31 декември 1973. Още една година си заминава тихо и безшумно. Излита през комина, ей така на...като пръдня през нови гащи и всички чакат новата година , сякаш едно такова толкова банално нещо като скупването на двете стрелки върху числото 12 на циферблата на часовника( нещо което всеки божи ден се случва по два пъти) ще промени клисавият ти живот и от сега нататък, значи, само нектар и амброзия, ама не ония от "Плод и зеленчук", ами библейските.
Тича, значи, трудовият народ по магазините.Купува там сухи колбаси, екзотични плодове от показния магазин и луксозни питиета.Костюми и бални рокли се взимат от "Химическо чистене", а фризьорките работят като тъкачки-многостаннички.
Всеки си има там някаква си шибана резолюция по случая.Един отказвал цигарите, друг почвал някаква си там диета с която щял за един месец да смъкне 12 килограма, трети щял да завърши ораторията си, която беше почнал още 1963 година, четвърти -това, пети-онова. Разбира се, повечето от тези възсторжени резолюции завършваха като онези от партийно-отчетните събрания, ръка за ръка със следновогодишнонощния махмурлук, ама пък сега другите имат резолюции, пък ти да нямаш...бива ли?
Пики си обеща да си построи на мястото дето го имаха в Банкя огромна вила с наблюдателна кръгла кула.Цялата свръхмодерна.Издържана само в черно и бяло.Черни мебели, ама лъскави като роял "Стейнуей", бели килими и китеници, бели плюшени завеси и бели абстрактни порцеланови склуптори.Короната на интериора щеше да бъде футуристична уредба "Bang & Olufson" с всичките му там усилватели, предусилватели, еквилайзери, грамофон,касетофон и голям ролков "Philips" с две тонколони с големината на трикрилен гардероб издънени до дупка с Пърпъл, Юрая и Цепелин.Нова година - нов късмет.
Тони си мечтаеше пък тази година най-накрая да може да духне при чичо си в Америка и да заживее като бял човек.Вегас, Ню Йорк, Сан Франциско...ей, па"й се...Тони иде да ви покорява!
Кире, който имаше задачата да подсигури виното за тази вечер чакаше с две дамаджани - едната за пелин, а другата за обикновенно червено на огромната опашка при бай Дончо и свирукайки си. "Зошто са ти косе побелеле друже" пък си мечтаеше за оня "Ситроен-Мазерати" за който му говореше Пики.
Терена щеше да е у Тони, който прекара цялата сутрин в украсата на новогодишната елха, която Кире беше донесъл предишната вечер.Тъй като всичките елхови украшения от детството му бяха потрошени преди две години след бурен запой, тий реши с подръчни материали да спретне авангардна медицинска новогодишна елха.Тъй като родителите му бяха лекари все пак, подръчен материал имаше в изобилие.Шишенца с антибиотици, флакони с витамини и ампули с аналгин бяха закачени с кламери и ластичета като играчки, няколко бинта бяха разпуснати феерично като гирлянди, а на върха той забучи някаква спринцовка без буталото.Доволен от внушителността на авангардния си проект той извади "ФЕД"-а си и снима нагиздената елхичка на няколко кадъра за спомен.
Тричките стари грации пристигнаха към пет, носейки в чанти и мрежи кулинарната част от програмата.Те директно бяха отпратени в кухнята за да модифицират всички тези продукти във вкусни блюда.
Кире към шест донесе виното и една магнетофонна ролка със сръбска музика, надявайки се по някое време да му позволят и на него да стигне до музикален оргазъм.
Пики и сестра му, която носеше лично приготвена от нея баница с късмети пристигнаха малко след седем, а чак към осем дойде и Влади заедно с едно симпатично момче, което тя представи на компанията като "моят ангел-спадител от контрольорки".
Новогодишната нощ протече съвсем стандартно, като повечето такива из хилядите къщи и апартаменти в нашата Родина.Ядене, пиене, вицове, приповдигнато настроение, изслушване и хилене на глупостите които сипеше бай Тошо по телевизора, химна в полунощ и яко дунавско хоро след това за десерт.
Абсолютно всички очакваха Новата 1974 да бъде по-добра и щастлива.