ПИКИ ТУРАЙ И ДРУГИТЕ
   Глава втора
  Ледения вятър пронизваше костите на нашия герой. Влизаше през крачолите, плъзгаше се нагоре и се впиваше като октопод във всяка клетка на неговото мършаво телце. След около пет минути геройски усилия, сравними само с тези на полярните изследователи Пики беше събрал всичко с изключение на изсушения еделвайс и един черен пул. Айде, черният пул той би го прежалил, но изсушения еделвайс беше единственния спомен от баща му. Единственната нишка, която го свързваше с онзи непознат човек, който го беше сътворил и изчезнал от живота му преди дори да са се опознали. И този шибан еделвайс, който баща му бил подарил на майка му в онези любовни мигове преди зачеването му се е сгушил кой знае къде, a Пики трябва непременно да го намери. Безусловно. Ако трябва и да измързне, но трябва. Изведнъж изпод гъстата пелена на мъглата нещо прикова неговия поглед. Там някъде близо до бордюра на тротоара имаше НЕЩО. Пики изпълзя на четирите си крайника до НЕЩОТО и забелязя, че в действителност той никога през живота си не беше виждал такова НЕЩО. В един добре оформен кръг от сняг с бледожълт цвят, там, само на половин метър от него То вибрираше и издаваше странни звуци.  А какво точно беше То? Ами...Пики никога не беше виждал такова нещо, а той да кажеш, че е някой вчерашен, ами не е, той беше виждал доста неща и нито едно от тях не приличаше на НЕЩОТО...едно такова - странно. От една страна изглеждаше ултрамодерно, а от друга пък излъчваше нещо ужасно праисторическо. То дори и не знаеш как да го опишеш. Ужким цилиндрично, но пък някак си сплеснато. Ужким изглежда като от метал, а на пипане е като кожа. Не можеш да го определиш. НЕЩОТО имаше също така и няколко светещи с резидава светлина бутона и малко екранче на което постоянно подскачаха разни неизветни нему знаци примесени с букви, цифри, тирета, точки, питанки и двуеточия оцветени в различни ярки цветове.
  -Хммм.. – Пики се почеса по главата и понечи да вземе НЕЩОТО в ръце. Той протегна плахо ръката си напред, но още преди да го докосне, то издаде такъв отвратителен пронизителен звук, наподобяващ онзи получаван при доближаването на микрфон към включен към него говорител и известен на специалистите по акустика като микрофония, че нашият герой едва не си попика гащите.  Пики имаше чувството, че главата му ще експлоадира от този неочакван ултразвуков кинжал и инстиктивно запуши ушите си и затвори очи с очакване НЕЩОТО да експлоадира. В края на краищата е нормално човек да заеме отбранителна позиция и да очаква най-лошото от предмети с неидифицируем характер, особено след като е слушал от баба си за десетките случаи на спускани от аероплан от американците автоматични писалки които избухват в ръцете ти и те оставят инвалид за цял живот. НЕЩОТО обаче не експлоадира, а започна да излъчва нечленоразделна реч:
-Мо, кунк, бади, пляк, щепсел, рънин, жуто, боасон, хим, го, прадха, фююююю, макина, рубарб, бжжжжж... ахт, балалайка, ииген, тест, тест, хелоу...брррр, куинк, куинк, хо, пинту куеш... уно, ейнс, йедан, уан, адин, адно, един, един, един....проба, проба...ууууууууп. Българин?
  - К’во, к’во? – Пики не вярваше на очите си, които той на бърза ръка отвори при вида на това говорящо НЕЩО. – Еба си (помисли си той). Това може да е някой свръхмодерен японски транзистор! А стига бе, откъде такъв късмет при мен...ами, ами..
. - Здравей, приятел. Аз иска с тебе говори. Българин?
  - К’во, к’во? - Пики изобщо не можеше да осъзнае концепцията, че този странен обект се опитва да му говори и започна да се озърта наоколо очаквайки да види някой шегаджия който се бъзика. За съжаление шегаджии нямаше. В интерес на истината все още никой нямаше на спирката и това докара иначе трудно губещият самообладание младеж почти до истерия и той само успя да промълви – Кой там? На мен ли говорите?
- Да, приятел. На теб Ви говоря. Вземи ни в ръце и ни постави до ухо. Ние иска тебе нещо каже важно и много фундаментално.
  - Ъхъ, ъхъ – Пики бързо грабна обекта и го доближи до ухото си. Гласът който му говореше беше много странен. Безцветен, механичен и с неопределен тембър. Пики имаше чувството че разговаря с патладжан.
- Ние идва до Земя с мисия да правим вие по-добри и по-хммм...нарп...напренднали.  - Ами че какво общо имам аз с това? Аз току що си излежах присъдата и сега мисля да го ударя на живот, в края на краищата и хич не ми е до извънземни цивилизации.
- Ама вие бъдете първи наш Апостол и това ще бъдете записан в изтория на човечество от хората. Бррррррррр...пиюууууу...вземи ни в джоб, тъй като обект някакъв приближава се, а всичко трябва в тайна да остане за сега...мой бълграски език ще се подобри, тъй като все пак ни трябват пет от вашите минути за заучаване и тестване. Край на емисията. Бъди готов.  - Винаги готов – инерционно издекламира Пики и прибра Нещото в кутията за табла.