Ами, много просто, бе...той въздействува!!!
Независимо как. Може като Бодлер да се рови из леш, може като Бърнс да ти описва по детски искренно някаква си магическа баналност, може като Бунин да те запокити в някакъв приказен пейзаж, може като Миряна да те наблюдава от ъгловата седалка в купето, а може и като Вапцаров просто да те цапардоса директно с лопатата по главата и ти само да мълчиш и козируваш. Това е. Едни го могат, а други - ами...не чак до толкова.
Има някои които ще редят полирани рими, други ще градят необичайни ъгловати словесни структури, трети ще дъвчат едни и същи хитринки, а четвърти ще се правят на авангардни там някакви си, трудноразбираеми от простолюдието уникати. Както и да е...трябва да не забравяме, че формата в случая е вторичното. Ако поезията няма субстанция и не ти влезне вътре в слънчевия сплит, то значи творецът им не може да надскочи занаятчийството и да се зарее в ония ми ти висини където владее магията. Та такива поети и поетеси по път и над път. Пишат нашите бели, зелени и пембени стихове, изливат, един вид, онова дето е вътре в тях и с най-добри намерения гледат да ни поразклатят душевно. Много похвални намерения, но за най-голямо съжалнеие, често резултатите не са кой знае колко впечатляващи - море там, разни чайки, сълзи, чаши и такива едни работи поетични ужким...ама хем звучи, някак си, поетски, ама хем хич не те "гепи". Мъчи се, гледаш човека, търсил там разклащащи думи, философски ги поразбъркал, подсладил ги със здравец там, кладенец, бащина къща на село или някаква си подобна фолклорщина, извадил там едни ококорени бадемови очи, едни - еййййй такива (тук с двете ръце правя ловно-рибарски жест) лебедови шии, заразтварял, значи, едни ми ти чувственни устни и разни такива изтрити като петгодишен "Леви"с" баналности и си мисли: Е, те това е...сичко си му е наред. И ритмиката проверих, и мелодиката чурулика...ами класика, бе...класика направо...да, ама: ТЦ...ще поръкопляска там някоя сродна душичка намерила сестрински паралели във фабулата, ще ти пусне цунки и снимчица на котенце за поздрав и туй то. Другите, мълчат, да го еба, като пукали или па ще хвърлят някоя иронична заебавка. Знам, че е гадничко, ама па са...като е ялово, нема са па да се праим на самаряни. Скучното си е скучно и безинтересно, в края на краищата. Туй то.
За най-голямо съжаление, обаче много често сме свидетели на симпатичните опити на иначе сигурно нелоши хорица, сладки гадженца, тихи редакторчета и свенливи преводачки, които съвсем чистосърдечно имат желанието да ни разтърсят. Иска им се на хорицата да споделят със света своите "дълбини"...
ама не става, бе...туй то...плиткички тия дълбини, да го еба.
А гледайте го Валерката. Направо... човекът размазва. Четеш, четеш и ти се ще да не свършва. Връщаш се, препрочиташ го и казваш: Еби му майката, разбира ги човека тия тънките неща...Гледай значи - дървото, корените, короната. Единение на мисъл, красив и точен слог и разбира се много, много искренно чувство. Хармония, братче, изящност и мъдрост. Да не забравяме и струящата от всяко негово произведение, толкова рядко избликващата днес ДОБРОТА. Е, те тия, работи, не всеки ги умее. Повярвайте ми.
Валери, еваларка, брато (за кой ли път...ама па с"а убавото си е убаво и е срамота да го отминаваме без да го декларираме...барем аз така си мисля)