Когато стигна до тяхната кооперацийка Пики с радост установи,че всичко си беше така както го беше оставил преди години.Той припряно се качи до техния тавански етаж, взимайки по две стъпала наведнъж, бръкна под саксията с лимона, която седеше в коридора, взе резервния ключ оттам и с трепет отключи входната врата. Наближаваше 9 часа, което значеше, че мама Недка и Вили вече са отишли на работа. Всичко и тук беше като консервирано от едно време, дори и празните бутилки и буркани на терасата бяха същите. Единственните разлики бяха наличието на някакъв нов телевизор и фактът, че постерът на Френк Дзапа и Клаудия Кардинале, който красеше стената над неговото легло се беше разлепил в горния си край и така клюмнал, че се виждаха само краката на двамата.
Той хвърли кутиятя за табла на масата и започна да тършува из чекмеджетата на бюфета с надеждата да намери "Скоч" и приведе иконния постер във вида в който той беше свикнал да го наблюдава.
Докато се ровеше из десетките джунджурии в чекмеджетата онзи микрофоничен звук, този път от кутията за табла огласи апартамента.
-Пфюййййй, пфюййййййййй...проба,проба,едно...чувате ли ме?
Пики,който си беше запушил ушите, които горяха от болка изръмжа:
-Ако продължаваш с тия честоти и децибели, не само аз, ами и домоуправителя Александров ще те чуе и после трябва да му обяснявам какво беше това, а баш точно в този момент, последното нещо което желая е да го виждам тоя идиот.
-Приемете моите извинения.Няма да се повтори.Просто ми трябва известен адаптивен период, през който ще оптимализираме параметрите за оптимална комуникация.
-Ама Вие ти ли си или сте вие?
-Хммм...малко е сложно за обяснение на земен език, но...айде да минем на ти, както е приет при вас...ние сме едновременно и един и много...колективно съзнание, манифестирано от който и да е било от нас.Ако забелязвате и нашият език се подобрява и почти сме достигнали ниво на оптимална комуникация...имаме само мъъъничко проблеми при дешифрирането на някои специфични неща, като повторението на първата сричка при роднински обръщения, като мамо ма, како ка, лельо ле, както и употребата на думи и съчетания от думи с погрешна семантична натовареност, като да речем копеле, мангал, бомби, зелено, заден двор, дреме ми, чат ли си му, кубе, зубър, капут, духане...
Пики прекъсна гласа от кутията нервно:
-Че"й с"а, ами нали сте много отворени? Просто трябва малко повечко абстрактно мислене и асоциативни връзки, да го еба.
-Учиме се и ние от вас, разбира се.Никой във Вселената не е перфектен. Най-важното е да можем да анализираме всички познати ни вселенски практики и да изберем оптималната за случая или обстоятелствата. Ето, да речем, ние ще се опитаме да имплантираме в нашия бит някои полезни практики които виждаме при вас, като да речем печенето на чушки в тези ваши чушкопеци, мотоциклетът с кош, бридж белота, автоматичните перални и руската салата, да речем.
-Добре де, ама как така си общуваме дистанционно.Ти, вие де... в кутията ли сте?
-Ами ние сме като оная котка там във вашия експеримент.Хем сме вътре, пък хем не сме.Нещо като вашия свети дух от светата ви троица.
-Ясно...донякъде...ами дай да ви питам сега дали можете да ми помогнете да придобия ужасно много пари?
-Щастието изобщо не е в парите.
-Разбира се,че не е, но те много помагат да се доближиш до него,вервай ми.
-Аз ти говоря тук за много по-възвишени неща.Не те ли блазни мисълта, че ще си амбасадор на твоя свят, представяш ли си? Един, от толкова милиарди, който по случайност ни намери, но пък с переспектива да бъде най-известния човек на тази планета.Не се ли гордееш с това?
-Ами те ме питаха същото, като ме приемаха в пионерската организация, ама или не знам какво е това нещо гордост или и вие ме будалкате.
Хайде да приключим за сега, че очите ми лепнат за сън и няма да съм много адекватен.
Пики наистина беше пълно гроги.Метна се както си е така с дрехите върху кревата, прегърна с любов възглавницата си и заспа най-сладкия си от години сън.