Редник Колев беше планирал акция hansh en resor за първия работен ден от новата година.От една страна времето все още е по-подходящо за бели мечки, отколкото за човешки същества ненавиждащи студ, от друга пък, офицерският състав е редуциран и с меки следпразнични глави.
След като подготви терена според детайлните указания на Пики, редник Колев подпря най-паянтовата стълба, която с няколко допълнителни ритника беше доведена до необходимото ниво на крехкост и зачака на пусия предобедната инспекция, при която някой от старшините наминаваше винаги за да проследи до къде са стигнали със задачите строителите с пагони.
Точно в очакваното време старшина Свирчо се зададе, въртейки синджирче на показалеца си и бодро пеейки:
-Сувенир,сувенир,
Баба Меца бригадир,
Кумчо Вълчо-звеновод
И така е много гот.
В секундата когато фразата "много гот" се отлепи от устните му той чу някакъв трясък,тупване на земя и оглушителен рев:
-Оооооох, еба си майката, убих се.Оххххх, а бе кой се грижи за изрядността на инвентара тук.Оооооо, има ли някой тук да ми помогне?
-Кв"о стана,бе...ей, к"во стана.Утепа ли се,а...а бе къде гледаш,бе...тц,тц,тц...
- Леле,леле...не мога изобщо да помръдна, другарю старшина.Или съм счупил крак или пък нещо по-сериозно. Имам чувството, че ми се е извадил крака от ставата...изобщо не мога да го помръдна.
-Ами ти провери ли стълбата преди да се качиш?
-Проверих я, ама тя явно е изгнила вътрешно ли, термити ли са я яли...не знам, важното е че ме преби, мамка и...
-Можеш ли да ходиш да те пратим у лазарето?
-А бе, другарю старшина, аз не мога да стана, Вие за ходене...
-Стой тогава, значи, не мърдай...сега ще викнем двама новобранци да ти помогнат.
Докато чакаше лежащ на ледената земя усети че му се пикае много и се чудеше да стиска ли или за по-силен визуален ефект да се напикае в гащите.Накрая реши, че освен че ефекта ще е по-силен, то и самия преглед едва ли щеше да се окаже толкова детайлен при настоящите обстоятелства.Една приятна топлина се разля по слабините му, но докато пристигнат Махмудов и Куртев тази топлина се беше превърнала в леден пояс.
Когато Свирчо пристигна и го вида направо запуши нос и с погнуса изрече:
- А бе, ти,к"во?Усра ли се? Еба ти мъжете сте това Вие софиянци...леле...и товя не бех видел...айде новобранци носете го тоя пикльо в лазарета.
Свирчо бързо се отдалечи от мястото на злополуката, а двамата новобранци се чудеха как да подхванат стария кокъл, но така че да са по-надалеч от издайническото петно.
Колев, който вече беше влезнал в характер със сбръчкано в гримаса лице се обърна към Махмудов:
-Ей,таушан, вер бир джигар, че ужасно ме боли.
Махмудов извади от джоба си еди смачкан пакет "Арда" без филтър и го подаде на старото. Редник Колев взе една, върна пакета на новобранеца, запали с бензиновата си запалка и шумно издишвайки каза:
-Полека сега, кирливи...аз само ще се подпирам на рамената ви, но няма да мога да гл взема това разстояние наведнъж и ще трябва да правим почивки.Ясно?
- Тъй вярно,другарю стар кокал. - казаха в хор двамата и подложиха рамене.
С няколко паузи и безброй охкания и ахкания най-после достигнаха лазарета, който беше по-топъл и от баня. Там сол ташакът на господарят на тази мини домнена пещ беше нажежил печката до червено.
Фелдшерът, който беше зает с преглеждането на най-новия брой на "Строително дело" изгледа тримата новодошли с орловия си поглед. Този прословут поглед беше и причината войниците зад гърба му да го наричат Орльо, тъй като той беше и плешив като билардна топка приликата му със символа на USA беше поразителна.
-Какво се е случило?
-Разрешете да остана -каза подпирайки се на стената Колев - Току що една стълба на която стоях, монтирайки едни колони се счупи и аз паднах някъде от около четири метра височина.Имам ужасното чувство, че съм дислоцирал тазобедренната си става, защото болката е неописуема.
-Дай да видя...оооо,не, ама ти си се попикал целия...я по-далече, по-далече от кушетката. Я вие - обърна се той към новобранците, бегом да му донесете чисто бельо...знаете ли кое е неговото шкафче?
-Тъй,верно.
-Ами айде, още ли сте тука? А ти отвори вратата малко да се размирише.
Брей..и това ми било защитник на Родината.Ти ако видиш враг, сигурно ще се усереш до уши.
-Виноват, другарю лейтенант.Мен толкова ме болеше, че не съм и усетил кога е станало.
Когато Куртев донесе новия чифт бельо фелдшерът ги подаде на Колев и му каза:
- Отиди и се преобуй зад онзи параван и като си готов ела и легни на кушетката.
Когато Колев след цели десет минути се дотътрузи до кушетката Орльо с насмешка в гласа каза:
- Нема страшно...ще живееш...хи,хи,хи...я да видим сега тук...хмм...интересно почти никакви ожулвания и посиняване, каквито очаквах да видя...а тук боли ли?- натискайки тазобедренната става попита той.
Редник Колев изрева като кашалот и едва изправяйки се на "здравия" си крак взе ръката на фелдшера, постави я на точното место и извърши онова постъпателно-въртеливо движение изрепетирано до перфектност и когато Орльо вцепенен си отдръпна ръката, той се свлече пак на кушетката с нова порция ревове.
-Хммм,доста странно и загадъчно, но за съжаление е извън нивото на моята компетентност.Ще ти напиша едно упътване и утре с първия влак заминаваш на ортопед травматолог във военната болница във Враца.
Сега за сега ще ти бия една болкоуспокояваща инжекция и оставаш да спиш тук, за да бъдеш под наблюдение, като на всеки 4 часа можеш да вземаш аналгин, но максимум по две таблетки.Ясно ли е?
-Тъй вярно! - редник Колев с тупкащо от радост сърце се запъти стаята с леглата в лазарета.Излегна се като халиф върху снежнобелите чаршафи и се размечта за цивилизация, като от време на време изпускаше по някой стон, тъй като все пак врагът не спи.