Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2017 23:32 - Пики Турай и другите 29
Автор: gratzian Категория: Забавление   
Прочетен: 256 Коментари: 0 Гласове:
0



 
Тони докато грижливо оправяше прическата си чу че телефона звъни и както беше само по хавлия вдигна слушалката:
-Да,моля? О, Пики ти ли си? Аз стоя тук и чакам едни клиенти да ми се обадят, че днес се очертава тежък ден и някои от моите сирени ще трябва да работят и втора и нощна смяна...Да, да...разбирам че трябва да се видим до довечера, но мога ли да те помоля да дойдеш в централата...Ален мак, бара, де...не, не, по-удобно в случая ще бъде да се видим в "Ловджийска среща", която е на един кур место от там, а и паркинга на колата е там и Кире след като разнесе стоката може да ни придружи.Идеално.Идеално.Добре, копеле, ще те чакам там в седем и половина...не...хайде да го направим осем, ако случайно нещо се наложи там в последния момент. Айде, брато, до довечера...и умната...хи,хи.Нали знаеш къде е...да, да...
След като затвори телефона,Тони взе от хладилника една кофичка кисело млеко и докато чакаше клиентите закуси, преглеждайки новия "Космос".Той се зачете в някакъв научно-фантастичен разказ от Йосиф Перец, тъй като фантастиката си беше негова страст.
Тъй като родителите му бяха от години на гурбет в Либия, той се ширеше като бъбрек в лой в огромния тристаен апартамент, който ако заговореше за бурните купони проведени тук щеше да се изчерви от срам.
Точно когато довършваше разказа, разбирайки,че вината за запалването на Рим от Нерон е бил някакъв бърборив всезнайко Стефан, Кире който беше единственния чужд човек удостоен да притежава ключ от апартамента отключи вратата.
-Как е днеска програмата,шефе?
-Чакам да се обадят още четирима клиенти, като сложим и постоянните абонати, между 6 и 8 адреса, мой човек.Наближава Нова Година, а и при тоя студ навън активността е феноменална...а да не забравя...в осем имаме среща с Пики в "Ловна среща". Ще обсъждаме новата операция.
-Е,па...
-Дай сега, докато чакам да се обадят зажаднялите курвари да му хвърлим едно сантасенце.

Пики,както винаги беше акуратен и точно в осем влезна в заведението.
Тони беше резервирал маса в ъгъла, дискретно отделена от останалите.
-Братче, сядай и докато чакаме Кире дай да ти поръчам моя любим ловджийски кебаб.Моя трябва да пристигне всяка минута, ако искаш да го видиш как изглежда, но ако ми имаш доверие, направо ще ти викна...феерия, брат ми, с гъбки и млад арпаджик, абе, ще видиш...
-Вервам ти,копеле, а с к"во "оди, направо да поръчаме и пиенето.
-Аз вече поръчах една бутилка "Димят", ако не ни стигне ще викнем още една, ама после, за да не се стопли.
Докато чакаха, към масата се приближи неизвестно от къде изникналия провинциялен авангардист Марко Томов, който разпозна в лицето на Пики потенциален донор:
-Пич, нали се знаем с теб?Помниш ли онази вечер във "Феята"? А? Момчета, останал съм без пукната стотинка, а ми трябва барем една водка да ми викнете за да разбуди музата....а аз за отплата ще ви издекламирам най-новото си произведение.
Пики искаше да отпрати мълниеносно благоевградския Бодлер, но на Тони му беше интересно да общува с такива уникати и усмихнато каза:
-Давай, Пушкин и ако ми хареса ще ти викнем не една, ами две водки.
Марко се оживи,, надушвайки гювеча, прочисти гърлото си и задекламира:
На Марлена с любов и любопитство

Аз ти дадох цялото съдържание на стария куфар
И фигурките изрязани от разтегателна хартия
И счупената окарина
И онзи мирис на кипарис
И очилата с розови стъкла
През които да погледнеш
Трупа ми, разлагащ се в мръсния килер,
Заклещен между самурайски меч
И спомен от Иракли.
Марлена,ах,Марлена
Зелена,
Похабена,
Обезпаразитена,
Със магически кълба във сутиена.
Отвори килера
И се слей с мен
Покорния
Илюзорния
Ездач от твоите сънища.
Тони припадайки от смях се държеше за корема и между два вулкана от мощен кикот едва успя да каже:
- Имаш ги копеле, имаш ги, ти направо ме утепа.Хи,хи,хи...
Пики се обърна по-сериозно към Марко и му каза с далече по-афирмативен тон:
-Единственното условие,обаче е да седнеш, еееей там, на най-далечната маса, тъй като ние имаме важен разговор тук. Ясно?
Марко със смесени чувства абдикира към посочената маса, където кротко щеше да пои ожаднялата си муза.
Ловджийският гювеч, наистина се оказа превъзходно блюдо и така се допълваше от този "Димят", че те поръчаха още две бутилки.
Те тъкмо отопяваха чиниите си с хапки хляб когато Кире влезна и рапортува:
- Всичко е по график и имам сега два свободни часа, до рокадите за нощна смяна.Казвайте сега плана, а и искам да си поръчам една Кока Кола, че съм прежаднял.
Пики отпи вино от чашата си и започна:
-Копелета,знаете,нали,че такава операция като "Мискет" се случва веднъж на сто години.Едва ли някога ще достигнем пак сумите от дебюта.Това ви го казвам, за да не храните високи надежди, но съгласете се, че с един удар да получим по сто инжинерски месечни заплати всеки и то за пет часа и половина работа ш...с такъв успех не биха се похвалили мнозина.Новата операция ще е под кодовото име "Следите остават".
-Ама това, като в романа на Павел Вежинов ли ще е? Помниш ли филма, копеле. Там една група възсторжени пионерчета, барабар със Стефан Данаилов ловяха едни диверсанти които трябваше да взривяват няк"ва мина барабар с работниците...еба си, ташака беше...Стефчо още от тогава се каляваше за бай Серго и черен ангел.
Кире се обади и той ентусиазирано:
-Е па...и аз съм го гледал, още кога живеехме у Гоце Делчев.Водиха ни от училище.
-Радвам се, орлета, че сте запознати с концепцията.Искам да свършим тая работа преди Нова Година и да си вземем след това малка зимна ваканция. Нали?
-Е па...





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gratzian
Категория: Забавление
Прочетен: 803956
Постинги: 2201
Коментари: 191
Гласове: 280
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031