Когато Пики влезна в магазина за обувки на ъгъла на "Витошка" и "Денкоглу" неговата цел беше да подмени своите вече отдавна изживяли своята атрактивност обуща с някакви по-модерни.В края на краищата, колкото и да си небрежен и "над тия материалните неща" просто това излъчване на демодираност ти плюе на самочувствието някак си. Виж, Тони, копелето, винаги е облечен като маникен. Като седнете някъде всички погледи към него се насочват, а на теб гледат, значи, като на някакъв глупав провенциален братовчед.Това дето казват, че по дрехите посрещат не са никакви там празни приказки.
След този магазин, значи трябваше да отиде и до ЦУМ и там по другите магазини за конфекция по центъра, защото все пак времената са по-други.Кройките са по-други,клоша се е завърнал пак, а и материялите по-други.Гледаш там ластикотин, ямболен и други там синтетични влакна навлезли в бита, пък и яките на ризите са по-инакви и вратовръзките по-широкички и изобщо гъзареят хората и това си е в реда на нещата. В края на краищата дънките са си дънки, кецовете са си кецове, ама ако решиш да отидеш в някое по-баровско заведение или ще те гледат като прошляк или даже могат и да не те пуснат вътре.
Докато разглеждаше изложените шедьоври на родната обувна промишленност на такива гиганти като "Петър Ченгелов" и "Кочо Чистеменски" и даже пробва с помощта на завързаните с рибарско влакно и висящите до столчетата за проба обувалки няколко чифта с относително приемлив вид той установи, че макар и да имат естетиката на ортопедични обувки, те гарантирано щяха да те възнаградят за наивността ти, ако ги купиш в момент на отчаяние или временно умопомрачение с няколко мазола и кокоши тръни.
Докато се опитваше да напъха със сизифови усилия десния си крак в някакво подобие на велурен полуботуш с цвят на кремвирш и твърдост на тухла-четворка, представяйки си наум какво са изпитвали в средновековието онези хорица които инквизицията е превъзпитавала с подобни "помагала" към него се приближи най-ефирното създание което той беше виждал през живота си, а в интерес на истината той беше виждал доста преди да влезне в дрънголника.
Това, хората, сме странни същества. Биохимия ли е, психоаналитична категория ли е, магия ли, ебем го, ама на - същетвува. Ей така, виждаш някого и докато си се усетил си хлътнал до уши.Поетичните души даже му викат любов от пръв поглед. Това произведение на случайно попаднал сперматозоид в яйцеклетка беше за Пики венецът на рулетката на Природата. Чупливата кестеновоцветна коса, получена с помощта на L"Oreal 525- Кестен перла, Антигуа спускаща се по крехките и рамена перфектно ограждаше овала на сякаш изваяното от майсенски порцелан нежно личице, а очите? Ах тези очи! Направо ти иде да потънеш в този поглед съчетаващ в едно толкова много неща - детска наивност, изгарящо любопитство, притаена мъдрост и някаква толкова мистериозна страст, лишена от капчица вулгарност.
-Извинете, наблюдавам Ви близо половин час и предполагам че се нуждаете от помощ при избора си.Ако ми кажете какво точно търсите, аз мога да извадя,от склада и други модели за които тук на търговската площ нямаме достатъчно място.
-Вашата отзивчивост е трогателна.Аз си мислех, че не съм чак толкова взискателен клиент, но колкото и да се стремя да направя някакъв компромис вече почти съм изгубил надежда.
-Е, разбира се, ние не сме Кореком, но ако искате наистина мога да потърся в склада нещо което би Ви удволитворило. - каза с ангелска усмивка красивата девойка.- Вие, нещо по-спортно ли търсите или по-елегантно.
-Тъй като единственните спортове които практикувам са табла и шахмат, нека поставим акцент на елегантността, въпреки че на базата на това което видях до сега моделите които имате биха изглеждали елегантни само в очите на шлосер гиздещ се за осмомартенски банкет.
-Хи,хи,хи...напълно разбирам скептицизма Ви.Да Ви кажа под сурдинка, аз въпреки че работя вече трета година тук, никога не съм си купувала обувки от тук. За мое щастие, майка ми е омъжена за сърбин и аз имам правото да ходя четири пъти годишно при нея и единственното което си купувам от там са обувки.Ама са разкошни.Кожата като за ръкавици, а и леки и удобни.Ето,тия, например, дето са ми на краката ги купих преди три години, а са като чисто нови.
-Ех, Югославийо, Югославийо.На мене половината рода ми е в Македония. Братовчедите като дойдат и освен книги, Чик и Джубокс ми носят и по някоя дрежка.А бе, те са си Запад за нас, няма какво да се лъжеме. Преди време ми донесоха едни зелени джинси - едро кадифе.Жалко че се протриха вече, ама не ги свалях от гъза си.
- Извинявай, аз минах на ти вече, ама ме чакат клиенти на щанда, а и шефката е една...
- Беше ми изключително приятно.Все едно, че се познаваме от деца. Ще имаш ли нещо против да те поканя на ресторант довечера.
-Мммммм.Довечера точно не мога защото съм канена на рожден ден, но утре съм свободна.Ако искаш, ела да ме вземеш от магазина в шест.
-Оооо, ще дойда и още как.Да се надяваме, че ще си намеря обувки дотогава.Сега мисля да пообиколя оказионите, пък има и ЦУМ и Кореком, даже.
Пики се чувстваше като бахрейнски шейх.Имаше наистина чувството, че това е Тя.
Толкова естественна, лъчезарна и той наистина чувстваше, че са родени един за друг.
Никога до сега той не беше изпитвял подобно чувство.Да, беше се влюбвал, разбира се, но това беше нещо съвсем друго.Това превземаше всяка фибра от тялото ти и ти не искаш даже да излезнеш от тоя скапан магазин само и само да можеш да я гледаш.
А, между другото, забравих да се представя.Аз съм Пики.
-Меги- каза тя, виновно му помаха с ръка и се запъти към щанда, където вече неколцина клиенти чакаха.
Пики затананика "Everlasting love" и трескаво заобикаля столицата за да се приведе "във вид удобен за логаритмуване". За негово най-голямо щастие в оказиона на "Солунска" намери едни доста удобни италиянски обувки тип "Бони и Клайд" с широки бомбета, декоративни извивки и дупчици.Вярно, че бяха с един номер по-големи, но само мисълта за онези ламаринени неща които пробва при Меги го накараха да ги разцелува. След това в ЦУМ намери един доста приличен шоколадовокавяв костюм с дискретно райе, който му стоеше учудващо добре. Там,си купи още няколко чифта бельо, една дузина чорапи и четири вталени ризки в различни цветове.Вратовръзки имаше повече от достатъчно.
Мисията беше изпълнена блестящо.Натоварен като шерп, той победоносно закрачи към къщи продължавайки да си тананика:
Open up your eyes
Then you realize
Here I stand with my
Everlasting love.