Желю и Ефросина Джамбазки щяха да прекарат и тази новогодишна нощ сами.Дъщерята беше омъжена в Ямбол, а сина беше в Ленинград, където караше аспирантура.Те живееха в огромен четиристаен апартамент в пъпа на София, национализиран в златните години на преразпределението, когато младият тогава Желю беше комисар по конфискация на буржоазно имущество и навлезна в комунизма далече преди повечето си другари от партизанския отряд.Ех, това бяха години на истинска диктатура на пролетарията, а не като сега -лигавщини.
Ефросина готвеше нещо в кухнята, а Желю с огромна шерлокхолмовска лупа преподреждаше класьорите със стотици редки марки конфискувани от разни лигави буржоа в годините на раждането на народната власт.
Въпреки, че взимаше доста висока пенсия, като активен борец против фашизма и капитализма и можеше да се вози безплатно в градския транспорт и безплатно да посещава всички общественни бани, той се чувстваше неособенно удволетворен от настоящия си живот.Липсваше му тази динамика от дните когато беше юмрука на Партията.Въпреки, че и сега, като домоуправител на кооперацията той имаше известна власт, все пак къде можеш да сравняваш слухтенето по комшийски врати и притежанието на домовата книга с тръпката от изселването на враговете на народа по разни села и паланки и конфискацията на ограбваното от народа.Изобщо няма място за сравнение.
Тъкмо заврши преподреждането на една скъпа серия "сантими" когато на вратата се позвъни.
Желю се провикна с гърления си ченгесарски баритон:
-Фроске, я отиди да видиш кой е, че съм по пижама.Сигурно някой за домовата книга.
След като Ефросина отиде и отвори вратата, Желю чу че някой споменаваше там нещо като "следите остават" и разни такива подобни високопарни изрази. Той се надигна и вбесен се насочи към коридора за да респектира с афторитета си нахалника.
Фроска пребледняла се обърна към него:
-Желю, за тебе е.Другарите са от министерството на културата или нещо подобно там. Разправи се ти, че ще ми загори манджата.
-Кажете какво има,другари,че ние тук сме заети и нямаме време да се занимаваме с глупости - твърдо отсече той с онзи глас от който трепереха разните му там банкерчета и индустриалци.
Един от тримата новодошли, със значка на Ленин на ревера повдигна вежди и кротко каза:
-Джамбазки, я, моля Ви се, смъкнете това фатмашко кресчендо, че ми писнаха ушите и не ни дръжте така на вратата. Така ли посрещате Вие гости,а? Комай забравяте, че годината не е 1944, а сме вече почти 1974.
-Кажете за какво става дума,че наистина съм зает. - Желю премина в паралелна минорна тоналност.
-Това за което става дума е едно доста дълго списъче в ето тази папчица, но тъй като ще ни отнеме известно време за да формализираме детайлите много добра идея ще бъде да го направим седнали някъде, не мислите ли?
-И все пак не ми стана ясно за какво иде въпрос?
- Оооо, хич не се притеснявайте.ще Ви стане пределно ясно след като приключим с инвентарния списък, другарю Джамбазки.Между другото, по фамилното Ви име съдя, че произхождате от род занимаващ се с търговия на коне, но в настоящия случай става дума не само за някакво си конче, ами за цяла конница и то, представете си, обърната надолу с главата и за още много подобни нещица мистериозно изчезнали от полезрението при провеждането на едни активни мероприятия преди около тридесетина години...за наша всенародна радост и съжалявам, че аз ще бъда този който ще Ви го оповести, ваше нещастие правдата трябва да възтържествува,нали?
-Дайте,хммм,да минем в хола - с далече по-омекотен тембър каза Джамбазки, като все пак се провикна към кухнята с традиционния си ченгесарски баритон: Фроске, направи четири кафенца и ги донеси в хола.
-Моето, с четири лъжички захар, ако е възможно -провикна се след него и носителят на значката с Ленин.
Тримата гости седнаха върху огромен старовремски диван, който беше просташки загрозен с найлоново покритие, за да не се хаби, а домакина се стропли на по същия начин омаскарен с найлоново покритие фотьойл.
-Не знам дали сте забелязали,другарю Джамбазки, че в нашата мила Родина в момента се извършва един истински нов културен Ренесанс под вещото ръководство на първият вице-президент на Комитетът по изкуство и култура - другарката Людмила Живкова.Когато тръгнахме да издирваме нашето културно и историческо наследство обаче се оказа че в онези мътни времена на редистрибуция са се получили известни неправомерни национализации при които известни количества предмети с висока стойност вместо както повелява закона да бъдат внесени просто в държавната хазна...нали разбирате какво имам предвид...са попаднали в ръцете на несъвестни приватизатори. Тъй както, споменах преди, обаче следите остават и точно те ни доведоха до вашия апартамент, който се оказа, че също е бил конфискуван неправомерно...да,да...не се пулете така, но тъй като това не е в сферата на нашия комитет, по всяка вероятност за това ще Ви потърсят съответните органик...какво стана с това кафе?
-Идвам,идвам...аз за да има по- дебел каймак го кипвам три пъти, та за това...кой от Вас беше с четирите лъжички захар?
Пики вдигна ръка и след сърдечните благодарности които отправи към домакинята продължи своето конско евангелие:
-Когато казах,че следите остават имах предвид, че родното филателно дружество още в онези мрачни години на капитализъм и монархо-фашизъм е имало списък на абсолютно всички запалени филателисти и техните най-стойностни колекции. По някаква странна случайност, обаче когато народът идва на власт, всичките филателисти със стойностни колекции биват или убивани, или изселвани или пращани в лагери, а техните колекции, по-точно, техните ценни екземпляри от колекциите изчезват.Разбира се, за парлама се предават в отделите на Народната милиция, която, да си кажем честно, изобщо си няма и представа от филателия...гледа в списъка там конфискувани пощенски марки и толкоз, ама ни какви, ни стойност там, само пише стари пощенски марки и туй то. Като друг интересен факт, който можем да добавим тук при прегледа на архивите се установява, че в 84% от случаите конфискацията се извършва от...познайте кой? Даааа...от лицето Желю Захариев Джамбазки, който освен че е служител на МВР е и по една случайност филателист-любител.
Джамбазки се обади, с толкова убит ентусиазъм, че думите му звучаха като надгробно слово за скъп другар:
-Моята цел беше да ги съхранявам и преди да умра да отворя филателен музей.
Пики се ухили злорадо и каза:
-Не се притеснявайте.Няма изобщо никакъв смисъл да изчаквате последните си дни, тъй като ние още сега ще разрешим проблема

С мен, ако забелязвате са новият председател на българското филателно сдружение - другарят Хаджинедев, който в онази папчица носи списъка на очакваните да бъдат разкрити при Вас. Филателни раритети.( списък, който в действителност беше дело на всемогъщото Нещо), както и капитан Добрев,който при положение, че Вие имате някакви възражения би разрешил въпроса.Нали така, капитан Добрев?
-Е па...ако требе...
Само след половин час Сговорна дружина влрезна в Ситроена бараббар с 17 класьора филателски рядкости.

Когато колата потегли Пики извади една цигара от табакерата си. Бавно я запали и издишвахки първото кълбо дим само каза:
-ММММДАА...Сега можем спокойно да се полготвим за посрещането на Новата. 1974 година.