Постинг
14.03.2014 18:40 -
Смъртта е сладка песен
Смъртта е сладка песен
Първо искам да ви кажа, че ужасно мразя да пиша отрицателна критика. Винаги се чувствувам някак си като гадняр развалящ рахатлъка на автори, чиито истинско желание е било, в края на краищата, предоставяне на някакво там задоволство за читателя и които в никакъв случай не са искали да звучат пошло, безвкусно или пък вяло. В края на краищата, всеки има свой си вкус и това че на мен нещо не ми харесва, съвсем не е предпоставка някой друг да не обожава същия този текст.
Второ. Още повече мразя пък да съм изкуствен и да пиша нещо което не мисля. Просто няма да съм аз, дето има една дума.
Като претегля първо и второ, то в повечето случаи второ надделява и аз току списвам някаква отрицателна критика, като тази която ще последва след малко. (който не обича такива, направо да не чете по-нататък. Тъй де, да не кажете после, че не съм ви предупредил.)
Десет неща с които настоящия разказ ме подразни
1. Още самото заглавие Смъртта е сладка песен веднага ми подсказа, че тук като се почнат едни философии, едни ми ти работи...изобщо...мани, мани...ами, каква сладка песен е смъртта, бе човек? Аз, разбирам, човек да тръгне да се прави на интересен с нещо, ама пък чак "Смъртта е сладка песен"? Ако ме питате, мен, ей даже в днешния вестник на първа страница едно репортажче има далече по-грабващо заглавие - Лебед донесе птичи грип у нас.
Пак ви казвам: "Въпрос на вкус е. Ама аз като видя нещо от тоя сорт: "Смъртта е сладка песен" и веднага ми става ясно че ще са едни метафори, едни такива вагнериади, че чак си виках на акъла: Дано ме опровергае, Янко. Да, де, ама не можа.
2. Когато чета за някой си 33 годишен мъж, че се тръшка и прави сцени за да отиде на младежки фестивал и ми замирисва на: "А бе, дайте и аз да св вредим, да го еба, всред младежите." Хей, не че на 33 години си стар, ама ако си спомняте един наш добър познайник на тия години го разпнаха и от тогава вече светът не е същия. Някак си на тази възраст, хич и не върви да ходиш и да се правиш на млад творец, то не че по ония години не сме гледали и разни още по-драстични "комсомолски" изцепки, ама все пак...представям си как разни студентчета и средношколци са били орязани от "отбора за фестивала" и на тяхно място са заминали куп такива янковци и няма да се учудя ако в нашата делегация не е имало и "още по-зряли от него" младежи. Такива бяха времената, ще кажете...не отричам, разбира се, но не го приемам за нещо достойно, особенно когато за това се говори като за (цитирам автора): .
След унизителна за достойнството ми разправия, през лятото на 1977-а посетих младежкия фестивал в Хавана.
3. Когато чета пък за това че имал в чантата си бутилка водка ( отивайки в страната на божествения ром!!!) и едно "подмазваческо" и едно "истниско" есе, някак си това ме кара да си викам...хмммм...а бе, чоджум, каквото и да ми разправяш, ами това си е чисто двуличие. Ами ако ще пишем за да се харесаме (било то поради цензура, политически причини или каквото и да е било друго) това вече е предпоставка за идни "компромиси" със себе си. Когато човек пише, то той трябва да пише ИСТИНСКИ. Пак казвам: Ти си имаш свой морал, аз си имам - мой. Просто моя не се припокрива с твоя. Аз, лично бих написал само едно и ако не им харесва, ами да се ебат в гъза, в края на краищата...за една ми ти Куба да се правим на Янус... ами, просто не върви.
4. Като видя разни сексуални Матросовци и направо ми се повдига. Не ми го побира акъла това:нормален човек да тръгне да се катери по изключително опасни палми и то с гребло в уста, само за едното ми ти ебане! (то, не че не съм виждал и по-откачени от Янко, които са правили и по-големи циркъджилъци, само и само за да го топнат в минджиджката на някоя разлигавена Мима, ама...).
