Първият си валутен хонорар в живота Влади реши да профука до дупка.Тя никога дотогава не беше виждала долари, а тези зелени банкноти се оказаха вълшебни. Въртейки се всред приказния свят на Кореком, който беше един оазис в пустинята на социалистическата потребителност, докато с поглед търсеше някой чужденец който да извърши покупката на така желаните от нея стоки, тя пресметна че парите ще и стигнат за:
1.Парфюм Khadine - 1 брой
2. Кашонче ментолови цигари "Salem"- 1 брой с 10 кутии вътре.
3.Кутийка бонбонки "Тик Так.-1 брой
4.Разкошни бикини в сладка прозрачна пластмасова тубичка- 1 брой
5.Миниатюрна бутилчица коняк "Курвоазие", която смяташе да подари на полковника -1 брой
6.Среден размер шоколад "Тоблерон"
Когато най-накрая един арабски студент с проядено от шарка лице се смили над молбата и, тя даже получи като ресто и три дъвки с вкус на джоджен.
Когато гордо напусна магазина с торбичката с емблемата на Кореком на нея, тя я носеше така, че всички да я забележат.
"Виж,значи,как живеят някои хора.Друго си е столицата, а аз толкова години да гния в тази тъпа провинция всред загубени профани и нищичко неразбиращи от истинско изкуство. Като се върна, ще им покажа на ония залупените какво е класа.Харесах си сега,даже едно приказно кипърско комплектче -блузка и жилетка в чуден резидав цвят и ще си го купя следващия път.От натриването на носовете на тъпите си съграждани фантазията на Влади се развихри до такава степен, че напусна даже пределите на Родината.Тя се виждаше себе си в огромен замък във Франция със сладко пуделче в ръце нареждайки на прислугата разни битови задачи докато чака съпруга си, който ще се върне с откритата си спортна кола от голф.Той, разбира се е чаровенсветлорус красавец приличащ хем на Робърт Редфорд, хем на коубоя от рекламата на "Марлборо".Облечен е с голф панталони от туид, поло фанелка, от ония с крокодилчето, карирано пуловерче без ръкави и пипитено сако с кожени кръпки на лактите.Той ще я прегърне,ще я целуне по челцето и ще я прикани да се облече за прием при някакви важни посланници.
Когато се качи на трамвая фантазията и вече я беше отнесла на някакъв караибски остров с много палми, златни пясъци и кристална вода. Тя, в прозрачна,цялата избродирана бяла рокля язди арабски строен кон по плажа.Лек бриз гали косите и, а някъде от далече се носи реге ритъм.В момента в който слънцето тръгна да потъва в океана очертавайки вълшебен залез някакъв леденостуден, сякаш току що изваден от хладилник глас я сепна, осирайки блена за перфектен пейзаж:
- Билети и карти за проверка, моля!
Влади сериозно се паникьоса, тъй като още с влизането си в трамвая тя беше приготвила билетчето и го стискаше в ръка.Завихрена в магиите на своите мечти, тя просто беше забравила да го перфорира.
Когато леличката с изпъкнали като на жаба от базедовата болест очи се приближи до нея и с онзи глас, сякаш произведен в Сибир изскърца:
-Вашето билетче, моля.
Влади,готова да заплаче започна да заеква:
-Извинявам се много,другарко,ето го моето билетче, н просто се залисах и забравих да го перфорирам.Ей сега ще го направя.
-Късно се сетихте, другарко.Знаете ли по колко пъти на ден несъвестни граждани като Вас се опитват да ми излезнат с тоя номер,а? Сега, вместо като всички да пътувате за скромните 6 стотинки ще трябва да заплатите 5 лева глоба за да се научите за в бъдеще. Ей сега ще ви напиша квитанцията.
-Моля Ви, моля Ви недейте.Аз имам само някакви 50 стотинки в себе си и Ви се заклевам, че наистина имах намерение да си перфоирам билета и ето вижте, държа го в ръка.
-Такива като вас, другарко, най не мога да понасям. Облякла се като че ли ще пее на "Златния Орфей", с огромен пакет от Кореком в ръце, а нашата нямала 5 лева.Чухте ли, граждани? И най-вече вярвате ли? Да се издокараш, като шаферка, а да нямаш 5 лева в джоба си.Ей, сега, на следващата спирка ще слезнем и аз ще помоля някой милиционер да провери истина ли е.Бива ли така, за едни 6 сотинки да стигаме до милиция?
Влади се разплака и размаза грима си по цялото си лице, опитвайки се да избърше сълзите си:
- Нямам.Честна дума, нямам.Само тези 50 стотинки имам...а и,още 2 стотинки намерих...
От дъното на трамвая в този момент се приближи строен младеж облечен със спорто яке и дънки.Той постави ръката на рамото на Влади и със спокоен и мек глас се обърна към контрольорката:
-Бива ли така, другарко.Вижте как разплакахте момичето. След като казва, че няма...ами значи няма.Ето, аз ще ги платя тия проклети пет лева, но моля Ви оставете девойчето на мира.Трябва ли да се отнасяме така един с друг?
Контрольорката взе парите, даде квитанция на младежа и продължи проверката на билети сумтейки нещо неразбираемо.
Влади продължи да хлипа на рамото на Добрия самарянин и на пресекулки каза:
-Много...ама...изключително много...благодаря.Ужас...никога не съм брала толкова срам...а парите аз ще Ви ги върна...просто наистина нямам в мен.Дайте да седнем, че ми се разтрепериха краката...ами ето го билетчето, аз,аз...през цялото време го стискам.Бихте ли ми дали телефона си...аз наистина много държа да Ви ги върна тези пари...ох, не съм на себе си...виж как щях да забравя да Ви питам...искате ли Тик Так, много освежава и успокоява...като Валидол действа...аз самата ще взема две наведнъж.
Младежът бръкна във вътрешния джоб на якето си от където извади малко тефтерче и химикалка.Скъса едно листче от тефтерчето, написа там телефона си и го подаде на още хлипащата Влади:
-За съжаление трябва да слизам сега, тъй като моята спирка дойде.И непременно ми се обадете...но не за парите, просто имам чувството, че бихме станали дишобри приятели...между другото, забравих да се представя -аз съм Теодор, ама ми викат Тео.Айде, чао и чакам да ми се обадите.
-Чао,чао и пак мерси...а..аз съм Влади.