В отношението между държава и гражданин основната цел на държавата е да поддържа правилен баланс между своето благосъстояние и това на
гражданина (чиято основна цел, разбира се, е това благосъстояние да бъде постигнато с възможно най-минимално негово финансово участие).
Основния доходоносник на дьржавата, разбира се е сьщия този гражданин и очевидно главната цел на дьржавата е да отнеме от неговия доход значително парче за поддържане на своето благосъстояние, което разбира се пряко касае онова на самия този гражданин-данькоплатец.
 Определено, гражданина-данъкоплатец предпочита всички негови социални придобивки - пенсионно и здравно осигуряване, обучение, поддръжка на пътищата, неговото собственно спокойствие и разбира се неговото управляване да бъде извършено сьс средства локализирани всякъде другаде но не и в неговия собствен
джоб.
За държавния апарат с всичките свои изпьлнителни, миротворителни, опресивни и регулаторни органи данъкосъбирането е въпрос на живот и смърт. Наличието именно на тези данъци е необходимо за сьществуването му както слънцето и въздуха ( за разлика от българо-съветската дружба, която практиката доказа че не е чак до там животоподдържаща, както един мастит теоретик оповестяваше в своите притчи).
 Тук обаче се получава интересна ситуация. Ако държавният апарат разчита само на доброто желание на данъкоплатеца да пълни хазната, то вероятността "да го духа" е статистично най-очакваната разврьзка. От друга страна раздуването на административен, опресивен и данъкосъбирателен арсенал, проверяващ поединично всяка данъчна декларация би оскъпило неимоверно процедурата и разходите по тази операция биха спосбствали големината на данъците да достигнат размери лишаващи редовия гражданин от инициатива и желание за издържането на "огромния статичен мамут" произведен от алчния бюрократичен апарат.
Идеалният баланс е изключително трудно постижим в реалната икономика. Проверката на "случайно" избрани лица и драконовите глоби и присъди за неплащане на даньци е донякьде сполучлива, но както практиката доказва непопулярна и не особенно ефективна мярка при контролирането на процеса.

Сценарий 3:

В много случаи от реалния живот моркова е бил винаги ако не по-ефективния, то поне по-привлекателния стимулант за "нуждаещият се от принудителна стимулация". (в сравнение с тоягата) Тук именно дьрвената макроикономика предлага новия радикален метод за данькосъбиране наречен тотолитарно данъкоплатство.
На всички е известна тръпката на очакването...гъделът на надеждата...топлият шепот на МАНГИЗИТЕ. Милиони (ако не и милиарди)
хора на нашата планета живеят с онзи тръпчиво-сладьк трепет на ГОЛЕМИЯ УДАР. Вьпреки че вероятността за удар на шестица на
тотализатора 6 от 49 ( известен в Гяурия като ТОТО2) е два пъти по-малка отколкото загиване от удар от гръмотевица, хората пускат своя
фиш и лягайки си вечер мечтаят за живота на "СЛЕДВАЩОТО НИВО".
Избират колата която ще си закупят, имат в предвид кьщата в която ще се преместят след "ТОВА",дори разиграват в главата си сценария в
който те ще отидат на работа и ще се изпюят в лицето на омразния шеф и ЗАВИНАГИ ЩЕ СПРАТ ДА РАБОТЯТ ЗА ПРЕПИТАВАНЕ. Колко хора хвьрлят
зарове, залагат на рулетки, играят дори на "нивото на река Дунав в сантиметри" с надеждата че някой ден те ще са тези които ще
направят големия УДАР. Комбинирайки тази жажда за уникален, светкавичен успех сьс задалжението на индивида кьм обществото новата
таксова система предлага на потенциалния данькоплатец вьзможността да сьчетае полезното с приятното, а именно за всеки ( да речем) 100 лева
данъци той получава фиш с 6 номера (от 1 до 49). Това от своя страна дава по-големи шансове на мажорните контрибутори, което дава
правопропорционален авантаж на тези чиято контрибуция кьм обшеството е по-голяма, без да лишава редовия данькоплатец от
шансове за ГОЛЕМИЯ УДАР.

Честността на системата е очевидна и колкото по-голям е ДЖАКПОТЪТ, ( да речем 10 000 000 лева, което е просто изключително малка част от
сьбраните данъци) толкова по-голям би бил ентусиязма на данъкоплатеца да изпьлни своя дьлг пред обществото. Разбира се ударилите 5 номера
би трябвало да имат сьщо така поощрителни награди (например освобождаване от даньк за текущата година). Освен драстично намаляване на административен апарат предлаганата от дьрвената макроикономика тотолитарна даньчна система за пръв път дава надежда на редовия данъкоплатец за "реална полезност на неговите пари".

Трета теорема на дьрвената макроикономика: Никога не отнемайте надеждата на човека!

Зен наблюдение: Дори и Джанет Рено би изглеждала човечно с цвете зад ухото.