Здрасти, Фичо.
Да, наистина Лонегън е имал доста силно влияние върху формирането на музикалните вкусове на сума ти и английски хлапета от "бейби бума". При Марк най-чувствително се чувствува обаче влиянието на:
а) Боб Дилън ( фразировката и тембрирането на вокала)
б) Ханк Марвин - китаристът на "Шедоус" (кристалния китарен звук)
в) Чет Аткинс
г) Кинкс ( текстовете му имат онзи "обърни се с гняв назад" пролетарски заряд, който е изразен най-ярко именно при Рей Дейвис)
д) сума ти и блусмени за изброяването на които бих изхабил час-два.
* * *
МОНТАНА
Гледам, сума ти и "набори" и "околонабори" наоколо, та викам си: Дай и аз да си припомня какво звучеше по ефира в казармата:
За съжаление, в поделенията където служех аз през 1972-1974 година отговорниците по радиоуредба бяха доста залупени и максимума до който те достигаха в културпросветните си мисии бяха "Панаири", "Детелини" и всичките там ония "ум-па" хитове на Уиуиту( от янчотаковския и период) както и току що излезналия тогава двоен албум на Емо Димитров (онзи с първото българско реге - Имала Марияна шапчица с едно перце... ). Тъй като в нашето поделение преобладаваха ломските цигани, както сами се досещате дори и тази блудкавка соцестрада беше доста авангардна за техния деликатен слух (те предпочитаха "войнишкия и пандизчийския фолклор" и в моментите на разтуха пееха с издути вратни жили: "Тъмничарю, братко мили...направи се на заспал..." или евъргрийните на строителите с пагони в които с блусарска афективност те възпяваха ценностите на "цивилния живот" (които в общи линии бяха лимитирани до такива скромни символи като малка "Арда", руйно вино и млади булки). Ами то като погледнеш, колкото по-мизерен живот живееш, толкова и символите ти и амбициите са по-бедни
Спомням си и за революционното решение да се спре принудителното подстригване, до което бяха достигнали органите след близо декада на терор срещу носителите на "декадентски прически", което бе оповестено даже и по радиото. За моя радост, аз имах тогава транзистор и дори и нещо като касетофон* с култовото име "МОНТАНА", произведен в града в който служех - Михайловград (преди Кутловица, а сега - Монтана...по всяка вероятност в чест на този пръв портативен касетофон ) на който слушах касетките си със записи на Led Zeppelin, Beatles, Rolling Stones, Kinks, Zappa, Who, Small Faces, John Coltraine, Miles Davies, Mahavishnu Orchestra и другите там мои кумири от онези години, които може да се каже че слушам и досега с почти същото голямо удоволствие, което изпитвах и тогава.
За разлика от редовните войски, ние-трудоваците имахме възможността да прибягваме до "хитринки" и да освежаваме отвратителните си делници с музикален фон по наш си вкус.
Спомням си, че моят миниатюрен транзистор "Сони" се побираше в пространството между тънката пластасова арматурка и плътната тялото на предпазната ми работна каска и по този начин без да се откроявам като диверсионен проводник по цял ден имах възможност да слушам разните му "политически некоректни предавания" ( предимно югославски - македонската "Три гонга", няколко сръбски, както и една хърватска, за съжаление на които вече съм забравил имената). Радиовълните просто се просмукваха в ушите ми, без да излъчвам пропагандна музика наоколо. Точно по това време радио София вече поолабваше фронта и наред с естрадните звукови черджета можеха да се чуят и някои по-лесносмилаеми западни продукти от рода на Suzy Quatro, Elton John, Sweet, Slade, Status Quo, Gary Glitter и даже новите светила току що спечелили конкурса на Евровизията - прародителите на евротраша - АББА ( тук трябва да отбележа, че по българската телевизия много преди да изгрее този мамут на евросладникавата певлива бозичка, беше излъчен един концерт от "Сан Ремо" в който наред с Том Джоунс и италианските "битъсли" - "Дъ Рокс" показаха и първата група на Benny Andersson " the Hep Stars", която в интерес на истината беше доста авангардна за времето си. Разбира се, това беше Великден 1968( или 1967?) и както си спомняте другарите пускаха такива поп-въдички за да могат такива "чупавци" като мен да се залепят пред малкия ( Опера -3, все пак) екран, вместо да ходят по църкви, бдения и такива ми ти разни хептен антикомунистически манифестации. По това можете да отсъдите, че религията беше все пак по-голямото зло в очите на другарите дори и от рок музиката!!!
_________________________________________ ________________________
*тази бръкма с вид на гигантска оранжева сапунерка можеше само да служи като "плейър" ( демек, не можеш да записваш на нея, както и да превърташ касетката назад), но за сметка на това беше първият български портативен касетофон и честно казано "живя" цели три години и половина, при адски експлоатационен режим!