ПИКИ ТУРАЙ И ДРУГИТЕ

ГЛАВА 49

Ачо докато чакаше Ивонка да дойде след лекциите си се опитваше да попълни фиша си за Тото 1. След експертната консултация с всемогъщото Нещо той се надяваше най-после да направи големия удар.
Хилавото говорителче на неговата "Монтана" се опитваше да оцвети тази пролетна утрин с монументалния Karn Evel#9 , но колкото можете да добиете представа за колорита на "Триумфа на Галатеа" на Рафаел от черно-бяла репродукция, толкова и гордостта на родното касетофоностроене можеше да ви обрисува тази монументална творба на Емерсън,Лейк енд Палмър.Да де - ама пък хич? Как,да го еба, старият радиоапарат на баба му - Блаупункт 6B68H от 1938 година можеше да звучи с далече по-благороден тон и по-широк звуков диапазон от тая шибана "сапунерка"?
Баба Милка, която както почти винаги, когато не готвеше,чистеше или подреждаше нещо из апартамента, беше седнала зад вярната си шевна машина "Brother" и се беше вглъбила в изработването на най-новия си шедьовър.Някои хора обичат да рисуват, други пък пеят, трети танцуват и така нататък.Освен да яде и сере, човек понякога изпитва нужда и от развихрянето на фантазията и споделянето и с околните. Един ще нарисува пейзаж, там някакъв си, друг пък ще опише излета си до Мальовица в пътепис, трети- Триумфалната арка с кибритени клечки ще построи. Е, има хора и с по-лимитирани умения, ама и тях любовта към креиране не ги подминава.Кой робот от празни кутийки от "Marllboro" ще изгради, кой вилерови гоблени ще веза, кой пък даже хранилка за птици от шперплат може да изреже и слоби.Полето за изява на баба Милка беше бродерията.Фистони там, пясъчен бод, апликации - всичко и беше ясно.Ще опъне,значи тя материята на гергефа, ще драсне нещо с кредата там и трака-трака...я някои приказни цветя ще се появят, я някое сладко меченце,я разни фантастични орнаменти.Калъфки за възглавници ли не щеш, юргански чаршафи,ковьорчета,перденца, па и булченски рокли даже.
Ще сложи очилата, ще светне лампиона и пеейки си нещичко ритмично ще натиска там оня големия педал и така...с часове. "Стъпил Добри" ще заменеше "Я режи Дончо сто драма алва", после пък "Чер арапин бял кон язди", та "Цъмън,цамън Ганке ле" не щеш, та "Лиляна платно белеше" ли не щеш, пък ще премине после към "О, дона Клара", "Рамона", "Червената ти връзка"... после пък онази за дюлята цариградска, за оня дето бил тръгнал на гурбет...безкраен низ от консервирани спомени от някакви други времена, за които Ачо имаше много мътна представа изградена главно от старите вестничета които баба му религиозно си пазеше.Тези вестничета със смешните букви дето приличаха я на жаба, я на някакъв траурен ер малък и ония ъ и ь в края на почти всяка дума направо го разсмиваха до полуда.
Когато понякога отвяряха с първия си другар от техникума -,Мики тези консерви на забравена лексика, на бубикопф фризури, меки шапки и най-вече онези реклами, които не можеше да видиш нито в "Труд", нито в "Народна младеж", нито от който и да е от другите вестници, като да речем:
"Устата ми е чиста, свежа,
Зъбите ми не помнят зъбобол,
Защото мия ги с "Жибол".
Баба Милка и дядо Първан бяха от среден по големина околийски град и бяха продали къщата си там, само и само да са по-близко до децата и внуците в София.Замяната на голяма къща, където разполагаха с толкова пространство, че дори имаха и наематели, спокойствието, социялния статут, приятелите и целият този комфорт от факта, че си си на мястото, беше заменен със стреса на столичния живот, наблъскването като в "Дядовата ръкавичка" на предпоследния етаж в стара кооперация, студенината на непознатите, които когато се разминавахте не само че не се усмихваха,но се и правеха че не те и забелязват. Подръжката на изрядност в апартамента,гледането на внуците, пазаруването и събирането на стара хартия, за допълнителен доход бяха запълнили дните им и техните хобита оставаха обикновенно на заден план. Докато баба Милка яхваше машината обикновенно или сядаше да чете. Тя имаше доста страннен критерий за четивата които подбираше.Ще вземе тя книгата, ще я разтвори и много бързо ще запрелиства.Някоя минаваше теста и, но повечето бяха отхвърляни.
Когато Ачо смеейки се я питаше:
- Е,как бе, мамо Милке (така я наричаха всички) реши, че не е хубава тая книга? Ти па, да не си Вангя?
-Няма ли в книгата пряка реч, значи хич не става за четене. Колкото повече пряка реч, толкова по-хубава е книгата.
Дядо Първан имаше само една слабост -белота и имаше ли свободна минута отлиташе до Монтето да гледа или ако имаше късмет - даже и да се включи в някое каре.
Тъй като все още имаше известни съмнения за три мача, той взе стълбите нагоре,вече дори без патерица и звънна на Пики.
-Бате Пики, мога ли да се консултирам с нашия гуру тука за първенството на Острова.Съмнявам се там за три мача...пък и да го питам кво мисли за нашите "чукове"...остават ли, изпадат ли?
-Ами, дай да го питаме,де.И на мен ми е интересно да видя какво ще каже бог Нещо.Нашите ми изглежда пак че одат у втора дивизия
Когато влязоха, Нещото нещо бръмчеше там, явно беше в една от ония свои режими, когато комай докладваше за процесите които се извършват тук на своите началства ли там горе или пък си гукаше с някой колега...а бе знам ли, извънземна му работа.Изчакаха го да свърши и Пики го попита:
-Шефе, ти нещо да не си в месечно неразположение,а?
-Това хумор ли беше?
-Леле,братче,че ме умориш от ташак...е това твоето,брат ми е хумор...хи,хи,хи...а бе,тук с Ачката искаме да те питаме някои неща,относно английския шампионат, който си е вече на привършване.
Ачо припряно се включи:
-Нашите хора-Уест Хям остават ли при майсторите или отлитат у Б група.
-Ако имаш предвид Втора дивизия, с този аналог на вашето първенство, то може да си относително спокоен.Според нашите анализи оставането му е 96.72% сигурно, виж изненадващото тук е, че ще изпадне Манчестер Юнайтед и то с 98.22% сигурност.Най-вероятно шампиони ще са Лийдс с 88.72% вероятност, следващият имащ тая вероятност са Ливерпул, но при тях вероятността да станат е само 10,1%.Мидълсбро, които са под вещото ръководство на Джеки Чарлтън влизат в Първа дивизия...нещо друго? Трета,четвърта дивизия?