Редник Колев, все още под въздействието на канонадата от стари градски песни на които бе подложен от любезния чичка в камиона се качи на трамвая, перфорира чинно едно от билетчетата, които си държеше в калъфчето на "пичкотеката",седна на една от празните седалки и се опита да прочисти от мозъка си някакъв глупав куплет, който незнайно как се беше закачил там:

А портрета от стената
само ме следи
И във радост и утеха
Все след мен върви
Въпреки,че си беше момче софиянче, редник Колев никога не беше посещавал квартал Илиянци и всичките тия предприятийца, заводи, гаражи и схлупени къщички сякаш не бяха част от софийския пейзаж.
Разкишавения мръсен сняг, който сякаш беше навсякъде правеше картинката още по-трагична.Едва когато дванадесетицата достигна до Триъгълника старите спомени от ваканцията когато работеше в ДП "Оборище" и хилядите,тенджери,цукала,мивки и легени които минаха през ръцете му тогава поизтласкаха като че ли "А портрета
от стената...".
Когато трамваят премина покрай новата гара и се запъти устремно към Лъвов мост, всяка следа от глупавия куплет беше заличена и лицето на войничето светна при вида на всичките тия така липсващи му пейзажи, които той преди да загуби дори и не забелязваше, тъй като тогава те не бяха за него иконни, а просто някакъв си фон. Да.Ето ги Халите, банята, джамията, след малко идват попското, съдебната палата и хоп...на завоя са двете кина, в които той можеше да си влезне когато си поиска още от ученическите си години, когато влизането на кино без пари беше едно от най-големите геройства. Ето,най-после и площад "Славейков".
Колев, дори и недочака трамвая да спре напълно и скочи от него в движение, както го беше правил стотици пъти преди това. Този път, обаче едва не се преби, тъй като глупавите парадни обувки нямаха грайфери и той се изпързаля близо три метра на заледения сняг, който покриваше спирката и за малко щеше да се блъсне в един дядка, който само го изгледа свирепо и поклати глава.
Ах, каква радост напираше в гърдите му когато почти на бегом мина по "Солунска", прекоси напреко Такевата градинка...и. най накрая се отзова пред родната кооперация, където беше прекарал целия си съзнателен живот преди казармата.
Те живееха на предпоследния етаж, но стълбите, които обикновенно го изморяваха преди и той винаги си правеше едноминутна почивка на третия етаж сега му се видяха като песен.
Когато отключи входната врата, първото му желание беше колкото се може по-бързо да смъкне отвратителния маслиеозелен кофраж от себе си и да се премени с любимия си Levi"s, мериносовия си пуловер и китайските кецове. Имаше чувството, че в тези дрехи той ставаше пак същия онзи Ачо, който си беше преди, а не някакъв си редник Колев.
Тъкмо хвана слушалката на телефона в желанието си да намери сходна душа, която все още да го помни и да е готова да се хвърли в обятията на зажаднялия за ласки трудовак някаква много, много далечна мелодия започна да се впива в мозъка му, но тоя път не беше "а портрета от стената", а ангелската "Аngie, beautiful Aaangie".
Сигурно сънувам нещо или съм се побъркал.Никой, абсолютно никой в тази тъпа пенсионерска кооперация не може да слуша Стоунс.Абсурд, абсурд...освен ако...не..не ми се вярва.Да, ама гласът на Джагър, макар и като че ли през девет планини в десетата продължаваше да възпява красивата Енджи.
Ачо не издържа, захлупи слушалката и на бегом взе десетте стъпала водещи към таванския етаж.Звукът се засили, както и надеждата че може наистина да е прав в предположенията си. Подпря се с цяла длан на звънеца, докато отвътре не се чу нервен глас:
- Какво сте се раззвъняли като на пожар,бе! Ида!
Когато Пики гневно отвори вратата и двамата щяха да паднат от радостна изненада.
-Бате Пикиииии...най-послеее!
-Аче, ти ли си,бе, мойто момче...лелеееей, не можах да те позная братче. Аз като те оставих ти беше там седми ли,осми клас ли, а гледай сега какъв снажен юнак си станал. Брех, как изтекоха годините...айде влизай, моето момче,дай да затворим тая врата хем да не изхвръкне пиленцето, хем пенсиите да не се побъркват от Стоунс.Айде, разказвай как я караш.
-Ами, бате Пики, кво да ти разправям. Гледаш ме - тъп трудовак, слушащ и изпълняващ заповедите на още по-тъпи от него фуражки и броящ дните оставащи му още да прекара в концлагера.
-Ачо, а бе бива ли така да срамиш моята школа? Ще се караме, значи. Как така,ти,родения и израстнал в пъпа на София ще робуваш на разни миришещи на тор и угар примати? Как не успя да ги изработиш досега тия чугуни, мама им да еба, селска,а?
-Е,как бе, бате Пики? Аз ако можех и знаех как, мислиш ли че бих останал даже и секунда там?
-Хмммм...дай да помисля малко...хммм...я ела сега по-близо до мен.Дай си ръката.Дай си ръката де...не ми се прай на първата ми любовница.Пипни сега тук!
Пики взе ръката на Ачо и я доближи до дясната си тазобедрена става.След това направи някакво повратливо движение с крака си и Ачо почувства как като че ли ябълката на пикиевия фемур излиза от тазобедренната става.
-А стига,бе...кво стана?
-Ами магията дето ще ти изкара половин година отпуск, ако усвоиш техниката.Дай да пробваме сега.Имай предвид, че на двамата на които съм го показвал тоя номер успяха.Единия,даже направо го освободиха от военна служба.Гледай сега хубаво какво правя.Така изнасяш крака и после тая врътка...дай да видим сега...ето...не, не...малко по-бавно и плавно...да,да,да...точно така...видя ли? Продължавай да го усъвършенстваш.Това е нещо абсолютно ново за военните куфари и ти ако охкаш и пъшкаш и им кажеш,че ти пречи не само да работиш, но и да ходиш.Щом ние и четиримата които го знаем тоя трик го можем, по всяка вероятност всекижш го може, но просто не е гений като бате ти Пики за да го приложи в живота. Аз като им го приложих, скимтейки уж от болка те се събраха там всичките глави във Военна болница.Не знам какво са говорили, какви са ги дъвкали там, ама накрая излязоха с диагноза и даже го нарекоха това и то не с латинскоц ами с френскозвучащо име:
Hansh en resor. Единственното кофти нещо е, че трябва да те резнатц под пълна упойка, разбира се да ти направят един жлеб на фемура, където вкарват трохантера и после известно време ще си с патерици...но по-добре с патерици за известно време отколкото да ти съдират гъза с робски труд,нали? Айде, като стане делаверата, ще дойдеш с една бутилка ром и ще цунеш ръка на майстора на спорта.