Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2014 16:44 - ДОРОН И КАМЪКА ПАДНАЛ ОТ НЕБЕТО
Автор: gratzian Категория: Забавление   
Прочетен: 351 Коментари: 0 Гласове:
0



ДОРОН И КАМЪКА ПАДНАЛ ОТ НЕБЕТО
Малкият Дорон бил бедно и неуко дете. Нито имал амбиции да влиза в теологична школа, нито пък да се захваща с военни или някакви други занаяти и тъй като в ония времена нямало закони за детския труд (забравих комай да ви кажа че тук ще става дума за много далечни от историческа гледна точка години, които ние ще наречем само - древни библейски времена) , той както и повечето свои връстници бил изпратен да упражнява чобанлък всред хубостите на природата и в компанията на вакъл дребен домашен добитък. Дишал чистия въздух юношата, свирел там някакви глупави мелодийки на цафарката си и даже намигал доста похотливо на една стройна овчица с мил поглед, ама това само между нас си, де. В края на краищата не са пристойни тия неща.
Да де, ама един ден...както малкия Дорон си пасял овцете по ридовете на планината Синай изведнъж облаците се сгъстили, небето почерняло едно такова, започнало да гърми ужасяващо и даже му се сторило че чул някъде зад облаците някакъв гръмовен глас да псува:Да се ебем у гъзо, разсеян...Докато Дорон треперел от страх и шептял молитви като бесен изведнъж купестата облачност се разкъсала и станало светло като в бръснарница. Замирисало на озон, чуло се едно "Хряс" и от небето в краката на младото овчарче паднал един сравнително малък камък изпълнен със странни йероглифи. Някакъв вътрешен глас му заповядал да го вземе и да го пази като очите си. Той не си падал много, много по слушане на вътрешни гласове, ама тоя път вътрешния глас бил с тембъра на Левитан и той даже малко се поуплашил, да си признаем честничката.
Взел го бързо в ръка, мушнал го в пазвата си и хукнал да го занесе при локалния равин. (ако си спомняте още в началото споменахме че самия Дорон бил неграмотен)
Затичал се той бос през разните каменливи урли, прескачайки дивата нискостебленна високопланинска растителност, газел пенливи поточета, а бе, правел там всичко дето се прави в такъв вид поучителни повествования само и само да занесе колкото се може по-бързо този каменен документ там долу при своите. .Падал, значи... ставал, бършел сополиво носле с ръкав и изобщо гледал колкото се може по-качествена работа да свърши.
Когато най-после стигнал до своето селище от градски тип целите му пети били разранени, сърцето му тупкало като на птиченце, ръцете му били изподрани...изобщо тъжна картинка...важното е че успял да достигне до синагогата и с последни сили да тропне на вратата.
Равинът бил доста стар и докато се довлече на Дорон му се сторило че е минала цяла вечност ( дето викат литераторите от старата школа).
-Какво си се разчукал, бе, непрокопсанико!
-Хммм, мисля че това е нещо което ти изпраща твоя шеф.
Погледал го сърдито равинът, ама озадачен от наперения тон на чобанчето взел в ръка тоя ми ти метеоритоподобен къс. Тъй като бил с доста лошо зрение, трябвало да чете текста през нещо приличащо на днешна лупа ( ама това е без значение за повествованието, де), подпирайки се на младото овчарче. За неговото най-голямо учудване, то се оказа напълно право - това беше наистина ОТ ГОРЕ!!! На камъка инструктиран с едър древноеврейски шрифт (разбира се, вие да не си мислехте че на български?) се мъдреше следния текст:
ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ (upgrade)
Заповед 10. (добави): Не пожелавай и самия ближен.[/b]
"Те са им се еба маменцето на пе"ерасите" - каза си на ум рабинът и машинално отдръпна ръката си от рамото на Дорон. Не че имаше някакви мръсни помисли човекът, де...ама ей така, за всеки случай...а бе знае ли човек как тълкува шефа разни едни такива жестове.




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gratzian
Категория: Забавление
Прочетен: 804258
Постинги: 2201
Коментари: 191
Гласове: 280
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031