На мен, да речем, ако някоя евентуална кандидат-партньорка тръгне да ми приви такъв род "оферти" и ме замери с подобно предложение, ами направо бих се обидил и бих и препоръчал различен от мен партньор. Ами тъй де, за каква колаборация можем да говорим, при наличието на такива идиотски прищевки? Аз разбирам, да умира от глад и да няма нищо едливо освен тоя ми ти орех наоколо. Разбирам детенцето и да е на тая палма, увиснало и рискуващо да падне и разцепи черепчето си. Виж тогава - твърде вероятно е да тръгна да извършвам някакви геройства, ама само за прищявката на някаква си пикла, която ще ме гледа отдолу и ще си вика на акъла оглеждайки тълпата наоколо: Ей, гледате ли, бе капути, какво прави човека за мен? Не рунтавелка, ами и дупенце ще му бутна." - ще ме извинявате, ама...аз не съм ви Янко. Такива садистични девойки, даже ви препоръчвам, да ги държите далеч от мен. Ей ви го Янко, значи, водете му ги, той човека е с опит.
5.Описания като следното ме навеждат на мисълта, че авторът не е надскочил нивото "Писане на средношколски помагала за абстрактен онанизъм". Всичко в следния пасаж просто крещи: "Арлекин":
(цитат от текста)
Тя се държеше подобно на милосърдна сестра, а аз на страдащ грешник - повдигнах я леко, русалката обви копринените си бедра около блудното ми тяло и се оставихме на ритмичните полюшвания на океана.
Напра"о: Ах, недей!
6. Описания пък като следното пък направо ме вбесяват поради дискриминативните нюанси на автора отправени към нас - хората с наднормено тегло:
В края на плажа бе нагазил до колене нейният импресарио, обезпокоен някоя свирепа акула да не отнесе богатството му. А аз в този миг не се тревожех за нищо. Мислех си, че дори и да се появи някое чудовище, то ще се насочи именно към него, защото бе дебел, розовичък и апетитен на вид.
Нек"си: Че"й с"а, брато, "що па чудовищата да ядат загрижени импресарии, па макар и дебели, розовички и апетитни на вид, а па да оставят някакво си разгонено писателче от село Долна Секирна, Пернишко да си шиба? "Ми" к"во ти е направил човеко в края на краищата , та ще го предлагаш така, с лека ръка на разни чудовища и акули? К"во, бе?А?
7. Ето това вече пък преля чашата, да ви кажа правичката и именно заради това седнах тук да загубя близо час в писането на настоящята критика. Принципно, все се намира някоя капка дето прелива чашата и при мен беше това:
След краткия ни морски роман счетох за нужно да се отблагодаря на дамата с нещо изискано и трайно, което да й остане спомен за цял живот. И я заведох до хасиендата на Хемингуей, разположена сред буйна зеленина над океана.
Те тук вече се нервирах и си викам: Че"й с"а, бе, селчо. Кой нормален човек ще тръгне да се отблагодарява за ебане? А бе, аз ли нещо не съм у ред? Как може да си бил с някого. Взаимност, там. Искри, телесни течности, погледи, магии и разни такива тайнства...и изведнъж:Да се отблагодаря и то на ДАМАТА. А бе, Янко, как може да опорочаваш всичко с тая дума ОТБЛАГОДАРЯ пък и да добавиш това ДАМАТА? Не знам, направо...а пък и то това твойто ОТБЛАГОДАРЯВАНЕ съвсем в стил красноярский камсамолец: Дай да заведа гаджето на Братската Могила или Гроба на Незнайния войн. От една страна - пари не ще, а пък от друга - мо"е се разнежи, "начи и да ме счете за интелектуалец и да ме запомни за цял живот...или нещо такова предполагам.
