Тони Пезевенка се беше разплул върху стола си в кьошето на бара на хотел "Плиска". Пиеше вече трето уиски и се мъчеше да удави с него тъжната вест която преди малко му сервира една от неговите три грации - перлата в короната и най-доходоносна труженичка Деси известна още като Галантерия.
В действителност от хуманна гледна точка новината беше превъзходна. Един от най-старите и клиенти италиянеца Джани и беше предложил брак и тя щеше да замине за Италия при него. Да, но това редуцираше доходите на Тони почти наполовина, тъй като определено Деси освен че беше най-красивата от трите имаше и репутация на тигрица и тази и слава я беше превърнала в легенда в бранша. Независимо дали си тъкачка-многостанничка, доячка орденоноска или проститутка щом си добра в занаята си и славата ти се разнася. Тони, самият, беше измислил и пуснал в циркулация няколко урбанни легенди за нея, които я правеха още по-търсена.
В края на краищата пък излезна му късмета на момичето.Да е жива и здрава да му се радва.Тони обичаше момичетата си и се грижеше като по-голям брат за тях.Когато Деси му съобщи новината плака, ама хем от радост, хем с известна тъга че трябва да се раздели с волния живот и да поеме скучноватната съдба на съпруга и то в пуританска Сицилия. Ама пък, в края на краищата не може, дето викат сърбите курац у дупе и дупе у рай.
Докато той размишляваше как да компенсира загубите от предстоящите суши сякаш Господ изпрати в бара едно неземно същество с чуплива руса коса, устни като на Мик Джагър и бедра с респектираща дължина.
Девойката изглеждаше объркана и сякаш търсеше някого с очи.
Тъй като Тони, все пак беше професионалист по женски характери веднага пусна ласото, преди да бъде предварен от няколкото самци със сексуални апетити които винаги могат да бъдат открити в такъв род заведения.
-Девойче,насам,насам -подкани я той с извит на кука показалец.
-Кой? Аз ли? - заозърта се момичето мислейки, че може пък да е станала някаква грешка.
-Да,да,точно ти.Сядай тук до мен и ми кажи първо какво да те почерпя за да разпукаме леда.
-Ами...може един вермут, ама с лед.
Барът беше на самообслужване, но тъй като Тони беше нещо като талисман на всички по-известни столични заведения, а и даваше тлъсти бакшиши барманката дотича само след като и кимна с глава.
-Душа,айде моля ти се, донеси едно вермутче с мнооого лед за красавицата и още едно уиски за мен,че гледам свършил съм го.
После Тони се обърна към притисненото момиче и започна своя дежурен за такива случаи монолог:
-Първо, да ти се представя..казвам се Антон, но цял свят ме знае като Тони. Аз съм менажер на първата по рода си социалистическа екскортна компания. Забележи...екскортна, не експортна, каквито има няколко. Не знам доколко ти е известно, но страната ни в последно време се превърна в желана дестинация за посещение от заможни търговци от Запада, петролни шейхове, любознателни туристи и даже видни политици от третия свят.Нашата прекрасна Родина, както знаеш е известна със своята изключителна природа, своята уникална и древна култура, но на повечето от гореупоменатите или им омръзва или пък изобщо не им дреме за това, докато виж един приятен контакт с очарователна събеседница, една задушевна размяна на погледи, една размяна на ласки с ослепителна българска красавица оставя много по-дълбоки и трайни спомени отколкото Боровец, Копитото,Велико Търново и всичко онова барабар с всичките седем рилски езера даже, повярвай ми. Ето,например една от моите труженички от екскорта току що ми съобщи прекрасната новина, че един от нейните нови познати, някакъв италиянски граф ли, херцог ли, виж това не помня и е предложил брак и само след няколко месеца, колкото трае приготвянето на документацията тя ще го придружи в неговия замък.(в действителност Джани беше шофьор, но този факт би убил целият приказен елемент в монолога...все пак поразкрасената истина дава онзи теменужен цвят на слога).Кажи ми, младо девойче, колко пъти си имала възможност в живота си да общуваш с милионер или петролен магнат, който си пали пурите със стодоларови банкноти,а? Колко пъти си пила "Дом Периньон", да речем?
-Ама това нещо като Кока Кола питие ли е? - промълви зашеметеното девойче, което вече се виждаше като социалистическа Пепеляшка, след зарибяването на Тони.
-Не, моето момиче,това е едно от най-скъпите шампански вина в света. И не е само това.Ако започнеш работа в моята агенция ще ходиш по-често до Кореком, отколкото до кварталната бакалия.Вервай ми.
-Ами,звучи доста привлекателно.Аз съм чисто нова в този град и не познавам никой освен стар колега на втория ми баща при който всъщност се нанесох онзи ден.Вчера, обаче, несъзнателно го разнервирах и сега даже ми е едно чоглаво и не знам как ще ме приеме.
Аз иначе мечтая да стана артистка, но докато си стъпя на краката може би Вашето...
-Моля те, говори ми на ти.Още едно вермутче?
-Добре де, твоето предложение изглежда привлекателно, но трябва малко да помисля, все пак...така изведнъж...а и може още едно вермутче с лед.Между другото, аз не се представих.Аз съм...а бе викай ми Влади.
Тони се усмихна съзаклятнички с мисълта, че нова Галантерия ще се появи в колекцията.