(нещо като манифест, ама не чак дотолкова сериозно поднесено )

Нееднократно дървената философия е давала конкретни характеристики за явлението наречено интелектуалец* и поради тази причина няма да наблягам днес на дисекцията на този феномен. Днешната сказка ще бъде насочена към един ( също така разглеждан от дървената философия )
Наболял въпрос, който може да бъде наречен:КАКВИ СА НОВИТЕ ДЕЛЕНИЯ В ОБЩЕСТВОТО?
Тъй като това е, все пак, фундаментален труд, не е лошо да си вземете моливче и хартишка ( дето викаше дядо ми Иван) и да си водите записки, които по всяка вероятност ще ви потрябват за в бъдеще:
ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ФУНКЦИИТЕ:
Познатите ни от марксизма класификации в днешния ден все повече и повече се размиват в новите икономически реалии и онези класи, чиято борба на живот и смърт предричаше гениалния евреин много отдавна са дифузирали и образували нови по-пригодни за оцеляване отношения. Както винаги обществото следва дарвинистичните принципи за оцеляване и индивидуалната метаморфоза на неговите членове ( оцеленчески тактики) плавно е оформила новите социо-икономически дисонанси в обществото.
Наблюдателният читател, ако внимателно дисектира отношенията в днешното общество, ще забележи все по-неортодоксални схеми и модели на отношения, все по-пастелни тонове при дефинирането на принадената стойност, все по-ефирни очертания на онова което чичо Карл наричаше експлоатация и една заострена агресивност на непроизводителните - паразитиращи на гърба на (нека я наречем) АВТОНОМНАТА ИКОНОМИКА сили.
Ако трябва днес да индентифицираме някакви нови класи, то главния критерий ще бъде – ПРОИЗВЕЖДА ЛИ НЕЩО МАТЕРИАЛНО ТАЗИ КЛАСА ИЛИ НЕЙНИТЕ ФУНКЦИИ СА ЧИСТО КОЗМЕТИЧНИ?
Веднага пред очите ви се разслояват тези две генерални многомилиардни тълпи и вие ярко можете да разграничите обединителните и разделителните признаци на тези ДНЕШНИ АНТАГОНИСТИЧНИ КЛАСИ.
От едната страна са МРАВКИТЕ: смес от бивши (според важащите до сега категоризации ): леви, десни, центристи, интелектуалци (една шепа), лумпени, обезправдани и т.н.т...чиято функция в днешните реалии е да произвеждат и доставят на обществото така наречените БЛАГА.
От другата страна са ЩУРЦИТЕ: смес от предимно бивши леви, доминиращата част от онова което се нарича интелигенция, един бюлюк свободни и интегрирани интелектуалци, антиглобалисти, борци за мир, държавни служители, полиция, войска, учители, студенти и изобщо всички онези чието битуване е възможно само на гърба на ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА. Тези хора не произвеждат физически блага! Тяхната функция е ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И КОНСУМАЦИЯ на БЛАГАТА.

