Ако някога сте виждали социалистически военен изобщо няма смисъл да ви описвам полковнка от запаса Йото Йорданов. Той беше също толкова тъп и ограничен, като всички останали. Единственната разлика между него и останалите индивиди от тази порода беше, че той беше пристрастен меломан и притежаваше огромна колекция от плочи със записи на всичките опери които можеха да се намерят в музикалните магазини по онова време.
Освен това, както подобава на бивш военен, той беше не само изчел цялата налична литература относно Втората световна война, но и под звуците на някоя опера, която струеше от неговия радиограмофон постоянно разиграваше сценарии на битки върху огромната си баварска маса, като за целта използуваше кибритени кутийки за танкове и пионки от "Не се сърди човече" за войници. Цялата маса беше претрупана със стратегически подредени томове на "Болшая советская енциклопедия", които би трябвало да са хълмове, планини и тем подобни географски особенности.
Тъй като темерутския му характер отблъскваше всякакво налично същество от противоположния пол, Йорданов беше останал стар ерген без никаква надежда за промяна на статута.
Електрическата печка "Лъч" едвам притопляше въздуха за да не се образуват висулки и поради тази причина полковникът трябваше да редуцира утринната си зарядка и да облече дебелата си плетена жилетка.
Днес за него беше особенно важен ден, тъй като беше планирал разиграването на битката пред Сталинград. Подпивайки чай от олющено емайлирано канче, той дълго прехвърляше плочите от колекцийката си, като най-накрая се спря над "Аида", която смяташе че най би подхождала за озвучаването на тази епична битка.
-Другарю Йорданооов - някакъв прегракнал женски глас се промъкна през ключалката и повдигна веждите на полковника.
-Слушам! - инстинктивно отговори той.
-Бихте ли ме приели за минутка?
Йорданов озадачено се придвижи към вратата, тъй като за последен път женски глас в тази къща ехтеше, когато майка му, лека и пръст, бе още жива. Той леко отвори вратата, без дори да смъква верижката, но онова което се видя през процепа направо го лиши от говор.
Младо,красиво девойче, всякаш изрязано от модното списание "Лада" с мукавен куфар в ръка трепереше от студ и едвам промълви:
-Изглежда, че звънецът Ви не работи, тъй като вече половин час го натискам, а никой не отговаря.
-Хммм...сигурна ли сте, че мен ме търсите, защото...мммм
-Ами,ако Вие сте полковник Йорданов?
-Да,аз съм,ама...
-Ах, забравих да Ви се представя. Казвам се Владилена, но всички ми викат Влади. Вашият адрес ми го даде мъжът на майка ми - полковник Атанасов с който заедно сте служили.Тъй като сега пристигам в София и не познавам никого моят пастрок ми каза: Обади се на Йорданов, той в името на старата дружба може да направи нещо за теб...и ето ме.
- Ъъъъ,ами влезте, недейте зъзна така навън.Гледай, как се сетил Атанасов за мен...ама той женен ли е сега, викате?
-Ами с майка са се запознали там на някакъв банкет и са се харесали.Тя-вдовица, той-вдовец,молодец и колко му е на тия техните години да хванат последния влак...хи,хи,хи.
-Да...понятно, някак си...а Вашите планове какви са, ако смея да попитам?
- Първо,мога ли да отида по-близко до печката, защото яйчниците ми измръзнаха и второ -бихте ли ме приели като квартирантка, защото аз никого не познавам в София? Да Ви кажа,честно,обаче,аз за сега нямам пари, ама като начало мога да се отплатя в натура, дето викат - ще Ви пера, ще Ви чистя и готвя, пък като си стъпя на краката ще се оправим.
Йорданов, въпреки че беше тъп и смотан беше сигурен, че тези крака...ах, тези крака...ще стъпят с положителност някъде.
-Ами,майка, от както почина по-миналата година стаята и стои напълно празна и...докато,както викате стъпите на крака...а иначе с какво се занимавате?
-Ами, аз съм артистична душа, ама нашият град нали е провинция и хората не разбират много от възвишени работи, та стигнах само до гардеробиерка в театъра, като даже и в три пиеси ми даваха и малки роли, ама какво да правиш - не можеш да пребориш провинциялния вкус, та и за това реших, че мястото ми е тук, в столицата.
-Дааа,понятно, а между другото...мусака можеш ли да правиш.
- Не съм пробвала,ама пък що не?Нали има готешварски книги за тая работа? Аз на Жулиета всички реплики научих наизуст, та една мусака ли няма да направя?
Желанието да бъде колкото се може по- полезен на новата си квартирантка, както и картината на дългите и и красиви крака поизмести на заден план героичната битка за Сталинград, а "Аида" беше заменена с "Вълшебната флейта".