8. В следния откъс пък наблюдаваме караибския вариянт на арията на Тотка от "Де оня глас...":
Но сега тук кипеше младият живот. Подадох далекогледа на обладаното от благоговение момиче и му казах да се взира дотогава в хоризонта, докато не зърне алените платна на някоя испанска фрегата, идваща отдалече да ни открие и направи щастливи. Тя се приведе над широкия прозорец, опъна късичката си поличка и аз я прихванах нежно отзад.
Поклащах я в лунния ритъм на просторната вода и от време на време я питах съзира ли нещо да се задава към нас. Не, не, още не! - шепнеше разнежената девойка, докато накрая не извика като моряк от коша на върха на мачтата: видях, видях!
Отклонение за похвала:
Да си призная честно, следващото изречение ( Така между другото е открит и град Монтевидео) ме изкефи!
9. Вижте следния пасаж:
Когато написах последното изречение, реших, че тъкмо сега е моментът да отпия от онзи вълшебен кокосов орех, който пазех като скъпа светиня.
Значи, баламосва ни, цял разказ Янко, че брал ореха за мургавелката, а той, гледай го, мушмурока му с мушмурок си го бил донесъл в България! Па на всичко отгоре и се хвали с това.
10. Ами, прочитайки следната строфа:
Той си бе все същият и дори пазеше посвещението, надраскано с мидена черупка върху изсъхналата му кожа от прелестната ръка на девойката. То се състоеше само от една дума: ИДИОТ! Повярвайте ми, по-мило обръщение не съм получавал през целия си живот. А аз съм живял дълго и съм видял много.
Не ви ли се струва, че тоя човек си е някакъв особен род мазохист? Добре бе, Янко, щом е така копеле освен тия 10 точки, ето ти и още няколко обръщения за десерт, току виж ти станало още по-мило: КАПУТ! СЕЛЧО! ЧИКИДЖИЬО!
(ташак, бе, копеле...ти па да не го вземеш на сериозно...ама това само за обърщенията, а иначе...ами не ми хареса разказа. Честно.) 
Първо искам да ви кажа, че ужасно мразя да пиша отрицателна критика. Винаги се чувствувам някак си като гадняр развалящ рахатлъка на автори, чиито истинско желание е било, в края на краищата, предоставяне на някакво там задоволство за читателя и които в никакъв случай не са искали да звучат пошло, безвкусно или пък вяло. В края на краищата, всеки има свой си вкус и това че на мен нещо не ми харесва, съвсем не е предпоставка някой друг да не обожава същия този текст.
Второ. Още повече мразя пък да съм изкуствен и да пиша нещо което не мисля. Просто няма да съм аз, дето има една дума.
Като претегля първо и второ, то в повечето случаи второ надделява и аз току списвам някаква отрицателна критика, като тази която ще последва след малко. (който не обича такива, направо да не чете по-нататък. Тъй де, да не кажете после, че не съм ви предупредил.)
Десет неща с които настоящия разказ ме подразни
1. Още самото заглавие Смъртта е сладка песен веднага ми подсказа, че тук като се почнат едни философии, едни ми ти работи...изобщо...мани, мани...ами, каква сладка песен е смъртта, бе човек? Аз, разбирам, човек да тръгне да се прави на интересен с нещо, ама пък чак "Смъртта е сладка песен"? Ако ме питате, мен, ей даже в днешния вестник на първа страница едно репортажче има далече по-грабващо заглавие - Лебед донесе птичи грип у нас.
Пак ви казвам: "Въпрос на вкус е. Ама аз като видя нещо от тоя сорт: "Смъртта е сладка песен" и веднага ми става ясно че ще са едни метафори, едни такива вагнериади, че чак си виках на акъла: Дано ме опровергае, Янко. Да, де, ама не можа.
