Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09 03:57 - Пики Турай и другите 50
Автор: gratzian Категория: Забавление   
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове:
0



ПИКИ ТУРАЙ И ДРУГИТЕ

ГЛАВА 50

Една от масите в бар "Ален мак" беше подготвена съвсем официално.
"Да бъде като за банкет на политбюро", както Тони изиска от персонала.В действителност, това бяха четири маси съединени една с друга и покрити със снежнобели покривки. Имаше кристални вази с гладиоли, месингови свещници с червени свещи от СБХ в тях, изрядно подредени чаши,чинии, прибори за хранене, както и огромен плакат на стената на който с дебел блоков шрифт, по-подходящ, според Тони, за възхвала на някой конгрес на БКП, беше написано ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН РАДЕ.
Радка, или както бе по известна всред клиентите като мадмоазел Кинкалерия навършваше 25 години.
Тони беше изключително коректен както към клиентите си така и към своите труженички.Той, като природно интелигентен, а освен това надарен и с изключителен нюх за водене на бизнес беше разбрал, че няма по-ценен капитал от доверието, респекта и честните отношения. В един такъв изключително деликатен бизнес, където едно дребно сакатлъче,като с домино ефект можеше да разруши абсолютно всичко това беше с витално значение .Най-страшното беше, че нравственна милиция, разни щатни и доброволни доносници бяха винаги в готовност да смелят такъв един волен предприемач, чиято практика беше не само извън рамките на закона, но и петно върху социалистическия морал на Родината.
Ако имаше нещо което ненавиждаше от дъното на душата си Тони, това бяха на първо място абсолютно всички разновидности на онези които всички ние наричаме ченгета, далече след това следваха омразата към онези които той наричаше пейзани и на трето място беше непоносимостта му към ястия приготвени от студенокръвни същества - само от усещане дори и на най-слабо ухание на сготвени. риби,раци,скариди,миди,октоподи змиорки и тнт, той ставаше от масата и напускаше заведението.
Тъй като проблемът с ченгетата беше далече по-сложен, то той още в началото на кариерата си излезна с брилянтни ходове.Първо произведе слуха, че баща му е изключително ценен и дълбоко законспириран в западна страна служител на военното контраразузнаване.Следващата стъпка беше да пусне слух,че е племенник на член на ЦК на БКП и най-важната беше, че винаги се обръщаше към дежурните копои поставени да следят действията на такива като него с "колега", като оставяше впечетлението, че неговите труженички бяха работнички на "тихия фронт" и предоставяха важна научно-техническа, икономическа и дори политическа информация на надлежните органи. Кой сте Вие,доктор Зорге, един вид.Имаше,макар и по-рядко случаи на по-комплицирани ченгета, които пък бяха гяволета и там той трябваше да "киха" известни суми, но така или иначе, да чукнем на дърво бизнесът вървеше, та се късаше направо.
Като образцов собственник на престижна фирма, Тони винаги ознаменуваше подобаващо важни дати в живота на персонала и ги даряваше с ценни подаръци.
Радка беше втората по стаж във фирмата.Хитровато миньонче, с чипо носле,изразителни, почти винаги присвити очи, които за околните, незапознати с късогледството и изглеждаха като зов за вихрен похот. Първото,обаче което всички забелязваха в нея бяха огромните и "а ла Доли Партън"
mammalian protuberances, дето им вика Франк Дзапа които бяха като магнит за мъжките погледи.
Лека-полека масата се запълни с гости.Келнерите сновяха чевръсто и за съжаление оня лайнарски оркестър свиреше инструментални евъргрийни, което все пак беше толеруемо.Когато музикантите седнаха на масата си за своята първа пауза Тони почука с вилицата си по чашата с дежурното уиски и с висок глас каза:
-Внимание!Внимание! Драги приятели и гости, искам да ви помоля за малко тишина.
Когато всички млъкнаха той продължи:
-Мили приятели,драги гости изкам да ви напомня че на този светъл ден, точно преди четвърт век градът-герой Плевен дари света с един от най-изящните екземпляри на финес, обноски, презентативност и огнена магичност. Нашата многоуважавана и обичана другарка Радка с която ние заслужено се гордеем навършва 25 години.По този светъл случай искам да я поздравя от името на целия трудов колектив и ръководството....кхм,кхм...в мое име и да я даря с най-новия и уникален парфюм на Нина Ричи, току що доставен ми директно от Париж - Farouche в специална бутилка творба на световноизвестния дизайнер Марк Лалик. Най-сърдечно ти пожелавам с този аромат да очароваш някой принц на бял кон...или поне Мерцедес и ние,всичките които сме тук да пием и на сватбата ти и да сме все така весели щасливи и работливи.
Искам сега да ви съобщя една радостна вест сега...всъщност са две, но нека почна с едната.Само след две седмици,по точно след 16 дни започва летния сезон и поради натюрела на нашият бизнес, цялата фирма ще релоцира дейността си на нашето прекрасно черноморие където търсенето на нашите висококвалифицирани услуги ще бъде in high demand дето казват американците.Аз съм уредил с моя добър приятел Наско от Несебър да вземем под наем цялата му къща, а тя освен че е на едно от най-живописните места в града е и с размер на прогимназия. Ще ви замоля още от сега да се снабдите със съответните плажни артикли като бански косдтюми, кремове против изгаряне,шапки,надуваеми топки и дюшеци и изобщо...ясна ви е картинката.
Втората новина.Познайте от кого получих писмо днес? Да,да, ето Сиси позна.От нашата тъй любима Галантерия номер едно. Тъй като писмото е дълго и даже е съпроводено със снимка на нашата приятелка пред семейния Фиат, аз ще ги пусна да ги разгледате...един по един, но ги искам после обратно е състоянието в което ще ви ги подам сега.
Айде, Ленче,можете да донесете тортата сега и кажи да изгасят ламбите там.
След дежурното пеене на хепи бърдей,духането на свещичките и разрязването на тортата Тони забеляза,че оркестърът започна да се качва на сцената.Той бързо извика най-близкостоящия сервитьор, подаде ми 20 лева и му каза:
- Много те моля,бързо отиди и дай тия 20 кинта на музикантите с молбата да не пеят тази вечер.
След това,докато музикантите свиреха "Компарсита" и любителите на тангото се завъртяха по данцинга Тони се приближи до Пики и Ачо и след кратка консултация между тях се приближиха към сцената.Когато тангото Свърши Тони вдигна ръка и се обърна към китаристчето:
-Ей,колега, знаеш ли да свириш Статисфекшън?
-Ай кен гет но? -попита той - Че кой уважаващ себе си китарист не го знае?
Тогава Тони се обърна към "любимия" басист:
-Приятел,ето тук още 20 кинта.Аре да ви помоля теб и барабанистчето да отидете за малко на нашата маса и да пиете от мен по едно уиски за здравето на рожденничката, а ние през това време ще ви заместим с колегите.
Гордият носител на жабото и бързият барабанист с радост приеха поканата, която беше и гарнирана с тлъста банкнота.
Тони веднага усили нивото на баса, Пики каза само едно едно...проба по микрофона, Ачо отброи чукайки палките една в друга: one, two, three,four
Мощен саунд,като от излитане на Конкорд изпълни залата,бутилките и чашите се разтрепераха и абсолютно всички в бара, включително и персонала припяваха с Пики на припева: I can"t get no...statisfaction. 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gratzian
Категория: Забавление
Прочетен: 459935
Постинги: 2200
Коментари: 191
Гласове: 275
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930