Времето беше все още...а бе,на кой ли му се четат там разни дълги тургеневщини та да ви го обяснявам с разни там художествени ингилъци и алегории,просто ще ви кажа с две думи: много кофти.
Пики успява най-накрая все пак да намери оня шибан еделвайс,но вече се чувства като сладолед-ескимо и когато трамвая пристига, той едвам успява да се качи с последните си сили на него.Тъй като по това време на деня "хубавите хора" обикновенно спят, наоколо просто мирише на индустрия и вътре само скапани бачкатори намусено псуват зимата и шибаната си съдба.Единственното цветно петно в трамвая (изключая Пики,разбира се) е облечен в моден кожух и авангардно изглеждаща ушанка млад индивид, който по всяка вероятност се връща чак сега от терен, тъй като има поглед на заварчик, заварявал без маска и ухание на изповърнат скъп алкохол.
Пики,който има непогрешимо око за хора със субстанция бавно се придвижва към младежа с кожуха и достигайки до него, плувайки в морето от ватенки и демоде балтони директно изстрелва в лицето му универсалния код за пропукване на леда между отворени:
-Копеле, не се ли знаем от някъде?
Пича с кожуха,който в ежедневието беше познат на народонаселението с прозвището Тони Пезевенка се поизвърна и оглеждайки с кръвясалите с очи нашия герой само промълви:
- Аз,мой човек се върнах от Вудсток преди пет лазарника, ама ти комай си още заклещен там.
Пики, въпреки че умираше от студ свали от остриганата си глава деголката и гневно процеди:
-А какво ще кажеш за кечето ми, копеле? А? Много е модерно от Вудстока от който току що излезнах.Там има едни батковци които много си падат по отворени копеленца като теб.С такава етикеция с която ми излизаш има да те гушкат,начи...лелеййй.
Тони,който не очакваше такъв отговор леко поизтрезня и превключи на неутрална скорост:
-Е, в университета не съм бил, ама пък имам средно специално-каза той напъхвайки юмрука си (на който имаше татуирано слънце - символ на лежалите в Бойчиновци малолетни престъпници) в лицето на Пики.
-Е,начи мое да се разбереме с тебе, стига да не ми се праиш ногу на отворко.Глей с"а, аз печем една ногу яка работа и моем да те включим в делаверата, но както виждаш точно в тоя момент ще ми требат малко кинти за "мая".Ако работата стане, а нема как да не стане с теб направо влизаме в комунизма на първа.Чат ли си му, брато? Летото на Съни бийч, зимата на Боровец, а бе изобщо...шестица от тотото.
-Би ли ме открехнал малко по въпроса, за да видя дали си заслужава да правим нек"ви инвестиции.
- Жалам,брато, но играта е супер секретна и сега за сега абсолютно нищо не мо"ем ти ка"ем. Или влизаш на блайнд и правиш удара на живота си или ариведерчи Рома...капиш?
-Че"й с"а, ама ти ептен за лавандула ме зимаш. Ти с"а за комсомолец ли ме мислиш,а? Дайте,начи да дадеме, бригадири, нормите,знамето, съревнованието...за да може децата ни да живеят у комунизмо,а? Знаеш ли колко пъти съм го гледал тоа филм?
-Е, аре, начи,гудбай тогава...стискай се, да те ебем у гъзо, ама когато после минем покрай тебе със Ситроена пълен с курви да не съм чул: Ама аз не знаех, ама защо не ми каза, ама таковата,ама онаковата, защото всички знаят, че думата на бай ти Пики е като Член първи.
Намусен, Пики рязко нахлу деголката върху голата си тиква и бавно взе да се изнася към предната врата.
Явно тази тактика работеше, тъй като любопитството и най-вече мечтата за един единствен мега-удар решаващ живота ти генерално задълба като термит облажващ се с дограма съзнанието на Тони.Той бързо настигна Пики и го дръпна за рамото:
- Ч"ей с"а, градски, ти дагоеба, не ме разбра к"во искам да кажем.
- Не ме разбра,а? Не ме разбра...аз, да го еба, ей така изневиделица идем и без да го познавам начи му викам:На ти кьорчо очи. Баровец,значи искам да го правим.Викам си,разбираш ли, на акъла: Те тоя ми изглежда на убав, дай да си партнираме,разбираш ли.Пол Нюмън и Робърт Редфърд пиниз, мисля си аз, а той нашия не ме разбрал. Бегай начи надалеко, че много съм нервиран, разбираш ли.
Аз го третирам като първи братовчед.Готов съм в огъня да влезем за него.Бъбрек, ако требе да му дам, че му дам, а той нашият вика че не съм го бил разбрал.Аре паречета с"а...пфффф.
Тони, който иначе беше много твърдо копеле усещаше как сълзите му напираха и аха..аха беха готови да напуснат слъзните му жлези.За да не вземе да се разреве от умиление, като некоя гимназистка тий се направи че си бърше носа с ръкава на кожуха и даже кихна за да прикрие вълнението си.
- Добре,копеле.Вътре съм.Кажи само колко капаро требе да задвижим машината.
Пики като видя, че бъдещият му партньор е скочил вече с двата крака в тиганчето реши, че по-благоразумно ще е да поолаби,фатката и само каза:
-За сега, докато оформям плана и стратегиите сериозни финанси нема да са нужни, но ако на първо време ми викнеш една шкембе чорбичка с биричка това ще е индикация, че имам работа със сериозен човек.