Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2013 03:02 - Ченгесария
Автор: gratzian Категория: Забавление   
Прочетен: 1291 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Ченгесария
Поради тоталитарния облик на онова дето му викаха на времето "най-хуманния строй междуличностните отношения бяха изкривени до неузнаваемост. Хора, като мен, родени и отраснали в тази интонационна среда (особенно в най-ранна възраст) понякога много трудно различаваха нюансите в етичноста на околните. Кое е добро и кое е зло
Откръмени с чавдарски и пионерски символи и герои от една страна и наблюдавайки реакциите на реалните персонажи битуващи около нас ние трудно можехме да доловим с невръстните си мозъчета от к"ъв зор Павлик Морозов е натопил баща си или защо родителите на Митко Палаузов са позволили да се достигне до такава ситуация при която нашият храбър връстник да загуби живота си. Четеш там за тимуровските команди, за ловците на паяци и разните други твои набори, които залавят шпиони и си мечтаеш и ти някой ден да станеш подобен герой. Вдигаш ръката под необходимия ъгъл. Крещиш:" Винаги готов" и тръпки побиват тялото ти когато на вечерна проверка съобщават имената на патроните. Лека полека ти си погълнал "необходимият" ентусиазъм изчислен за твоята възраст и така зомбиран си готов да извършиш необходимите метаморфози и да се превърнеш първо в комсомолец ( тип "Зоя и Шура" ), а после и във върхът на еволюционната пирамида - КОМУНИСТ. 
Движи се, значи моят връстник в предначертаните му коловози и очаква с трепет следващата фаза. 
Е, точно тук в ранния пуберитет, през небрежно оставените пролуки в процеса на шлифовката се получават и такива "дефектни екземпляри" като мен и някои подобни на мен скептични юноши. Ние дочухме оная ми ти упадъчна музика от Запад, прочетохме някои "уж безвредни " от ония ми ти автори и започнахме да се СЪМНЯВАМЕ. А веднъж влезнал в теб червеят на съмнението, картинката е ясна. Първо започваш да се питаш: Къде са днешните Стахановци? Защо хората ще се изпопребиват на опашки за кибрит и сапун? Защо има "безмесен ден"? Защо дрехите на Дейв Дейвис ми харесват повече от тези на Бисер Киров? Защо дочените дънки за юноши с копринената емблемка на колумбоец в "Детмаг" ми се струват отвратителни? Защо баба ми и дядо ми ходят да събират отпадъци и хартия за да ни изхранват? Защо татко замина за Канада, а не за СССР? Защо вече не мечтая да отида на лагер в Артек? И от тук на татък - все в тоя диапозон… 
Точно в тези години ти оформяш и другите си социални рефлекси. Да натопиш другарчето си вече за теб не е геройство, да ходиш на ленински съботници за теб е абсолютна глупост, да те карат да се подстригваш е едва ли не за теб посегателство към личната ти свобода.
В училище с презрение гледаш на селчото-учител, със зализаната над плешивинката си коса и на неговите тъпи доводи, чрез които иска да продължи твоята шлифовка. Ти си станал вече изгубен случай. Връщане назад - няма. 
Е, там на задния чин Арахангел от Долни Богров слуша и вярва - на него тия номера минават…и така в очите на ПЕДАГОЗИТЕ и другите апостоли-макаренкоисти. Арахангел е материала за желалния герой, а ти си се превърнал вече в упадъчния елемент. Ненужен баласт.
Лека-полека вие с Арахангел възмажавате и вашите пътища и мирогледи все повече и повече се отдалечават. Той се е превърнал вече в колело в машината, а ти - хххххх…в материал за префасониране и евентуална екстерминация в случай, че се окажеш особено вреден за ОБЩЕСТВОТО. 
И кой, ако не ЧЕНГЕТА ще се погрижат за правилното функциониране на системата и изплевяването на все по-честите появи на бурени. Колкото по-голяма е опасността, токова повече кадри са необходими. А в случая - кадри да искаш. Славейко и Илийката, Иван и Трифон, Гошето и Красен…всички са готови да съдействуват на властта. Не само, че си пишат червени точки, ами и реализацията им би била далече по-безболезнена, а всички помнят как си беше друго тогава да си "наше момче". Където трябва ще се подаде рамо за университета, ще се издействува квартирка там…е може и да не е тристаен, ама сега представи си да те върнат в Полски Тръмбеш…ужас…а тук не само че няма да те върнат, ами и както виждаш вратата ще ти отворят към по-светлото бъдеще. И като погледнеш, какво толкова искат от теб? Смешна работа. Да видиш с кого говори Велизар или пък с кой се чука Сийка. Нито искат от теб да биеш някого в подземията на ДС, нито да убиваш, просто да докладваш (което и без другото си е дълг на всеки честен гражданин) девиациите в поведението на хората около теб. Ей, седни там и пиши. 
