На реалния пазар една сделка (размяна или покупкопродажба) е вьзможна само когато и двете страни са сьгласни за извьршването и.
 Следователно, ако продавачът реши че купувачът предлага твърде ниска цена за стоката му, то той съответно не би я продал на тази цена, както и ако купувачът сметне,че цената е по-висока отколкото той самия смята, купувачът не би закупил сьответната стока.
 Единственният възможен изход на покупко-продажба(или размяна) е взаимното сьгласие на двете партии.

Теорема: Тьрговията е вьзможна само ако никоя от партиите участвуващи в нея не се чувствува "преебана"!!!

Ако да речем за праисторическия Гунчо даването на огьнче на праисторическия Бончо е стурвало две овнешки бутчета, то от тази
трансакция и двамата са били печеливщи, тьй като са придобивали неща което преди това са нямали, на цена която и двамата са се сьгласили че е реална. По
сьщия начин индианците раздаващи земя срещу стькълца, мъниста и "огнена вода" са извършили честна сделка в дадения исторически момент, тъй като те
самите са имали друга ценностна система, при която това е бил "fair deal".
Земя - колкото искаш, ама такива дрънкулки и "развеселяващи" течностти -хммм, само бял човек има. Те ти земята - дай ми мънистата. И вълка сит, и агнето - цяло. Фактьт, че в последствие индианците (native) са възприели ценностната система на "бледоликите" и от тази нова позиция предишната сделка(вече в пост мортем състояние) изглежда "прецакване" е база от която ние можем да извадим следното Зен заключение:

"Кой се минал - минал се! или Кой ебал - ебал. Мара вече не е курва.
Всяка нова редистрибуция би ощетила "белия човек" и би била в ущърб на "fair play". Ако на базата на угризения и нечиста сьвест той доброволно дотира
дейности подобряващи жизнения стандарт на аборигенното население би било прекрасно, но това би трябвало да е само продиктувано от "добра воля", а не
форсирано от "външни, непазарни сили".
В днешната, далече по-сложна икономика, този принцип е сьщо така валиден и дори в началото на миналия век Вилфредо Парето извлече след дългогодишно
мъдруване Оптимум носещ неговото име.
За любознателния читател допьлнителна литература:

от Парето:
Manual of Political Econmy ( 1906) New York, A.M.Kelly, 1971
The Mind and Society, New York, Harcourt, Brace 1935
Sociological Writings, ed S.E.Finer, New York, Praeger, 1966
за Парето:

Cirillo Renato, The Economics of Wilfredo Pareto, London, Frank Cass, 1979
Powers, Charles H, Wilfredo Pareto, Newbury Park, Care Publications, 1987

Все пак акцентът в това дуалистично отношение трябва да бъде поставен на купувача, тьй като независимо колко е лъскава опаковката на стоката, колко рекламни кампании са посветени на нея, колко е "политически изгодна" и до каква степен тя превъзхожда конкурентните на пазара крайната дума има НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КУПУВАЧЪТ.(КЛИЕНТЬТ)
Неговото задоволяване би трябвало да е в основата на всяко производство. Дали това задоволяване ще буде реално или илюзорно няма никакво значение.
Важното е то да сьществува! Нека не забравяме че и графитът и диамантът по принцип са вьглерод и само вторичните фактори( рядкост, естетичност, твърдост) правят цената на втория многократно по-висока от тази на първия. С течение на времето стойността на всяка стока се изменя в очите на купувача и моментьт на продажбата е сьществен фактор за цената. Представете си как би реагирал Дега, ако знаеше колко високо са ценени неговите картини днес, или разочарованието което самият Елвис би преживял при една разходка из днешен Грейсленд (фрапантен музей на кича от края на 60те и началото на 70те).

