По данни предоставени любезно от всемогъщото Нещо в един тих подбалкански градец, айде конспирационно да го наречем Н кметът Силянов бил натрупал доста солидна сума парички...най-вече от крадени от социалистическата ни държава средства и поради тази причина, именно Сговорна дружина трябваше да предприеме съответната командировка с цел придобиването на част от тях.
Кети беше приготвила сандвичи с майонеза и шпеков салам за всички, както и термус с кафе и дори имаше кутия с вафли "Детска радост" за десерт. За да освежат монотонноста на придвижването те го оцветяваха с пеене.Къде солово, къде дуети, къде даже хорово, особенно когато дойде време за онази под чиято егида се провеждаше операцията с малко модифициран текст, разбира се,за да е в унисон с операцията, като даже при нея Тони включи до максимум своето умение да прилага "бръснарска терца":
Хубава си,моя горо,
миришеш на младост
и вселяваш в сърцата ни
само безспирна радост.
Когато колата пристигна на площада няколко малчугани чието познание относно автомобилостроенето беше лимитирано само до моделите произвеждани и пуснати в масова употреба само в соцлагера се скупчиха около този невиждан досега "смешен гърбушко", който за тяхно учудване не само че се движеше, но можеше да превозва и хора. Пики и Тони излезнаха да се поразкършат и на фона на возилото изглеждаха като някакви аристократи в модните си костюми.
Кире беше оставен в ариегард, хем да пази колата, хем ако се случеше нещо непредвидено да е готов да запали колата и проведе евакуацията.
Когато влезнаха в сградата на общинския съвет там кипеше някакво предпразнично настроение по всяка вероятност поради предстоящ осмомартенски банкет, както предположиха нашите герои...и в края на краищата, както почти винаги се оказаха прави.
Да се намери кабинетът на Силянов беше изумително просто, тъй като на една от вратите имаше поставена табела на която с букви с големината на едри хлебарки пишеше ПРЕДСЕДАТЕЛ.
Когато,дори без и да почукат те отвориха тази врата, екземплярът когото описваше табелката на вратата стана гневно от стола си и изкрещя:
-Защо не чукате,бе! Кои сте вие?
-Ами има ли,верно нещо за чукане? Ами казвай,бе,човек да си носим капути - иронично каза Пики и затвори вратата от вътрешната страна - А сега, другарю Силянов...така бяхте нали?...сериозно да минем към причината на нашата визитация.Ние идваме чак от София, тъй като при нас постъпиха сигнали за безобразията които се вихрят във вашата община.
Тони почуквайки с ръка дървената ламперия с която беше облицован целия кабинет възмутено добави:
- Ами,да...още не сме започнали и аз забелязвам чутовно разхищение на ценни за Републиката суровини.Фладер не можеше, а? Нееее...ние сме председател, значи, кокорбашия, един вид и нашия палат ще бъде облицован с натурална дървесина.Знаете ли, Вие, другарю председател колко ценен материал е бил прахосан за задоволяването на вашите капризи и любовта ви към екзотични ламперии.Не само това, ами пътувайки насам забелязахме, че и всички телефонни стълбове в общината поверена на Вас са дървени, сякаш ние тук сме Коми.
Премигвайки като развален светофар смутения Силянов само промълви:
-Ами к"ви други да са?
Пики отваряйки любимата си папка с възмутен глас продължи екзекуцията:
-Какви други да били? Я повторете...какви други да били...Миланов-обърна се той към Тони-я проверете да не би случайно с някаква машина на времето да сме били транспортирани в мрачното минало. Партия и правителство се чудят как да запазят природните ни богатства, а тук ни питат кви да били стълбовете...Силянов, тъй като изглежда от тримата които сме тук само Вие сте капсулирани в миналото или пък се правите на ударен, за пред нас, че не знаете какво пише в
Постановление #65 на Министерския съвет от 24 ноември 1973 година за икономия и ефективни използуване на дървесината.
-Не,честна дума, не съм запознат.
-Не мога да разбера само, Силянов, Вие за за глупаци ли ни мислите,а?