2. Когато чета за някой си 33 годишен мъж, че се тръшка и прави сцени за да отиде на младежки фестивал и ми замирисва на: "А бе, дайте и аз да св вредим, да го еба, всред младежите." Хей, не че на 33 години си стар, ама ако си спомняте един наш добър познайник на тия години го разпнаха и от тогава вече светът не е същия. Някак си на тази възраст, хич и не върви да ходиш и да се правиш на млад творец, то не че по ония години не сме гледали и разни още по-драстични "комсомолски" изцепки, ама все пак...представям си как разни студентчета и средношколци са били орязани от "отбора за фестивала" и на тяхно място са заминали куп такива янковци и няма да се учудя ако в нашата делегация не е имало и "още по-зряли от него" младежи. Такива бяха времената, ще кажете...не отричам, разбира се, но не го приемам за нещо достойно, особенно когато за това се говори като за (цитирам автора): .
След унизителна за достойнството ми разправия, през лятото на 1977-а посетих младежкия фестивал в Хавана.
3. Когато чета пък за това че имал в чантата си бутилка водка ( отивайки в страната на божествения ром!!!) и едно "подмазваческо" и едно "истниско" есе, някак си това ме кара да си викам...хмммм...а бе, чоджум, каквото и да ми разправяш, ами това си е чисто двуличие. Ами ако ще пишем за да се харесаме (било то поради цензура, политически причини или каквото и да е било друго) това вече е предпоставка за идни "компромиси" със себе си. Когато човек пише, то той трябва да пише ИСТИНСКИ. Пак казвам: Ти си имаш свой морал, аз си имам - мой. Просто моя не се припокрива с твоя. Аз, лично бих написал само едно и ако не им харесва, ами да се ебат в гъза, в края на краищата...за една ми ти Куба да се правим на Янус... ами, просто не върви.
4. Като видя разни сексуални Матросовци и направо ми се повдига. Не ми го побира акъла това:нормален човек да тръгне да се катери по изключително опасни палми и то с гребло в уста, само за едното ми ти ебане! (то, не че не съм виждал и по-откачени от Янко, които са правили и по-големи циркъджилъци, само и само за да го топнат в минджиджката на някоя разлигавена Мима, ама...).
На мен, да речем, ако някоя евентуална кандидат-партньорка тръгне да ми приви такъв род "оферти" и ме замери с подобно предложение, ами направо бих се обидил и бих и препоръчал различен от мен партньор. Ами тъй де, за каква колаборация можем да говорим, при наличието на такива идиотски прищевки? Аз разбирам, да умира от глад и да няма нищо едливо освен тоя ми ти орех наоколо. Разбирам детенцето и да е на тая палма, увиснало и рискуващо да падне и разцепи черепчето си. Виж тогава - твърде вероятно е да тръгна да извършвам някакви геройства, ама само за прищявката на някаква си пикла, която ще ме гледа отдолу и ще си вика на акъла оглеждайки тълпата наоколо: Ей, гледате ли, бе капути, какво прави човека за мен? Не рунтавелка, ами и дупенце ще му бутна." - ще ме извинявате, ама...аз не съм ви Янко. Такива садистични девойки, даже ви препоръчвам, да ги държите далеч от мен. Ей ви го Янко, значи, водете му ги, той човека е с опит.
5.Описания като следното ме навеждат на мисълта, че авторът не е надскочил нивото "Писане на средношколски помагала за абстрактен онанизъм". Всичко в следния пасаж просто крещи: "Арлекин":
(цитат от текста)
Тя се държеше подобно на милосърдна сестра, а аз на страдащ грешник - повдигнах я леко, русалката обви копринените си бедра около блудното ми тяло и се оставихме на ритмичните полюшвания на океана.
Напра"о: Ах, недей!
6. Описания пък като следното пък направо ме вбесяват поради дискриминативните нюанси на автора отправени към нас - хората с наднормено тегло:
В края на плажа бе нагазил до колене нейният импресарио, обезпокоен някоя свирепа акула да не отнесе богатството му. А аз в този миг не се тревожех за нищо. Мислех си, че дори и да се появи някое чудовище, то ще се насочи именно към него, защото бе дебел, розовичък и апетитен на вид.
