ПОЕЗИЯ ПО РУСКИ
Прави ми впечетление онази уникална любов към поезията която изпитват всички продукти на съветското образование и възпитание. Едва ли има друга нация в света в която поетите да са ЗВЕЗДИ. Отиди и в най-забутаната диканка (из бившия СССР) и ще видиш как някой от ония приличащи на бурлаци мужици, баш кога най не очакваш, ще дойде при теб и ще започне да те омайва със стихове я на Пушкин, я на Лермонтов, я на Блок, я на някой локален стихоградец, за който изобщо дори си нямаш и понятие, че съществува. Ще присвие там очички нашия, ще поеме дъх и ритмично и монотонно (стараейки се даже да е артистичен, доколкото му позволяват способностите ) ще ти изтрелва ювелирни куплети.
Тия хора, най-сериозно, даже когато свалят своите мамаши, половината от "заготовката" е художественна декламация на "евъргрийн" куплети ( нищо чудно защо другарките рускини предпочитат да ги вършат тия работи с всеки друг, който не е руснак, предполагам...стига разбира се да се намира такъв наоколо). Ами представете си, сега. Тя девушката му дошла там в квартирата на крака. Изпила си там водката, дето и се полага за случая. Изяла си закусочката и нашия вместо да мине директно към действията за които тя е дошла изведнъж вади там някакви стари тетрадки с трактори и комбайни по тях и почва да чете абсолютно всичко което е разтърсило деликатната му душичка. Ще почне от ония там, дето са го вълнували в отделенията, ще мине през средношколските, после казармените, студентските и така, докато на нашата хептен и писне на сливата...ама па пусто, сега, все някога може и да свърши...въпреки че се съмнява, тъй като тоя е с висше и по всяка вероятност като свърши с декламациите ще извади от някъде семиструнная и ще почне с Висоцки и Окуджава за десерт...мига нашата на парцали и клима с главица от време на време на някое изключително лирично попадение...ама к"во да го правиш сега човека. Той вече е преминал на Бунин и Цветаева...брррр...
Хей, не ме разбирайте грешно...не че имам нещо против руската и съветска поезия...ама честна дума тия като почнат - а бе, няма спиране, бе. Ей гледайте ги по-нагоре. Виж ме, аз зная туй...аааа, чакай, чакай...аз пък зная туй...да де, ама ти чувал ли си го това? И се свалят каскети, значи, до отмаляване, бълбукат ония ми ти ерита и е-оборотние, разни тумани, паруси, сердца и всичките ония рускопоетични символики се връткат в бесен казачок. И всеки гледа най-високо да скочи, най-проникновенното стихотворение да извади от гълбините на душичката си.
Разбира се, за хора невъзпитани в тази традиция, едно такова декламиране "ни в клин ни в ръкав" би изглеждало най-малкото странно, но фактът си е факт. Руснакът ( и даже русизираните нашенци) възприема поезията като нещо изключително сериозно и дори имам чувството, че ако изправиш един руснак пред дилемата: Или водката или поезията, бая пот и сълзи ще пролее горкичкия моткайки се като буридановото магере ту наляво, ту надясно( накрая все пак ще избере водката, де, ама толкова от онази прословутата руская грусть ще се източи, че на теб ще ти стане жал, все пак за човечеца и няма как да не му кажеш: Майтап, бе Уили. Не се коркай...само те изпитвам, мой човек. Давай, наздарове! И кажи там нещичко от Пастерняк, че гледам как лиги ти капят от устата вече).