Интересно ми е да чуя реакцията на другарките и другарите, относно "новата" аристокрация. Как така, аджеба, всички говорят за НОВИ ИДЕИ, а в бърдака, все стари курви ( или барем, наследнички на хептен дъртите курволяци дето или се гътнаха или вече треперещи в паркинсонов транс не стават и за свинска пичка). Нали ужким искахте ХОРА ОТ НАРОДА, а я ги погледнете сега тия всичките дето ви представят и ми покажете онези дето не са професионални трапезари. Като почнеш от представителите на партията на работническата класа, та стигнеш до сдружението на ужким недоволните мърморанковци ( където пък са се събрали отломките, отлюспвани и изритвани от няколко други партии).
Така че, Чико (айде да въведем един събирателен герой), каквито и да ми ги плещиш, колкото и да ми се еркечиш, положението е туй. Старите муцунки отново си преразпределят зони за влияние, пускат там някаква пара само за парлама, ама да не мислиш нещо ще се промени в твоето битие? А?
Тук искам да припомня на знаещите и да запозная незнаещите с едно доста знаменито заключение направано от гениалният крушолог Иван Попов* преди повече от петилетка:
Едва ли някой си дава сметка, но ние живеем в неотчуждена икономика и неотчуждено общество. И по-точно – недоотчуждено. Ние не се осланяме на анонимните посреднически механизми, а на знаменитата още от социализма "втора мрежа" от лични връзки, роднини, ортаци и тъй нататък. Зад почти всеки от нас стоят бабата и дядото от село с прасето и виното, стои съседът-майстор, шуреят-началник, баджанакът-далавераджия, съученикът- фирмаджия... Те стоят зад нас, ние стоим зад тях, и няма в обществото ни анонимен интерфейс, разделящ ортак от ортака и баджанак от баджанака. И докато това положение се запазва същото – интензивен растеж в България не се предвижда.

Нещо повече, това недоотчуждено състояние изведнъж се оказва стабилно. Или по-точно, както казват лазерните физици, метастабилно – т.е. по принцип неустойчиво, но с много дълго време на живот. В ситуацията на тотално икономическо блато, в което сме затънали по подобие на андрешковия съдия- изпълнител, в огромната си част ние просто сме принудени да разчитаме на непазарни, неформални и извън-икономически връзки – от това вече зависи оцеляването ни. От тази неформална борба за оцеляване пък системата допълнително се заблатява – и тъй нататък, в порочен кръг, докато всички ресурси не се изчерпят до дъно... А както показва практиката, ресурси за неформалната и връзкова икономика у нас все още има предостатъчно. Колкото и да не е за вярване от пръв поглед.



29-31 януари 1999

 
Така че, докато не се отървем от този омагьосан кръг: аз на тебе - ти на мен, докато политиката не излезне от този шуробаджанашки елитаристичен кръг, промени кой знае какви не очаквайте. Е, ще крета разбира се, няма къде да ходи, ще се правят там някакви парлами ( поради натиск отвън, разбира се...че кой сам ще си рита паничката, аджеба? )...ама някакви чудеса - йок.
Та така, значи за разните му червени и необикновенни аристократи.
_________________________________________ _______________________
*Иван Попов е един от най-интересно пишещите наши сънародници. Човек с изключително точно око, бистра мисъл и разбира се разкошно чувство за хумор. Всички които са имали радостта да се докоснат до "Подкрушието" могат да го потвърдят. За съжаление, не знам къде е той сега и продължава ли все още да произвежда качествен мислимицин?

13 Jul 2005