Когато Пики и Тони слезнаха от трамвая на Централни хали вече се беше поразвиделяло и даже едно студено и пасивно слънце прозираше зад мъглата. Те се насочиха към денонощния ресторант на булевард "Георги Димитров", където вече първите ранни посетители се преборваха с махморлука си.
Една милиционерска жигула в тенджерносин и жълт цвят беше паркирала пред заведението, което накара нашите герои инстинктивно да вдигнат яките на връхните си дрехи високо.Не че този акт би бил еквивалента на шапка - невидимка, но дори и най-изрядните граждани при среща с блюстителите на реда изпитваха едно странно чувство, което може да бъде обрисувано като смес от страх, неприязън и нежелание за контакт.Някои дори минаваха на отсрещния тротоар или просто си плюеха в пазвата. За тяхна голяма радост двамата милиционери точно в този момент напускаха заведението, но не им обърнаха абсолютно никакво внимание, тъй като бяха заети със семпли битови проблеми. По-ниският чоплеше зъбите си с клечка, а по високият звучно се уригваше, без дори и да мисли да каже едно "Пардон".
От вътрешността на заведението се стелеше онази божественна омара с мирис на чесън и оцет, която мълнеоносно напълни устата и на двамата със слюнки.
-Викни ми две големи чорби с една биричка и четвърт хляб. Ако знаеш само от кога мечтая за този момент.Мммммм...майкоооо. - изрева Пики, стоварвайки мършавото си телце на най-близката маса.
Тони, завладян от редките за него алтруистични мисли взе една табличка и се нареди на опашката.
-Виж,значи,колко малко трябва за да ощасливиш някого- мислеше си той.- А и за мен един бульон трезве с биришка ще е добре дошъл.
Когато пристигна обаче до касиерката с претрупаната табла и бръкна в задния си джоб за портофейла си, той с ужас установи, че той не е там.
Касиерката,която беше някакво спаружено бабе,с глупаво накъдрена коса и контрастиращо с физиономията и перфектно изкуственно чене изфъфли:
-Какво се мотате,бе другарю? Не виждате ли,че хората зад Вас чакат и те.
-Извинявам се...ъъъъ...ама някой ми е откраднал портофейла.Ще мога ли да ви оставя в залог часовника си, който е Тисот, корекомски, значи и по-късно да дойда да се разплатя с Вас?
-Другарю,това както виждате тук не е оказионен магазин и ако нямате нужната сума,моля върнете обратно всичко и напуснете!
Пики, който усети че нещо нередно става скочи и се запъти към полесражението.
-Бихте ли ми казали какво става тук, другарко? Какви са тези неуредици в социалистическото обслужване? Защо ненужно малтретирате този социалистически труженик?
-Вие пък кой сте? Другарят тук, отказва да плати...били му откраднали парите,вика.
Пики съзаклятнички се наведе и започна да шепти в ухото на касиерката:
- Хммм...дайте да се разберем като културни хора.Първо, на въпроса Ви: Вие пък кой сте? Я си припомнете двамата колеги които току що напуснаха вашето заведение.Униформени, едни такива...с пагони и пистолети на кръста.Съвпадение ли мислите беше това,а?Светва ли Ви лампичка сега,а? Разберете, че ние тук с колегата сме с важна конспиративна задача и една такава маловажна крамола може само да компрометира цялата акция и тогава, драга другарко, съвсем не бих искал да съм на Вашето място. Второ, ако продължавате с тази сприхавост и некооперативност ще ви подсигурим цяла кофа с мастло, когато дойдете при нас за да обрисувате случая с най"- дребни подробностти, докато колегите от ХЕИ проверяват хигиенните стандарти на заведението.Усмихнете се сега и искам да чуя как този прекрасен продукт на родната зъботехника в устата Ви каже: Няма проблем.Извинявам се за недоразумението...айде,каке, да не се налага да викнем управителя да свърши тази работа,нали? Защото до тогава чорбите ще изтинат и няма да ни бъдат толкова вкусни, а пък да не ти разправям колко сърдит ставам тогава.
Докато траеше този монолог женицата придоби онзи прословут и възпят от Прокул Харум тен a whiter shade of pale.
Тя само направи един нескопосан жест с ръка, който художественно обрисуваше нейната безусловна капитулация.

Шкембето се оказа неособенно вкусно, ама все пак си беше шкембе.