И Славейко пише за Велизар, за срещите му със западни туристи, за това че той притежава незаконно придобита валута с която си е закупил стоки от "Кореком". Велизар бива привикан и притиснат до стената с компрометиращата информация! Знаем те, демек, кой си. Ти си в нашите ръчички. И се започва вече обработката на Велизар, който за да не бъде НАКАЗАН ЖЕСТОКО за придобитата по незаконен път валута ( колко бяха законните начини тогава нормален гражданин да се сдобие с така желаната такава за закупуването на още по-желаните "дрънкулки" от магазините за "отбрани"?). Велизар си пада малко путка и само и само да не остане "черно петно" в биографията му. ( в края на краищата той си е иначе съвсем примерен гражданин) той се съгласява да "изтропа" всичко което знае за връзката на Сийка с онзи италианец и това че тя се надявала догодина да се омъжи за него. На всичкото отгоре, той и е оставил на ръка някъде около 2000$ ! И така всичко се върти в един порочен кръг. Сийка се привиква. Тя е подмокрила слиповете си от страх и е готова, ако трябва да издуха цялото там МВР, само и само да я оставят на мира. Те обаче не искат от нея такива работи, а само да следи какво става в апартаментът на Деневи, които живеят точно срещу тях. Мрежата е спусната. Х е срещу У, У е срещу ХХ. Човек никога не е сигурен, кой точно от неговите приятели е "певеца". Страхът е сковаващ. Той модифицира речника ти, контактите ти и изобщо цялото ти поведение. 
И така репресивната машина работи като ново "ВОЛВО", тъй като има пълен монопол над съдбите на субектите в страната. Милиция, прокуратура, съд. Едно и също. Ако решат - ще те смачкат и толкова. Кой си ти бе, мърляч. Какво значиш? Ако решим ще те изтрием!!!
И наистина, само благодарение на тяхната "доброта" ти все още се движиш всред другите хора. Задължен си им, някак си, защото можеше и да е по-лошо, а пък и…пу…пу…пу…да не чуе дявола. 
Колко ли, иначе напълно нормални хорица, бяха въвлечени в мрежата. Колко ли приятели и роднини са топили най-близките си? 
Когато при разпити и "разговори" с ченгета бях питан за неща и събития от съвсем личен характер, аз бях сигурен, че някой ме топи. И до сега не знам кой е бил ( или може би кои са били?) и дори и не искам да знам. В края на краищата аз му (им) тежа на съвестта, а не той (те) на моята. 
Това трябва да е бил човек с който сме си пиели питиенцето заедно, човек с който сме се чувствували близки, човек на който съм се доверявал. Не че съм приготвял бомби и изкъртвал релси…нищо подобно…живял съм си един напълно обикновен живот и не съм имал никога в главата си мисли за ПРОТИВОДЪРЖАВНИ действия, но въпреки всичко съм бил субект будещ недоверие и винаги съм бил с ВРАЖ етикет, по всяка вероятност заради това, че баща ми беше "изменник на Родината", а пък и външния ми вид не беше съвместим със социалистическия морал.
От най-дребните цивилни доносничета и обикновенни "натегачи" информацията за нашето социално поведение отиваше при онези - професионалните ченченца. Най-често, безлични и скучни сухари с амбиция. Как, бе мама му стара, за толкова години не видях ченге, който да ми е симпатичен като човек. Не знам. Не че съм познавал кой знае колко много, но тия които знаех бяха сякаш отляти от един и същ калъп: Изшлайфани селяндури с амбиция и самочувствие на властелини на планетата. Мнозина от тях излъчваха една хладна любезност, криеха емоциите си в джобовете на безвкусните си костюмари и да си призная честно - винаги се чувствувах подтиснат в тяхно присъствие. Свивах се в черупката си, доколкото можех и толкова. Чаках с нетърпение да се разделим и след всеки контакт се чувствувах като изцеден. През цялото време на контактуването бях в напрежение. Да не би да изпусна някоя дума която не трябва, да не би да направя нещо което би било изтълкувано в по-друга светлина. Някак си дори се улавяш, че понякога говориш с тях рабополепно и им правиш някакви глупави четки, ей тъй на…просто за да не се изпуснеш и кажеш нещо което наистина мислиш…нищо особенно на пръв поглед, но после се чувствуваш изцапан и унижен. Идва ти да си забиеш един шамар сам на себе си. 
Понякога (макар и рядко) сънувам кошмари свързани с ченгенца. Появяват се гадовете, като кафкиански герои в съня ми и ми припомнят за едно отдавна отминало време. Повярвайте ми, страхът на сън е може би по-силен от онзи който изпитваш на яве…а пък и сега съм по-стар. 



image



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gratzian
Категория: Забавление
Прочетен: 559119
Постинги: 2201
Коментари: 191
Гласове: 278
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031