Всеки си има своите табиети и интимни церемонийки.За Йото Йорданов най-сладкият ден от месеца, беше денят в който той получаваше пенсията си. Ще стане, значи много рано нашият, ще се измие със студена вода, ще поразтяга пружините двадесетина минути и ще облече костюма.След това той запалваше Дончо и първо посещаваше кварталната бръснарница, където бръснарят Мето обръсваше всеки косъм, с изключение на веждите от лицето и главата на полковника. Ще си разменят там няколко общи приказки за времето, за ЦСКА и колко разюздена е днешната младеж. След като го напудреха и обляха с някакъв парюм с мирис на лавандула, Йото си изтръскваше ръкавите от евентуално попаднали там миниатюрни косъмчета, благодареше и си плащаше, като на всичкото отгоре винаги оставяше по 20 стотинки бакшиш на винаги съвестния Мето.След това поемаше към пощата и се нареждаше на опашката.След като касиерката му подадеше парите, той старателно ги преброяваше в нейно присъствие и след като се убедеше, че цялата му дължима сума е налице, той се разписваше там където трябва и кимваше с глава за благодарност.
Следваше културния тур, който включваше магазина на Балкантон, Чехския културен център и девет книжарници, като две от тях бяха за руска и съветска литература и една антикварна.Тъй като тази част от деня беше най-специалната и за нея Дончо беше оставян на паркинга пред новия цирк и въпреки щипещия студ обиколката беше извършена пеша за да не се нарушава традицията. Единственното което привлече вниманието му при този културен хаджилък беше дългоочакваният първи том на Историята на Втората световна война 1939-1945.Зараждането на войната от един от неговите любими герои Гречко. Той взе от щанда луксозния том с жест наподобяващ онзи който свещенниците използват при поемане на псалтира.Бавно и внимателно разгледа всичките там 30 илюстрации, заплати на касата и мушкайки под балтона си безценния том реши че това събитие заслужава да се отпразнува с макар и вече късна закуска за което се насочи към една популярна млекарница на улица "Васил Коларов", малко след ъгъла с "Витошка". Там той си поръча една голяма алуминиева купа топло прясно мляко с какао и две виенски кифли. Докато дробеше кифлите в млякото той си припомни, че след инцидента с мусаката новата му квартирантка не се беше появавала цели 48 часа.
Учудващо, но това го натъжи. Той изсумтя нещо неразбираемо и докато сърбаше попарката си си обеща да не драматизира повече този случай, тъй като едва сега осъзна колко самотен е бил и как това дългокрако момиче в края на краищата е искала да му поднесе приятна изненада, а пък и за учудване мусаката хич не беше лоша.
Когато се завърна в надежденския си Камелот, той включи електрическата печка, пусна си "Борис Годунов" на радиограмофона и потъна в дебрите на спомените на Гречко.
По едно време той дочу леко чукане на вратата и избоботи с баритона си:
-Кой е там?
-Аз съм.Влади съм.
- Ами влизай,де. Какво чакаш. - каза той, но доста по-меко.
-Много ли ми се сърдиш за онзи ден? - попита Влади все още само открехнала вратата.
-Влизай,влизай и затваряй вратата, че тая печка едвам затопля въздуха около нея. Грешката беше по-скоро моя, тъй като не ти обясних още в началото порядките в това домакинство.Както и да е, забрави за това и ми кажи намери ли си някаква работа и къде спа нощес. Аз да ти кажа правата се притесних, защото все пак с баща ти, втория ти баща, де, бяхме добри бойни другари и аз се чувствам задължен пред него да ти асистирам доколкото мога.
-Аз, да ти се похваля. Такъв късмет от първия ден на новия си живот не съм и сънувала. Не само че ме назначиха в експортен...не, не беше експортен, ами екскортен сервиз, ами и заплащането ще е страхотно!
-Е, и а не ги разбирам много тия модерните професии, но щом ти си доволна, какво по-хубаво от това,а? Ако си гладна, има две картофени кюфтета и руска салата от полуфабрикатния магазин в хладилника,а аз ще лягам, че днес много се уморих...а...и винаги гаси лампите когато излизаш от някоя стая.