Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2017 23:11 - Пики Турай и другите 26
Автор: gratzian Категория: Забавление   
Прочетен: 402 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.09.2017 23:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Тръбачът свиреше своя сутрешен зов с ентусиазма на Луис Армстронг и въпреки фалшивите трели успя да събуди цялото поделение, което беше в същност целта на това занятие. Трудоваците изпонаскачаха от креватите си и пейзажът придоби вид на мравуняк.Едни оправяха леглата си, други тичаха до мивките, трети се трупаха пред тоалетните и всички имаха изписани на лицата си онова тягосно напрежение наблюдавано при инсекти бягащи от Мухозол. Редник Колев търкаше очите си ожесточено, тъй като в последните 72 часа беше спал по-малко от 4 и имаше чувството, че може да заспи ходейки.Когато тръбата засвири пак, този път за сутрешна проверка, слава Богу старшина Свирчо беше дежурен офицер, който за разлика от Лудницата, беше толкова мързелив, че винаги гледаше да претупа на две-на три обязаностите си и да отиде да дреме до печката в склада.  Строени и преброени зъзнещите строители с пагони замаршируваха към столовата пеейки "Изправи се гора от стомана", разбира се, като всички трудоваци на които тази песен беше омръзнала до смърт вместо "гора", те пееха "му кар", тъй като трудовашкият хумор се въртеше главно около ерекцията и баналните шегички за краставичаря, който трябва сутрин при събуждане да събере краставиците. Той беше един от главните митологични герои на загорелите за ебане млади дихатели, които въпреки, че бяха сигурни че им слагат бром в чая, бяха подвластни на инстинкта за възпроизводство и през всяка свободна минута се отдаваха на сладко ръкоблюдство.В края на краищата, това беше едно от много малкото безплатни удоволствия което можеше да пооцвети изнурителните им делници. За закуска, разбира се имаше пак бромиран чай, нещо наподобаващо мармалад и парченце сиренце с големината на онези които поставят в капаните за мишки.Алпака чиниите бяха единственната посуда в тези трудовашки столови.Една за,чая и една за мармалада и сиренето. Вилици и ножове не бяха предвидени.Единственното помагало за ядене, беше така наречения "шансов инструмент" - лъжицата, която всеки трудовак си носеше в джоба на куртката, като обикновенно дръжката биваше артистично извивана.Хем за красота, хем от практичност. В интерес на истината, чай имаше в изобилие и Найден-готвача минавайки между масите сипваше с голям черпак от една бака допълнително на всеки който пожелаеше. Когато закуската приключи редник Колев, чудейки се как ще изкара и този шибан ден, катерейки се като шебек по силозите в тоя студ изведнъж, като ангел-спасител на вратата на столовата се появи старши лейтенант Кузманов, който се приближи до старшина Свирчо и пошепна нещо в ухото му. Свирчо само климаше с глава и след краткия диалог само извика: -Редник Колев, яви се при началството немедленно. -Тъй, верно, другарю старшина- ухилен като момиченцето на етикета на лютеницата отговори младият дихател и се затича навън. Кузманов го чакаше в затопления джип и те поеха към сестра му.
-Ще трябва ли да закупим някакви учебници?
- Не се притеснявайте.За първите уроци няма да са нужни, тъй като там той ще се запознае с постановка, рудименти и други такива технически елементи които ще трябва да усвои преди да почнем с нотите. Аз в къщи имам много добри "школи". Една, базична от Добри Палиев и една за комплект барабани- купих я от унгарския културен център.Няма страшно.Като си отида следващия отпуск и ще ги донеса.
Когато стигнаха до къщата на сестра му от там се чуваше необразимо какафонично барабанене, каквото обикновенно произвеждат мераклиите лаик-барабанисти.Когато влезоха в стаята малкият ентусиаст с изплезен от напрежение и съредоточение език сипеше куцукащи удари по том томите с интензитета на Кийт Мун.
-Добър ден,бъдещ колега.Аз съм...можеш да ми викаш Ачо и ще съм твоя преподавател по ударни инструменти.
Кузманов се обърна към тях: -И да слушаш, внимателно,ей...а тебе след колко време да дойда да те взема?
-Ами ще почнем с по два часа на ден, с 15 минутна почивка между тях, пък после ще видим с какъв интензитет да продължим
. -Добре, айде... аз ще се върна след три часа, тъй като имам да свърша и някои други работи. Ачо се разтопи от топлината в стаята и всячески мъчейки се да не заспи тръгна да въвежда малкия ентусиаст в тайните на перкусионистите.          



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gratzian
Категория: Забавление
Прочетен: 807706
Постинги: 2201
Коментари: 191
Гласове: 280
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930