Влади днес имаше почивен ден, тъй като потенциялният клиент трябваше спешно да се завърне в Египет и отложи заявката, предварително уговорена с Тони.Тя учудващо бързо беше се аклиматизирала и в новия и живот единственната неприятна част беше фактът, че трябва да спи с напълно непознати хора, повечето от които не би погледнала иначе, но пък това са рисковете на професията. Сравни живота си с този на майка си, която като е била на нейните години е работила по 10-12 часа като шивачка в цеха.Сравни го и с този на бившите си съученички, повечето от които също работеха в този същия цех, тъй като в тяхното градче нямаше кой знае каква широка палитра от дейности за девойки.Виж Стиляна единственно се беше уредила да работи в съвета, но то беше защото татко и беше там.Не че е кой знае какво, ама пък шивачка? Пффф...само за седем часа Влади правеше повече пари отколкото те за един месец, а голяма част от хонорарите, както ги наричаше Тони бяха в твърда валута.Къде отиваш ти,другарю Петров? Къде са седем часа, къде са там 200 ли, 240 ли не знам, ама разликата е убийствена.Плюс това и в луксозни ресторанти ще вечеряш и барове ще посещаваш и последна мода дрехи ще носиш.

Тя погледна часовника си и като видя че е вече 7 без 20 бързо скочи от леглото за да отиде в банята и да се приготви за срещата си с Тео, който трябваше да дойде и да я вземе в 7 и 15 от вкъщи и да отидат на кино от 8 часа. Все пак докато разчеше дългата си руса коса, докато сложи там руж, фон дьо тен, аркансил и тия новите сенки и то времето дошло.
Йото, който беше зает с тактическата и сценична заготовка на Дравската епопея и подвикна от хола:
-Ти пак ли ще излизаш? Виж,значи, кога дойде, кога си намери компания, пък и с тия нощни смени дето ги работиш там в експорта хептен на нощна птица ще замязаш.
-Е,чичо Йото, сега ми е времето.Като стана на твоите години ли да живея?
Пък и да ти се похваля, имам нов приятел, който ще дойде да ме вземе...хмм...до половин час.Казах му да почука, понеже звънеца нали не работи.
-Ами то,хубаво.Младост,младост,ама пък младостта не е само там джаболи разни и негърски диви танци, дето ви влекат вас, днешните. Вземи някой ден седни тук.Гледай каква прекрасна библиотека имам, па вземи и прочети някоя книга.Имам и на руски даже няколко. Вземи пусни си на грамофона някоя от прекрасните опери които имам.Ето на, сега ще ти пусна "Травиата" за да се насладиш на ангелски гласове.Културата, моето момиче е безценно нещо.
-А,недей,недей да я пускаш, защото след мъничко излизам. А ти не ми каза хареса ли ти онзи коняк дето ти го подарих оня ден?
-Не съм го и отворил даже, ще го пазим за гости.Той там с Наполеон на картинката.Френски трябва да е. Той,Наполеон,де, ужким голям пълководец го изкарват, ама Кутузов му разгони фамилийката.- потривайки ръце с огромно задоволство констатира Йото-
Запомни, моето момиче...от руската армия няма по-могъща.Който е посегнал на бай Иван хаир не е видял.
-А бе, изпий го бе човек.Аз нов ще ти купя за гости.
-Хич не си харчи парите, моето момиче.Аз съм по нашето си пиене.Пък и толкова пия,де. Само на първи и девети май и после чак за девети и 23 септември и последно за Великата Октомврийска Революция пия и то по една чашка сливова със салатка.Виж правя изключения за банкети, сватби и погребения, ама там пия съветска водка, ако има,де.
-То и аз, да ти кажа не съм много по пиенето, ама така...в компания може някое женско питие.Ликьор, вишновка, вермут там, кампари...най-много да стигна до мента.А пък и ние тази вечер сме на културно мероприятие. Ще ходим на кино.
-Айде излизай де.Счу ми се че някой чука.
-Ида...ида - излетя като ракета от банята Влади и задъхана отвори вратата.Както се очакваше, беше Тео с букет цветя и бутилка бяло вино.
-Добър вечер - каза с велурения си тембър Тео, който изглеждаше направо като киноартист.Гладко избръснат, с нов костюм и моден къс балтон. - Цветята са за теб, а тази бутилка е за домакина.Приятно ми е да се запознаем.Теодор Методиев, по известен като Тео.
Йорданов пое оодадената ръка и уставно отговори:
-Полковник от запаса Йорданов. И на мен ми е приятно.Ако смея да попитам, млади човече каква е вашата професия?
-Аааа, няма проблем.Аз работя в момента в една нова за страната ни област.Занимавам се с компютри.Това са едни огромни свръхмодерни машини които работят с перфокарти и извършват хиляди математически операции в минута.Може би звучи нескромно, понеже все пак съм част от това явление ако мога да го нарека така, но това е бъдещето.Само за няколко десетилетия светът ще е завладян от това гениално откритие.Ние мислим дори да превърнем нашата страна във водеща в СИВ в този нов отрасъл.Нямате представа колко е интригуващо и забавно.Миналия месец внесохме от Щатите най-мощните и модерни днес, които се казват IBM.Нямате си представа до къде е стигнала технологията.Ако случайно напишеш, да речем някаква грешна команда и на екрана се показва една маймунка с едно таковац като облаче над главата на което пише THINK, демек, Мисли!... разбира машината значи, че си сбъркал и те подканя да се поправиш.Гениално. Между другото, забелязах, тоест Влади ми каза,де, че звънеца Ви не работи, ако ми дадете една отверка мисля че мога да го поправя.
-Благодаря Ви,младежо, но нека да е следващия път, тъй като ще се чувствам виновен, ако изпуснете прегледа.Айде, приятно гледане.
Влади и Тео се хванаха за ръка и потънаха в нощта.