Сделано в СССР

Не знам защо се цупят някои...според мен момчето си пише съвсем честно и откровенно, без да изцежда потока на съзнанието си и да го привежда във вид удобен за храносмилане от "свикнали на по-лакирано слово" индивиди.
(хей, да не забравявяме все пак че това е продукт, издялан в СССР...това разбира се, на ташак...тъй като в действителност наистина ми хареса неговата картечна реч, която няма какво да си кривите душите блъска печати в съзнанието ви...и вие запомнихте името му, нали...айде, айде...не ми се правете на много възвисени и непонасящи такива вулгарни типове...в края на краищата не се знаем от вчера ).
Момчето знае как да борави със словото и да го използува и като меч и като щит. Сега, разбира се...кой разбрал - разбрал...и който не е...ами не е...в края на краищата, ако всички разбираха всичко еба ти, скучнотията щеше да настане. Хората даже биха спрели да пишат, тъй като не би имало налични обекти за ограмотяване. Тъй де...
Не знам, може би аз гледам различно, тъй като и моята дъщеря е плод на смесен брак и това беше и една от главните причини да избера за нейното израстване страна в която се толерира МЕШАВОСТА и всичките тия НИЕ СМЕ...са само за колорит.
Браво, моето момче. Так держать! Само запомни: НЕ Е СРАМНО ДА СИ КАКЪВТО И ДА Е. СРАМНО Е ДА ОЦЕНЯВАШ НЯКОЙ ДРУГ ПО "ВТОРИЧНИ БЕЛЕЗИ". Сигурен съм, че живота ти хич не е бил цвете, усещам болезнения крясък в думите ти. Това не може да се скрие, ще знаеш. Не може и туй то.


7 nov 2005