Феята беше претъпкана и Пики едвам успя да намери една празна маса.Тъй като навремето тук беше постоянната му явочна квартира целият стар персонал го познаваше.Към него веднага се запъти, разбира се една от ветеранките сервитьорки - Мамчето с празна табла в ръце.
-Къде се загуби,бе, Пики? Ние си мислехме, че си щипнал някъде на Запад и те бяхме отписали от листата на постоянното присъствие.
-Мамче, верно бях на запад от Феята, ама не чак толкова колкото ми се искаше.Там, в Конювица има едно заведение на чиято врата пише: Ако не знаеш - ще те научим, ако не можеш - ще ти помогнем, ако не искаш - ще те принудим.Те там Народната власт вади бръмбари от главата на такива като мен и Кирето, който още две години ще бъде там, за съжаление.
- Леле, ама и той ли е там? Мамка им, гадове. Кажи сега какво ще искаш, моето момче.
-Мамче, донеси ми там два кремвирша с горчица и бутилка бяло винце, че се чувствам поизгладнял.Дай и една табелка Reserve, че чакам един приятел и да не ми досаждат тука разни...
Преди още да е довършил изречението на стола срещу него се пльосна един индивид с прогнили зъби и излъчване на дълбока провинция.
-Ало, нашия! Масата е заета!
-Нема страшно...аз само съм тук за една водка, пък като дойдат хората ще стана...просто няма нищо друго свободно, а аз трябва да си изпия лекарството, че без него не ми идва музата.
Тъй като Пики беше подранил за срещата, а пък и беше с добро сърце реши, че може да даде шанс на човек чакащ муза.
-Добре, но гаврътваш си водката и бун друм, дето викат румънците.
-Няма проблем, мой човек. Приятно ми е да се запознаем.Аз съм Марко Томов и скоро всички ще знаят това име.
-Що бе, да не си измислил нек"ва ваксина за трипер?
-Аз,мой човек, съм авангарден поет и бас китарист и заедно с един мой приятел - китарист подготвяме родният отговор на Велвет Ъндерграунд.
Чуй само това:
Искам да съм ключа
От твоята спестовна касичка,
Който ти изпусна на булеварда
Докато пияна от любов
Не забеляза че светофара
Вече свети червено
И само някакъв сив мишок
Който случайно минаваше
Ти напомни
Че си оставила
Вратата на хладилника отворена.
Какво ще кажеш,а? Хем Фарлингети, някак си, хем Боб Дилан, но попръскано с малко Рембо и минато отгоре с валяка на Маяковски.
За съжаление в тая тъпа държава не могат да ме оценят подобаващо.
Аз, представяш ли си, не мога и наема да си плащам, защото тия простаци не разбират нищичко от дадаизъм, разбираш ли? Добре че има няколко свесни гаджета тук в София, които разбират от истински авангардизъм та ме приютяват и ми дават по някоя стотинка за да поддържам музата си.
Мамчето донесе поръчките, докато Пики се забавляваше с бръщолевиците на поредния провинциален гений дошъл да покорява сърцата и мозъците на тъпите софиянци.
Пики, на който вече му беше писнало от тоя нарцистичен изблик само каза:
-Айде, брат"чед, гаврътвай си лекарството и беж, за да не земем да се разплачем тук от умиление, да го еба.
Марко, след като разбра, че този срещу него и той е един от промитите мозъци които нищо не разбират от модернизъм набързо глътна водката, хвърли няколко стотинки на масата и ставайки с артистичен апломб констатира:
-Свинска зурла натъпкана с лайна!
В същото време на вратата се появи Тони с някаква ослепителна мацка до него и голяма пазарска чанта в ръка.
-Пики, мисията е изпълнена! Първо, да те запозная с моята нова приятелка Влади.Второ -в тая тъпа пазарска чанта са всичките броеве на Държавен вестник от тая година, без два, които не успях да намеря и за десерт - върха...Цепелин,братче..най-новата Хаузес ъф дъ холи с един блуз там,който е убиец, новия Стоунс с Енджи, Рокси Мюзик и Алис Купър брато...направо ще се гръмнеш.
Пики захвърли вилицата си настрани и като малко дете отварящо коледен подарък се нахвърли върху съдържанието на пазарската торба. Взимаше плочите една по една.Разглеждайки всяка от тях детайлно, сякаш бяха оригинали на Рембрант и даже ги миришеше:
-Ммммм...ей така мирише,брат ми, гнилия Запад...по обаятелно и от Брут и от Кьолнска вода.Върха си...цела нощ нема да мигнем...а кажете сега какво ще пиете да поръчам?
-Аз,браток съм по виски с бадеми, а котенцето комай ще е на вермут,а?
-Ами тоя път може кампари - скромно изчурулика Влади.
-Само не мо"ем да разберем за чий уй са ти тия боклучави държавни вестници...погледнах ги да видим нещо интересно...нъц, брато, само некви параграфи там, алинеи, а бе пълни глупости с една дума.
-Тони, мойто момче, с"а че те открехнем...точно тия ми ти, дето ти изглеждат като Наръчник на агитатора текстове са за отворения пич еквивалента на "Сезам.Отвори се!".Дай ми неколко дни да ги прегледам и после ще целувъш ръка и ще викаш:Пики ти си най-големия.Капиш?