Дайте сега да се опитаме да изберем оптималният вариант при който една държава би функционирала плавно и сравнително рационално.
С положителност монопартийността е доказала своята тиранична същност и въпреки, че все още се намират тук- таме единици всред народонаселението, които с радост биха махали по манифестации и паради на ЕДИНСТВЕННАТА И ВИНАГИ ПРАВА ПАРТИЯ, смятам че болшинството от мислещите хора са отрекли тази алтернатива много, ама много отдавна.
При двупартийната ( ези - тура) система се наблюдава една сравнително стабилна и постоянна масовост в ядрата на двата полюсни лагера и по време на избори едната от двете страни се опитва всячески да приобщи към себе си колкото се може повече от онази намираща в средата аморфна и непредубедена маса от "меки" избиратели, които гласуват не според ДОГМАТИЧНА УБЕДЕНОСТ, а според това програмата на коя от двете партии, ако дойде на власт би била по-полезна за тяхното лично благоденствие.
Трипартийния модел ( нека условно го наречем Триъгълен) предоставя на избирателя освен писналата му до втръсване ротация( или "Левски" или "ЦСКА" шампион), още една в общи линии, по-екзотична възможност за управление. Айде, по-математически мислещите от вас, да си представят избирателната маса като страни на триъгъник. Нека сега ги обозначим с А (ляв катет), Б(десен катет) и В ( хипотенуза). Ами вземете си едно моливче, линийка( и евентуално гумичка, ако сте мърляч) и започнете да си чертаете различни триъгълници с произволни пропорции. След като ви писне, вземете и поразгледайте творенията си...какво забелязахте...ами да...стари и познати закономерности, нали? Разни леми и теореми нахлуват в главата ви, разни синуси, косинуси, тангенси, путангенси и каква ли не останала там в гънките на мозъка ви геометрична и тригонометрична информация от далечното детство, примесена със спомени за строги другарки носещи в ръце огромни дървени геометрични помагала. Основните спомени обаче са за отношенията между страните и ъглите на триъгълника. Не може то, значи, едната от страните да стане по-дълга и това да не се отрази моментално на другите две, както и на ъглите затворени между тях, нали? Колкото по-равностранен е триъгълника, толкова и по-стабилен, някак си вид има, визуално барем. Колкото по-изкилиферчени са параметрите, толкова и начертаният триъгълник има "по-екстремен" вид. Не че имам, аз лично, някакви сантиментални предпочитания към равностранните триъгълници, ама ей на, човешкото око е такова. Обича си значи, симетрии, плавност и хармония. Така че, подсъзнателно аз възприемам равнобедрения триъгълник като символ на нещо по-балансирано и даже по-естетично, от някакъв си там гротесно тъп триъгълник, с разни стърчащи като връх на копие ъгли и рахитично изглеждащи катети. Не че не е и той триъгълник. Ами триъгълник си е и туй то...ама пустата му любов към ред и симетричност, някак си инстинктивно те прави привърженик на равнобедрения ( може пък и да си е фройдистко туй предпочитание, знаеш ли...бедра там....равни...хммм ). Други сигурно си падат по правоъгълните, трети по разностранните...а бе, разни хора, разни идеали...ама тъй като в случая използувахме триъгълниците само като помагало, дай да се върнем на главния въпрос. Ами по подобна е картинката и там. Айде, сега ашладисайте ония наблюдения дето ги правихме за триъгълниците, върху партийния модел и си направете заключенията сами. Тъй де...видяхте ли колко е лесно?
Когато партиите са четири (бридж вариант), ще забележите как с включването на още един играч, веднага се оформят благоприятни условия за каре. А щом условията са налице, то неминуемо и реалиите ще са близки до оптималните за изкласилите условия. Разбира се, както в играта бридж, целта е да се анонсира до ниво при което дори и да ги "вкарате", да не бъде кой знае с колко много точки. Важното е инициативата да остане във вас и по възможност мора ви да има повече точки от анонсираните. Е ако, в края на краищата нещо оцапате фита, винаги могат да се обвинят неудачните импаси, лошото разпределение и разбира се натопорченото международно отношение и неблагоприятните природни условия. Все ще се пръкне я някой ураган, я някое наводнение или земетресение с което да си измиете ръчичките.
При наличието на 5 партии, отново минаваме във водите на нечетните числа, където нещата винаги са по-интересни и борбата е видимо по-драматична и избирателят е поставен пред още по-сложни и релефни избори.
От тук нататък вече всяка нова партия в кюпа, увеличава в геометрична прогресия броя на възможните пермутации, вероятните коалирания, предателствата, шушу-мушу задгръбни делаверки, пинизчийски врътки, преебвания на другарчето и всички онези византийски политтрикове, позволяващи на определена "политическа каста" да си играе игричките и подавайки си топката да се задържи перманентно на върха, без да извършва кой знае какви народополезни деяния.
Ами представете си възможностите си за избор като хлябове наредени в хлебарница. Припомнете си сега ( ако сте достатъчно "зряли", де) едновремешната соцхлебарница. Всичко беше доста просто и изчистено. Знаеш си там, че имаш "типов", "Добруджа" и "бял"...и толкова...ник"ви дилеми, брат"чед, ник"ви "ама туй ми ти, онуй ми ти"...ти почти инстинкитивно отиваш в хлебарницата и закупуваш там своя обичаен насущен и туй то Ама идва демокрацията, значи, и като се появат, значи, разни там седемзърнови, па ръжени, па пъмперникели, па погачи, па франзелки, па френски ли не щеш, па италиански ли, па киевски ли, разните му там симидчета, питчици и гризини, то вече и картинката се е променила до неузнаваемост... и ти се чешеш по куфалницата...и хем ти е гот при вида на толкова видове маро...хем пък започват вече лигавщините там, съмненията, съветите на докторите, на гурманите и на кой ли не още. Яжте туй, яжте онуй!
Ще си има разбира се пуритани, които ще си гризат онова дето са си гризали от памтивека си, ама ще има и "по-така"...едни ще пробват, па ще се откажат, едни ще се объркат и ще гепят първият им попаднал пред кръгозора, едни ще се изберат на принципа "ала, бала, Ница", а пък други ще видят за какъв могат да съберат ст"инки там в джоба си. Неминуемо наличието на огромен асортимент е разкошно предимство за потребителите на тестени изделия, но в политически аспект, аз меко казано, се съмнявам.
Та ако ме питат, мен лично, кой модел е най-добрият...аз бих предпочел някой с около 3-4 избора, защото ако погледнеш, колко пътища има днес една страна да поеме? Или ще е моделът "държавата-майка", или моделът "гражданите-господари", или там някакъв си модел тип"среден път" с малко от тук, малко от там окраски, или пък някакъв си хептен ПАТРИОТИЧЕН, НАШ СИ НАЧИН, който освен че противоречи на всичко видяно до сега, е в разрез и със световните тенденции, ама пък...хей...има си хора дето си ги влече, бе...нъл тъй, пък и действува като коректив за самозабравили се "плуващи по инерция" формации.
Та, 3-4 формации, мисля са напълно достатъчни за една държава с разумни и надраснали "приказните опции" избиратели. От една страна имаш горе-долу там генералните концепции за воденето на една страна покрити, а от друга по-малък баласт от партийни ръководители, щабове, знаменосци, масовици и там всичките онези амбициозни капути, дето все искат да са нещо си и се мислят че са по-тарикати от другите.