Живея в себе си

За съжаление не ме разклати толкова колкото вас поезията на Вътьо.
Пипнато е, разбира се, човекът толкова петилетки ги врътка тия ми ти думи..."ми има си хас да не пише "добре". Чувствува се оная рутинност и "застрахованост" на "стар кон", който може и да не победи, ама и последен няма да остане. Никакви остри завои, никакви флиртове с "непознатото". Отъпканите коловизи на познатото и туй то. А познатото си е познато и барем мен, хич...ама хич не ме трогва...просто "deja-vu " и туй то.
Имам чувството, че тези стихове ( с лекичко поразместени думи ) присъствуват в 80% от СТИХОСБИРКИТЕ на всеки поетичен редник.
заради ленноста на автора да търси.
04 Декември 2004 03:50