,

Този дето е казал: Няма нищо по-хубаво от лошото време" да вземе и да си го завре в гъза това лошо време. Трябва да си с болен мозък за да предпочетеш тези мъгли и гаден щипещ студ пред нежен пролетен бриз и галещо топло слънчице. Само на некой разлигавен комунистически драскач могат да му хрумнат такива идиотщини за да се прави на интересен ли, да го дава мачо мъжкар ли, виж това не знам, но такъв един мазохизъм направо ме побърква. Да вземе тоя боклук да дойде ей сега тук и да си сменим ролите, да го еба, пък да го видим дали после ще ми се прави на толкова курназ.
Точно такива мисли се мотаха из мозъчните кори на редника от строителни войски Колев докато шибан от мразовития вятър долитащ от дунавската равнина( по всяка вероятност ) с премръзнали пръсти завиваше с клещи телта която трябваше да крепи арматурата на един от силозите на новия завод за биобактериологични смески в село Огоста, намиращо се в тогавашния Михайловградски окръг.
Откъснат от натуралната си софийска градска среда и запокитен в това залупено поделение, заобиколен от подобни нему индивиди, определени от гадните комуняги като девианти и принуден да се подчинява на такива примати като капитан Петров, старшина Свирчо и старшина Лудницата той с нетърпение зачеркваше всеки един от тези нескончаеми дни на календарчето си. Единственното за което се молеше беше да не подлудее или пък да не му причернее пред очите и направи някоя глупост през оставащите 324 дни и половина.
-Ей,мърдар, веднага да се явиш при ЗКПЧ-то - сърдитият глас на сержант Марчев го откъсна и от без това мрачните му мисли.
-Моля? - като в сън отговори Колев.
-Моля,моля...а може ли едно танго, смотаняк такъв.Слизай, веднага и бегом до столовата.Той ще те чака там.Не знам какви си ги вършил, ама тичай веднага, че ми измръзнаха мъдете.Кво се моташ,бе...да ебем тая женкя софиянец.
Ръцете на Колев едвам успяха да се отлепят от замръзналите бигли върху които той работеше, а краката му едвам го слушаха докато се опитваше да слезне по стълбата.
-Лелей...че те побръкам...а бе мноо сте лабави вий градските копелета.Глей кво си се свил,начи, като рибарски уй...а бе, забързай се бе мърда, ти не знаеш ли какво значи бегом?
Колев само постави арматуристките клещи върху едно дървено магаре и в лек раван се запъти към столовата озадачен за повода на това повикване.Минавайки през кухнята за по-пряко дори успя да щипне някаква самотна маслинка паднала на пода.Издуха я и я налапа.
Когато влезна в столовата видя че въпросното ЗКПЧ - старши лейтенант Кузманов беше седнало на една от масите и набиваше пети сутлияш, съдейки по броя на празните купички пред него.
Колев се изпъна, доколкото му позволяваше вледененото тяло, изкузирува и изкрещя уставно:
-Другарю старши лейтенант, разрешете да остана.
Кузманов изглеждаше в добро настроение и с великодушие каза:
-Свободно, редник Колев. Можете даже да седнете.Предполагам, че сте учуден защо сте тук,а?
- Тъй вярно, другарю старши лейтенант.
-Гледайте сега, въпроса в случая е личен.Преглеждайки досието ви забелязах, че сте завършили ударни инструменти в музикалното училище.По едно съвпадение, моят племенник, синът на сестра ми има голямо желание да стане барабанист, ама ние тук в Огоста нямаме квалифицирани кадри при които да го изпратим на обучение.Съгласен ли сте, там два-три пъти седмично или колкото там е необходимо да ви взимам с джипката от тук и да Ви водя до сестра ми, която не живее много далеч от поделението? Аз ще уредя тук играта с Попов, а за награда всеки уикенд и празник ви обещавам гарнизонен или домашен отпуск.Ако искате, помислете си ден-два и тогава ми отговорете.
-Другарю старши лейтенант,нямате си представа каква чест ще е за мен да помогна на бъдещ колега-барабанист, особенно като знам че е Ваш племенник.Първо, обаче да попитам: Той има ли си комплект барабани?
-Не се притеснявай за това.Аз му купих едни...немски...хммм Мрова ли бяха или Крова не помня, ама имат и чинели и палки с комплекта...аз не ги разбирам много тия неща, въпреки че слушам и Лили и Данчето и Мими,ама само като ценител.
-Трова са сигурно.
-Ами сигурно са Трова...кафяви едни с шарки.Искам само пълна дискретност и ако някой те попита нещо, ще му кажеш, че те викам да ми помагаш с някаква документация.Ясно?
Колев отново се изпружи и козирувайки радостно отсече:
-Тъй вярно,другарю старши лейтенант.