В последно време в реалната икономика се забелязват направления които се опитват да "хуманизират" тази "дивашка ценностна система" при която ПОЛЗАТА е
господар и поставят на "върха на елхата" по-абстрактни цели, като например важността на развитието на хуманитарния потенциал. Според някои от тях ( Амартя Сен, например) целта на икономиката би трябвало да е развиването на присьщите за човека способности и увеличаването на неговите вьзможности за избор, вместо традиционните ценности като производство на колкото се може повече стока и максимализирането на печалбата.
Амартя Сен отрича човешката рационалност и Парето Оптимум като критерий за икономически просперитет. Тъй като в основата си класическите икономически
теории предполагат, че човек е рационален максимализатор на ПОЛЗА и следователно индивидът би предприел възможно най-логичните стъпки за да
извлече най-голям келепир от всяка ситуация пред която е изправен, то неминуемо според тези теории "човек за човека е вьлк".
 За разлика от тези "хищнически принципи" господин Сен ни предлага една ценностна система, кьдето стоката е второстепенна величина. При нея(системата на Сен) образованието( като една от висшите цели на обществото) би било неимоверно по-ценен капитал за самото това общество и образования човек би се чувствувал много по-реализиран от неукия.
Следователно образоването на хората трябва да е главен приоритет на икономиката на дадена страна и нейната(на страната) успеваемост да бъде
оценявана според степента на грамотност на нейните жители и тяхната продьлжителност на живот вместо да е базирана на такива "студени" фактори като нарастване на продукцията или нивото на доходите на индивидите. В този аспект на прехвьрлянето на акцента от стоката на човешкия потенциял господин Сен може да се наслади на триумфа на такава една система, която процьфтява в страната наречена Гяурия. Нивото на просветеност на нейните жители е далеч над средното световно, творците надвишават редовите работници, науката е издигната в култ и дори вьв фолклора на нацията са се загнездили такива поговорки като: "Учи, за да не работиш!" , "Без наука - няма сполука". Всички вторични елементи като, ефективност, конкурентноспособност, качество на продукта и потенциална експонентост са поставени на заден план и единственното мерило е така наречения в тази страна "интелектуализъм". Големият брой на тази прослойка е трудно изхраняем от редовите "неинтелектуални типажи". При наличието на такъв огромен отряд на "производители на нематериални блага" е учудваща тяхната ограничена застьпност на международната сцена. В общи линии техните изяви се разлистват в един тесен локален крьг, кьдето художника Гунчев е голям почитател на творчеството на композитора Бончев, който от своя страна е влюбен в поезията на поетесата Тончева, която пьк от своя страна е очарована от гражданската доблест на журналиста Пенчев, който от своя страна...

При наличието на такьв огромен арсенал от движещи се йони, мозьчни вьлни и сьответната негативна енергия, свьрзана с критика на "сивия поток",
посредственността, плагиатството, грубия примитивизьм на изпьлнителите на "турбо фолк", неубедителното представяне на националния отбор по футбол и
обсьждането на последния ТВ сериал културникйошенце, от всяка маса на кафене, от всеки магазин за даване на видеокасети под наем ( Гяурия е на пьрво место в света по вземане под наем на видеокасети и то толкова напред в класацията, че сборьт на сьответните рентиери на произведенията на седмото изкуство в страни №2 и №3 е само сьс няколко процента по-висок)

Гяурия е може би на пьрво место и по брой на художници, певци, артисти и критици на глава от населението, ако изобщо някой води такава статистика. Не
че има нещо лошо в културата, напротив превъзходно е да принадлежиш кьм културна нация, плачевния факт е че почти никой не е щастлив! Всички се
оплакват от "кирливия жизнен стандарт" неподходящ за такива интелектуално вьзвисени души!
Ами, че може ли, така аз, който познавам Достоевски по-добре от родния си брат, аз който не сьм изпуснал филм на Тарантино, аз който имам
висше икономическо образование да ходя да бачкам? Кажи ми може ли? А? Как я мислиш тая работа? Или да речем Гунчев. Творец, та дрънка. Има седем
откупки от националната галерия! Има 4 самостоятелни изложби. Има замаха на Леже, колорита на Майстора и онази живост на характерите която сьм видял
само при Репин! Е, кажи ми, може ли той да не може да сьбере пари дори за бутилка гроздова, да го еба? Кажи ми честно ли е това?А? Културата ни
загивааааа. Ей! Седят нашите интелигенти, псуват, пият и пак псуват, да го еба.
Нека ми дойде тоя, Амартия Сен, ли му беше името?Нека ми каже на мен колко е полезно да се образова нацията след като не може да поддържа образованото си мнозинство щастливо. Тьй като с образоването идва и апетита. Апетита за очевадна консумация (conspicious sonsumption), както го наричат там ония
икономистите зад океана). Ами че може ли аз да нося обувки "Кочо Чистеменски", а ония тьпите американци, дето не знаят даже къде живеят да
носят "Хъш Пъпис"? Кажи ми, де? Ами с какво сьм аз по-глупав, да речем от ония пияни шваби, дето се хилят на глупости, а? Защо може Фриц да има
"Мерцедес", а аз да се возя на трамвай "Комсомолец"? Кажи ми, де?
Зен наблюдение-отговор: Не е толкова трагично когато нямаш ( огромна част от жителите на планетата нямат), колкото е трагично осьзнаването на това
нямане.

Народна мьдрост (или по Хайтов) : Едно е да искаш, друго е да можеш и сьвсем трето - да го направиш.

Грациан Колев

доктор по дървена философия
Hard Knocks University