Ачо и Ивонка се целуваха до вратата за изпроводяк с такъв интензитет и продължителност, сякаш тя не отиваше на тренировка, а на фронта.
-Чао,котенце и внимавай да не се изтощиш с тези твои тренировки, че утре сутринта няма да бъдеш във форма за нашия си мач.
-Глупак - плесна го тя лекичко по бузата с усмивка - Знам те аз.Само ме чакаш да излезна и да хукнеш по курвите с патериците.Айде,чао, за да не закъснея.Обичкам те!
- И аз,любов...и моля те провери на връщане в немския културен център за оная книга с моделите на кораби.Нали няма да забравиш?
-Ще забравя.Ще забравя - шеговито му отвърна тя припкайки надолу по стълбите с тежкия си сак в ръка.
Ачо,който все още имаше проблем с качване и слизане по стълби взе едната патерица за всеки случай, подвикна на баба си: Ако ме търси някой, аз съм горе при бате Пики и куцукайки, подпирайки се с една ръка на парапета и с патерица в другата се изкачи до последния етаж.
-Аре, бе, Ромео, чак тук чувах пръхтенето ти като разгонен нерез...чак ме разбуди.- забъзика го Пики още от вратата.- Искаш ли да ти налея едно чайче и на теб? Сядай сега тук, Куцан бей, имаме важен разговор с теб и...с него - каза той посочвайки с очи Нещото.
-Я,к"ва е тая джаджа, бе, не съм виждал досега...- посягайки към Нещото декларира Ачо.
-Кирлив, изобщо не пипай, ако ти е мил животеца.Чекай сега да пуснем подходящ фон за нашата дискусия и почваме...я да видим сега...ммм...за този разговор, комай най-подходяща ще е "УМАГУМА" .
Докато Пики се приближаваше към чистоновия си грамофон и шкафчето с обемната си колекция плочи някакъв глас се обади с гневен тембър:
-От къде на къде, пък си си въобразил, че ние харесваме Пинк Флойд?
Ачо направо щеше да падне на пода.Гласът идваше от онзи странен обект от масата, който продължаваше дитирамбата, но с по-спокоен глас:
-Не мога да ви разбера, честно.Някакви си там инжинерчета от Лондон решили да се правят на интересни...и вие...уууу...психаделик...куул...шум, оксилатори, банална ритмика и изгъзена перверзност и...айде...това е значи музика за извънземни.Я вземи се стегни и пусни нещо стойностно, като Кинкс , е например оная моята любима Ейпмен, там дето Рей така образно ви описва.
Ачо само премигваше и успя единственно да каже:
-Aма то...то говори!!!
Докато от колоните се носеше кадифеният глас на пророк Рей:
I think I"m sophisticated
"Cause I"m living my life like a good homosapien...
Пики представи Нещото на Ачо, който само гледаше зяпнал с ужасен поглед в очите,сякаш виждаше извънземно...ъъъъ...ами то, какъв друг поглед да има след като наистина виждаше извънземно или барем ауралната му презентация:
-Тадаааа...Ачо представям ти Нещото.Ти се учуди,гледам, че то говори. Ачо,момчето ми, това ще е най-вълнуващия миг от твоя живот.Повярвай ми, по вълнуващ и от онова 7:2.Нещото не само че говори, но е и най-най-най- мъдрото, разсъдливото, информираното, образованото, перфектното, уникалното творение, тоест същество...ммм...по точно същества на тоя свят...а бе какво говоря аз...в цялата Вселена!
Нещото прискърца и се намеси:
-А,посмали Манго, дето казвате вие...чак пък в цялата Вселена.
-Да, той имаше голямото желание да подпомогне цялото човечество за постигането на еволюционен скок, но след дълги и продължителни беседи аз успях да го убедя, че човечеството все още не е узряло за такъв квантов скок ли е, метаморфоза някаква ли.Най-много някой от ония идиоти да се опита да го въвлече в някаква катастрофална афера и ние затова решихме, че ще е най-разумно с локални актове, като Апостола, да направим заготовката за епохални промени на глобално ниво.Нали така,мой човек? - обърна се той към Нещото и му намигна.
То примига със светлинките си и каза само:
-Ами заслушайте се какво пее Рей.
Рей пък вече беше стигнал до:
I think I"m so educated and I"m so civilized
"Cause I"m a strict vegeterian
But with the over-population and inflation
and starvation and the crazy politicians
I don"t feel safe in this world no more...
Ачо, който не беше кой знае колко на ти с английския попита:
-И кво пее..кво пее?Аз само хванах там "луди политици" и "няма повече".
Пики, като вещ анализатор на рок културата започна:
-Цялата песен, Аче, е едно намигване към обезумялото човечество, мислещо че държи Господ за шлифера, а в действителност... в действителност не е надраснало менталността на първобитния човек.
-Човекоподобната маймуна,по-точно. -поправи го Нещото.
-Ачо, ние се заприказвахме така, ама не каза искаш ли едно чайче - Жен шен, брат ми, с мъничко млекце, като англичаните и четири лъжички захар.Не само,че е убийственно вкусен, ами и повишава октановото число на хормона...има да гониш утре Ивонка по кревата.
-Не се ли използваше това октаново число за мярка на детонационната устойчивост на автомобилния бензин?
-Хе,хе...нашият хипергениялен приятел знае абсолютно всичко, та и повече.Ей попитай го за каквото си поискаш...ама абсолютно каквото си поискаш...хммм...да речем какво е нивото на река Дунав в сантиметри днес при Комарно, или да речем къде са в момента в класацията нашите любимци Уест Хям, точки, голова разлика, резултати...а бе даже и за атомна физика или мозъчна операция да го питаш -железобетон,брато...ама пусто все още работим върху това ми ти абстрактно мислене.
Ачо само каза:
-Феноменално! Аз съм направо зашеметен...а иначе щом толкова го хвалиш това чайче, ами сипи едно да го опитам.
Докато си говореха така сладко Рей не спираше да им повтаря:
-I"m an ape man, I"m an ape ape man, I"m an ape man...