ДАРИНКА И ИВАНУШКА
(всякакви аналогии с нации там, народности и т.н.т. са случайни)
Въпросът, в случая е на много дълбоко емоционално ниво, а както знаем от юношеските си години, когато емоциите задълбаят с длетото тънко, разсъдъкът сяда на задната седалка.
Ами ето ви един пример от живота, дето има една дума:
Решава, (хайде да я наречем) Даринка, да пристане на Иванушка и туй то. Обича го, нашата, с цялото си сърце и там, всички останали вътрешности... до толкова, значи е хлътнала по него... че само като види перчема му в далечината и си подмокря гащичките ( не се напикава, бе...тц, тц...а бе, не ги разбираш още тия работи...трай там и слушкай).
А Иванушка? Да не ви разправям...пие, бие се с всеки който му се изпречи на пътя и не само че нищо не работи, ами и забавляването му едно такова - деструктивно. Само ходи, значи, по разни вечеринки и ако не щипне някоя млада булка или не се срути под масата от любимата си диета - водка със сельодка, ще тръгне да се бие я с оня дето къса билетчетата на входа, я с акордеониста. Буйна кръв, казвам ви, ама пък иначе... душата му една такава широка...а бе да не ти говря.
Като се напие, разбираш ли, все на тъга го избива, да го еба... и ако няма някой подходящ наоколо, за да си пуснат кръв, ще си подпре главата, ей тъй, ще пусне онова ми ти гърлище и ще заридае сякаш някой зверски е убил цялото му семейство, барабар с кученцето Мурка. Реве, бе, викам ти, та се къса. И ако го попиташ:Какво, бе Иванушка, се е случило? ще ти пусне оня стъклен поглед и само ще измучи едно: Еххххх... и пак ще заридае. Ако ме питаш мене, сигурно трябва да или екзистенциялист там или нещо такова заплетено, щото иначе, що ще плаче, а?
Ами може ли така, значи...ааааа...виж го като канара як, нищо не му фали, ама на...вместо да вземе и като всички останали да се хване на работа, седнал нашият да реве като герой на Достоевски и да мисли за разни мътни ничшеянщини и бердяевщини, дето ако ме питаш мен, нещо не ги разбира кой знае колко, ама какво да го правиш и той човек, в края на краищата и той си има там вътрешни някакви си брамбазлъци дето го карат да прави така.
Сложно нещо е човека, значи. Не е като пейка или лейка, да го чукнеш от тук от там и да го приведеш в порядък. Човекът има нужда от разни ми ти деликатни нещица да го вълнуват - любов там, привързаност, Родина, телевизия, музичка, заплата, хапване, пийване и даже разни философствания си му трябват за да функционира като хората. Тъй де. Че какъв ти, значи, живот, без всичките му там дантели и финтифлюшки. Че то иначе, с какво се различават от скотовете тия ми ти там сухари. Събуди се, значи, сутрин рано. На работа. После там, върне се...ииии...уморен ляга да спи. И на другия ден - същото. Нито романтика, да го еба, нито някаква тръпка там. Нищо. Тъп, робски живот. Сив ти викам, та чак безцветен. Е, те затова, Иванушка не си пада по тривиалния дневник на бачкаторите, те затова си обича волността и красотата в живота.
А пък на Даринка и дай баш такъв един романтичен герой да примира по него. Тя, горката, въпреки че е завършила физика в чужбина ( е, Москва, Москва, ама си е чужбина, де, вие па какво имате против Москва? ) работи каквото намери, щото нещо физиците дето са се закотвили по БАН и по другите там бастиони, хич и не се дават на конкуренцията. Хищни времена, ти викам. Няма Москва, няма туй-онуй. Ама Даринка си е душичка, ще повдигне рамене там и ще се примири. Работа си е работа, вика, и нали е добре с руския, прави там разни преводи на хонорар, частни уроци дава...а бе, не е за мислене...не само че се оправя сама финансово, ами и Иванушка и е на гърба постоянно. Ужким ще го смъмри, така, когато и профука някой хонорар на зарове, ама па очите и нали едни такива добри, та я издават. Ужким ще го удря по бицепса с тия мънички юмручета, ще ритка там с краченца, ама само като я подхване под кръста и тя примира, значи...и си вика: Ами , пари се правят, в края на краищата...а пък и Иванушка има нужда от някакви развлечения, нъл тъй? Щото нали е горкия много интелектуален и току виж пак се напил и почнал да плаче. А почне ли да плаче Иванушка и Даринка почва да плаче...изобщо кофти. Майната им на парите. В края на краищата животът е за по-възвишени неща устроен. Разбираш ли?