Да, дами и господа, историята е същата. Има ни и нас в нея, по същия начин както ни е имало пред китайската стена, пред твърдините на Рим, Цариград (и в ролята на Константинопол, а и после в ролята на Истанбул ), пред университетските врати на Москва, Берлин и Прага, пред небостъргачите на Ню Йорк, Торонто, Чикаго, Сиатъл, Монтреал, Ванкувър. Ние сме новите стари варвари. Ние напредваме като семето на глухарчето, носени от вятъра и се забиваме там в изравнената канадска ливадка на собственника без дори да ни дреме, че разваляме хомогенността и в очите му. Ние не сме единственни, ние дори в статистиките спадаме към “други”.

Но все пак продължаваме варварската традиция на дедите.

Ние сме хора практични и в общи линии знаем какво правим, ако и да изглеждаме хаотични и непредсказуеми в очите на околните. Ние сме вдигнали гордо онзи лозунг прокламиращ pursuit of happiness. Търсим по широкия свят реализацията си и хич не ни дреме за онези котвени ценности които се опитват да ни инкрустират в съзнанието.

Варваринът е глобалист и в преследването на своето лично щастие, на него не му дреме за мечтите на автохонното население за хомогенност и разни други такива сантименталности. Тук става въпрос за оцеляване, а то си е инстинкт и ти го вършиш по същия начин както и възпроизводственните си дела. Егоизъм. Прагматизъм. Оцеляване. Оптимизация. Егоцентризъм. Все девалвирали понятия в моралните устои с които си закърмян, а ти си закърмян точно с понятия непригодни за номадско съществуване. Понятия които трябва да те държат закотвен и изпълняваш функциите си, които са отредени от племенните ти вождове. Именно тази фриволност на поведението на варварина е и един от двигателите на прогреса. А прогресът както го е формулирал великият Дзапа е невъзможен без девиации от нормите. Прогресът е трън в очите на традиционалистите, те не могат да се съгласят с това че изтръгва от ръцете им вековните устои на които се крепи техното верую. Щом сме различни, значи ние сме лошите. Ние сме онези които плюят върху бащино огнище, забравили завета на дедите си. И размахват тези ми колоси на непромяната десница, громейки всичко което не се вписва в тяхната чувственна окръжност.

Ей вижте... даже и Илия Илиев е извадил едни ми ти проникновенни изследвания на българската философска мисъл от прословутата 1939 година за да ни докаже колко в действителност тъжни и обсебени с нашето минало сме ние имигрантите. “Бита карта”, демек. “Дърво без корен”, “невъзвращенци” и изобщо всичките там клишета от годините когато всеки напуснал “концлагера” се смяташе за смъртен враг. Вашият щастлив живот, демек е свършил в момента на прекрачването на границата и само спомените по безгрижното детство (за тези с примитивни усещания ), гимназията или техникума (за средниста ) и университета (за образованите изменници на Родината). Колко мерзко е да се подиграва някой по такъв груб начин със спомените ни за младостта. Аз бих обичал миналото си, защото си е мое, независимо от това дали е било прекарано в сибирски ГУЛАГ или в швейцарски пансион. Миналото ми – това съм аз! Просто е скверно да се спекулира с това и да се играе на “тънката струнка”...това е вече МАНИПУЛАЦИЯ, а не откровенната есеистика на Джери Марков, която е третирана от господин Илиев като “поръчкови статии от главната квартира”. Дезинформация, демек. ПРОПАГАНДА!!!

Наистина, г-н Илиев, трудно може да се мисли по друг начин след като в главата Ви сме разделени на НИЕ и ТЕ. Не знам дали тази сепарация се прави инстинктивно, дали е плод на някаква пренатална деформация. Не знам дали самата тази деформация е излечима дори, Вие все пак сте специалиста и Вие можете да си дадете по-точна самодиагноза, стига да можете да позволите на Вашата съвест да излезене от веригите на НИЕ –ДОБРИТЕ, ТЕ –ЛОШИТЕ.

Разберете, че ние сме същите като вас. Имаме същия геном, същите антропологични белези, същите роднини понякога, обичаме същите храни, влюбвали сме се в същите красавици, плували сме в същото море, чели сме същите автори и сме се смяли на същите комици. Е, разбира се – разликата е че ние сме варвари и продължаваме нататък, докато вие се опитвате да докажете, че сте автохонното население на Балканите. Това разбира се не би трябвало да е предтекст да се изпоколяме, нали? Вие сте жертва на идеологични стереотипи и с вашата войнствуваща конфронтация само разделяте хората вместо да ги сплотявате. А това е лошо, според мен.

А ние, колкото и да сме далече, колкото и да имаме различно битие в момента сме си същите онези дето ни гонехте да ни подстригвате, дето ни отделяхте в “Строителни войски”, дето ни изтласквахте в задните редици само че решили, че имат потенциал за реализация другаде, където на тях няма да бъде гледано като на “второ качество”...то предполагам заради това се е пръкнала варващината като феномен и тогава, през онези праисторически времена. Все пак аз сам взех решението да съм “barbarian” и не само съжалявам за това, но и смятам че това е най-удачното решение което съм вземал някога.