Нек"си: Че"й с"а, брато, "що па чудовищата да ядат загрижени импресарии, па макар и дебели, розовички и апетитни на вид, а па да оставят някакво си разгонено писателче от село Долна Секирна, Пернишко да си шиба? "Ми" к"во ти е направил човеко в края на краищата , та ще го предлагаш така, с лека ръка на разни чудовища и акули? К"во, бе?А?
7. Ето това вече пък преля чашата, да ви кажа правичката и именно заради това седнах тук да загубя близо час в писането на настоящята критика. Принципно, все се намира някоя капка дето прелива чашата и при мен беше това:
След краткия ни морски роман счетох за нужно да се отблагодаря на дамата с нещо изискано и трайно, което да й остане спомен за цял живот. И я заведох до хасиендата на Хемингуей, разположена сред буйна зеленина над океана.
Те тук вече се нервирах и си викам: Че"й с"а, бе, селчо. Кой нормален човек ще тръгне да се отблагодарява за ебане? А бе, аз ли нещо не съм у ред? Как може да си бил с някого. Взаимност, там. Искри, телесни течности, погледи, магии и разни такива тайнства...и изведнъж:Да се отблагодаря и то на ДАМАТА. А бе, Янко, как може да опорочаваш всичко с тая дума ОТБЛАГОДАРЯ пък и да добавиш това ДАМАТА? Не знам, направо...а пък и то това твойто ОТБЛАГОДАРЯВАНЕ съвсем в стил красноярский камсамолец: Дай да заведа гаджето на Братската Могила или Гроба на Незнайния войн. От една страна - пари не ще, а пък от друга - мо"е се разнежи, "начи и да ме счете за интелектуалец и да ме запомни за цял живот...или нещо такова предполагам.
8. В следния откъс пък наблюдаваме караибския вариянт на арията на Тотка от "Де оня глас...":
Но сега тук кипеше младият живот. Подадох далекогледа на обладаното от благоговение момиче и му казах да се взира дотогава в хоризонта, докато не зърне алените платна на някоя испанска фрегата, идваща отдалече да ни открие и направи щастливи. Тя се приведе над широкия прозорец, опъна късичката си поличка и аз я прихванах нежно отзад.
Поклащах я в лунния ритъм на просторната вода и от време на време я питах съзира ли нещо да се задава към нас. Не, не, още не! - шепнеше разнежената девойка, докато накрая не извика като моряк от коша на върха на мачтата: видях, видях!
Отклонение за похвала:
Да си призная честно, следващото изречение ( Така между другото е открит и град Монтевидео) ме изкефи!
9. Вижте следния пасаж:
Когато написах последното изречение, реших, че тъкмо сега е моментът да отпия от онзи вълшебен кокосов орех, който пазех като скъпа светиня.
Значи, баламосва ни, цял разказ Янко, че брал ореха за мургавелката, а той, гледай го, мушмурока му с мушмурок си го бил донесъл в България! Па на всичко отгоре и се хвали с това.
10. Ами, прочитайки следната строфа:
Той си бе все същият и дори пазеше посвещението, надраскано с мидена черупка върху изсъхналата му кожа от прелестната ръка на девойката. То се състоеше само от една дума: ИДИОТ! Повярвайте ми, по-мило обръщение не съм получавал през целия си живот. А аз съм живял дълго и съм видял много.
Не ви ли се струва, че тоя човек си е някакъв особен род мазохист? Добре бе, Янко, щом е така копеле освен тия 10 точки, ето ти и още няколко обръщения за десерт, току виж ти станало още по-мило: КАПУТ! СЕЛЧО! ЧИКИДЖИЬО!
(ташак, бе, копеле...ти па да не го вземеш на сериозно...ама това само за обърщенията, а иначе...ами не ми хареса разказа. Честно.
)
Вълнообразно
Няма коментари