СИНОПСИС:
След като, аджеба, достигнахме до формулирането на двете модерни класи, то сега е нужно и да обясним как и защо те са в постоянна (макар и безкръвна ) борба.
От праисторически времена известна( по-отракана) част на обществото, благодарение на свои неортодоксални качества се е извисявала над обикновенния средностатистичен човек и е обменяло срещу блага своите УНИКАЛНИ СПОСОБНОСТИ. В началото това са били онези по-силните, които вместо да ходят и да се бъхтат в лова на бързоноги хищници или при прибирането с примитивни сечива на некойзнаеколко привлекателна реколта от разни там варива и зеленчуци, те просто ги отнемали от по-слабите и туй то. А оди му разправяй, че не е честно, след като оня може да ти смачка муцунката питикантропска като “стой та гледай”.
След като поразвил и някои мозъчни гънки и започнал да мисли по-абстрактно, човекът (пак става дума за по-отракания, де) измислил и разни по-софистицирани методи за да се храни и изобщо задоволява материалните си нужди. Както говорят злите езици най-първичната замяна на ИМАДЖИНАРНА БЛАГИНКА срещу РЕАЛНА били започнали така наречените ЖРИЦИ НА ЛЮБОВТА ( или както по нашия край им викаме – курвите). След това, разбира се, също на база инстинкт влезнали в играта и онези които чрез мъмбо-джъмбо насаждали на простосмъртните разни табута, религиозни догми и опрощения ( пезевенклък между Господ и Субект )-разните му там шамани, дъждодокарвачи, магьосници и други такива ЖРЕЦИ НА СТРАХА.
Лека-полека, човечеството изнамирало по-ефективни методи и сечива за повишаване на добивите, все по-производителни ставали, мравките ( разбира се, с цел печелба ). С геометрични пропорции, обаче, започнали да нарастват и щурците – първоначално – военни ( чиято грижа била покоряването на нови обработваеми площи и опазването на съществуващите ), политици ( тези чиято функция е било и САКРАЛНОТО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ), данъчните ( онези които събирали продукта за ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ), артистите, спортистите, поетите, драматурзите, клоуните и музикантите ( тези които доставяли втората част от уравнението ХЛЯБ+ ЗРЕЛИЩА). Колкото повече производителността нараствала, толкова повече щурчободобни професийки са се появявали, като в днешен ден те са толкова много ( в скоро време очаквам щурците да станат по-многобройни от мравките ) и толкова разнообразни, че едва ли настоящята студия може да обхване всичките онези разклонения и изобретения на човешката мисъл в маратона на измисляне на нови начини за надсроечно преживяване. И така са се появили – модните дизайнери, ПР консултаните, пипълметристите, модерните балетисти, хип-хоп музикантите, фитнес инструкторите, телевизионните журналисти, вентриликвистите, филолозите, работещите в БАН и маникюристите.
АНТАГОНИЗЪМ
Ако за своят труд производителят на имаджинарни блага изискваше съответната имаджинарна отплата антагонизъм не би бил съществувал. Той се появява когато производителят на надстройно благо изисква то да бъда заплатено с НЕЩО, чрез което те могат да придобият реални такива.
( парите в случая се явяват универсалния приравнител)
Разбира се производителите на реални блага – мравките се нуждаят от някои от тези щурчови благинки. Нееднократно сме забелязвали как те лепят петарки по потните чела на кларинетистите, как забучкват десетарки в бикините на екзотичната танцьорка или как отиват в новите си костюмари да видят “Продадена невеста”. Да не говорим, че те са сигурни, че техните деца ще получат по добър старт в реалния живот, ако притежават диплома от престижен факултет ( воден от ХИПЕРЩУРЦИ), да не говорим, че с удоволствие те слушат шутките на модерния за деня хуморист от малкия екран и четат четивата писани от КВАЗИЩУРЦИТЕ в любимия си ежедневник, обясняващи им колко са залупени и колко са щастливи че притежават творци от такъв мащаб, които да им смъкват кюфтенцата от очите и да им обясняват нещата от живота, в общи линии. Някои от по-проспериращите мравки дори могат да си позволят да ходят на уроци по йога, да учат икебана и дори и да си имат собствен психоаналитик.
Всичко до тук хубаво: тате носи, мама меси, един вид. Разпределение на труда, там – туй, онуй.
Да, ама когато нарастването на масата на щурците не е правопропорционално с нарастването на масата на мравките, обществото започва да боледува. Огромния брой щурци ( в чиито редици освен гореописаните по-горе бюрократи, са се размножили епидемично и онези – отворено паразитиращите: мутрите, джебчиите, просяците, висящите на помощи за безработни и бездейните наркомани ) искат да имат СТАНДАРТ! Тъй де, каква ми ти ДЕМОКРАЦИЯ без СТАНДАРТ. Пффф...а тъй като този ми ти стандарт може да бъде постигнат само благодарение на ДАНЪЦИТЕ ИЗСМУКАНИ ОТ МРАВКИТЕ, то и натискът върху МРАВКИТЕ да увеличат ефиктивността си и да не ПИСКАТ чак толкова когато тръгнат да им увеличават данъците!
В края на краищата, столицата се нуждае от паметник на антикомуниста, самодейната танцова трупа “Ръкойка” търси спонзор, книгоиздателят “КНИГА” иска да издаде стихосбирката на поета Думоплетов, пред 45 блок трябва да се построи нова катерушка, трамваите имат нужда от нови релси и още, и още и още...тръпки ме побиват от мисълта колко много и разнокалибрени отговорности се стоварват на рамената на бедните мравчици, които се чудят как да запълват бюджетния басейн с исканията на вечно гладните щурци. Дай, дай, дай!!!
И никой не иска, неговия стандарт да ерозира – нито щуреца, нито мравката. Дайте ни безплатно образование и здравеопазване, дайте ни нови пътища, дайте ни достойни спортисти, дайте туй, дайте онуй.
И така класите започват да се очертават и оформят все по ярко и осезаемо: там където на времето бяха експлоатираните ЛЕВИ се появиха ИСКАЩИТЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ ЗА ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЩУРЦИ , а там където на времето бяха гадните експлоататори – ДЕСНИТЕ се появиха МРАВКИТЕ НЕ ИСКАЩИ ДА ПЪЛНЯТ(повече отколкото те самите смятат че е нужно) БЕЗДЪННИТЕ ГУШИ НА ВЕЧНОПЛАЧЕЩИТЕ И ИСКАЩИ ЩУРЦИ.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Колкото и хумористично и лековерно да ви звучи гореописаната теория няма да е лошо да се замислите малко над нея и да преосмислите поведението си когато се запътите да пускате бюлетинката си в урната, тръгнете да псувате този или онзи политик, или пък седнете да ми обяснявате колко съм бил “едикво си” аз самият. Тъй де. Ама ха...
_________________________________________ _______________________
*за по-любознателните: някъде из досието на автора можете да намерите
разни трудове по въпроса, като например: "Що е това виден интелектуалец и
има ли той почва у нас" (или нещо подобно...не помня дословно заглавието)
 

Авторът през какви цаки е наблюдавал тази картинка?

През тези, закупени от мравчена сергия? С протекцията на тези, спечелени (с работна пот) от търговския център на щурец? Без, защото заслепяващото слънце (бичовете на живота), не му се отразява дразнещо. С подръчни цайси (ръка-козирка), защото просто вижда навсякъде и има времето за това. (:

П.С.: Не, че въпросът се отнася до въпросния, издълбан на дърво, ами въпросителят обича да въпросителства.