Или пък, че тези постановления се издават ей така...да се намираме на работа,значи...като че ли тези постановления са за да запълват пространството в "Държавен вестник", така че да има повече материял с който да си бършете гъза, а не да са четени от ръководните кадри в страната...айде след като ще ми се правите на ударен да Ви припомня:
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:
Точка първа: Дървесината да се счита дефицитна суровина от първа степен....повтарям:ПЪРВА СТЕПЕН...дай сега да скочим и до точка номер 10.Забранява: употребата на дървени стълбове за телеграфни, телефонни и други линии, ел.мрежи, хмелни насаждения и др...а сега
точка 11.Министерството на горите и опазване на природната среда да извършва проверки на всички държавни и обществени организации, които добиват,преработват, транспортират, съхраняват или употребяват дървесина и дървени материали, относно спазване на режима на икономия и опазването им от похабяване.
Да продължавам ли към точка 12 в която се цитира член 32 от Закона за административните нарушения и наказания или това ви опопресни паметта,а?
-Ама,моля ви се...не може ли нещо така...
-Ааааа, дойдохме си на думата, значи...тъй като това беше само увода, сега вече можем да преминем и към онова на което Вие му викате "нещо така". Донесете ни, до един час 30 000 лева и ние ще счетем процеса за приключен.Нали така, Миланов?
-30 000 лева! 30 000 лева!Вие луди ли сте бе - започна да повишава тон Стилянов.
Пики се обърна към Тони с прословутия си ироничен тембър: Ние луди ли сме,бе, Миланов? Ами сигурно сме луди след като го милваме този корумпиран тип с перце...айде тогава да са 60 000 хиляди...и ако продължаваш да се правиш на палячо сумата ще скочи още толкова.
Тони се усмихна и каза:
- Ти му даваш ръка, а той печена я иска.Я шефе се обади в централата за окончателбите данни от предвярителбото разследване.
Пики леко повдигна ревера си и се обърна към Нещото в допълнителния вътрешен джоб на костюма специално предназначен за него:
-Ало.Централа...ало...тук е Тошев.
-Чувам Ви Тошев.Вие с Миланов конфрохтирахте ли нарушителя?
-Тъй вярно в момента сме с него.Тъй като, за съжаление, той или е слабопаметен или се опитва да ни се прави на герой там някакъв.Бихте ли ми опоменали, по-точно на него, тъй като той слуша разговора ни точната сума на присвоените средства които той държи зашити в дюшека си.
-Няма проблем.Според нашите данни са между 340 000 и 360 000 хиляди лева.Нещо друго?
Тони се обърна към пребледнелия и треперещ Силянов, който беше ошашавен от методите на съвременния шпионаж:
-Амаа..как знаете?
-Силянов, ние ако знаеш още колко неща знаем за теб, включително и с кого се чука жена ти щеше да си далече по-отзивчив, предполагам.Нали така,Миланов? Ние в началото бяхме решили да сме скромни и решихме, че един данък десятък ще е достатъчен за да възнагради труда ни. Оказа се обаче, че това не те задоволява кой знае колко и данъкът скочи до близо 20%.Сега, ако до един час тук не донесеш опаковани в удобен за пренасяне пакет 60 000 лева, всяка минута закъснение добавя нови 1000 лева към салдото...значи ако се забавиш 10 минутки, трябва да се връщаш за нови 10 000 лева, така че не е лошо, ако видиш че закъсняваш носи екстра пари...ти си вещ гледам в броенето им.
Пики погледна часовника си и каза: Сега е 2:47, айде, ще ти дам 13 минути през които да наредиш да ни донесат нещичко от приготовленията за да хапнем нещичко, че изгладняхме, а пък и уважаваме празника на жената.Най-късно до 4 да си тук, че знаеш колко
ценно е времето.
Докато Силянов тичаше по коридора, Пики извади табакерата си, поднесе я към Тони, който изтегли една цигара.Палейки своята Пики се обърна към Нещото:
- Знам че не пушиш и за това не ти предлагам.Мерси много, мой човек. Голяма работа си, да знаеш!
-Това хумор ли беше? - отговори с въпросителен тон То.