ПИКИ ТУРАЙ И ДРУГИТЕ

ГЛАВА 51

Този мукавен куфар е абсолютно демоде и ще бъде абсолютна излагация да ходя с него.- мислеше си на акъла Влади докато приготвяше багажа си за предстоящата командировка - Ще трябва утре да прескоча до "Рила" и да си купя някой от тия модерните с ципче, ама дай сега барем да си приготвя всичко пък утре ще ги прехвърля...така...първо,значи,двата чифта бански, този, е малко скапан,защото е цял и ме прави да изглеждам дебела, ама като отидем там ще потърся да си купя нещо по-актуално и секси,за начало става за резервен.Четири летни роклички,тия барем не взимат много място, шортите, хавлиена кърпа...я дай да си направя списъче като за пионерски лагер, за да не забравя нещо...да...четка и паста за зъби, австрийските слънчеви очила от Ханс, крем против изгаряне...хммм,Сиси ми каза,че най-хубаво било да се мажеш със зехтин.Най натурален тен се било хващало,ама ще видим де,аз ще го сложа,пък...ето и три тениски,шортите,ааа-шапката.Пешкир, чехли за плажа, официални обувки, обувки за всеки ден, кецовете да ги взема ли? Дали да взема и нещичко за четене на плажа? Тази дето Тео ми я подари - "История на греха" от някакъв там поляк изглежда много сериозна за плаж, пък е и тежка.Трябва,значи нещо по-лекичко, като криминаленце или фантастика
от тия новите серии дето са ги пуснали, пък и то там ще си купувам и списания...аааа,като казах списания дай да сложа тук и Некермана и Бурдите,дето ги обещах на мама...друго?друго? Ех,каква съм завеяна патка, ами парфюма и презервативите? Лелеййй,ами той не се затваря, явно утре трябва някой доста по-голям да купя...ами дънките,виж как щях да ги забравя.
-Чичо Йото - провикна се тя - мога ли да взема ютията да си изгладя някои нещица.Те пак ще се измачкат в куфара, ама...
Йото,който в този момент точно се разтапяше слушайки една от любимите си арии - E scherzo od e follia от "Бал с маски" само отговори:
-Да,бе,разбира се...а ти кого покани за изпращането ти довечера?
-Ами,чичо Йото,за да не те притеснявам само Тео и едно младо семейство, нови мои познати покрай него.Тя ми е набор.Учила е в Съюза и там са се запознали със съпруга и, който е руснак и е колега на Тео от института.Много симпатична двойка.Юрий и Вера.
Аз,между другото съм взела почти всичко.Довечера ще видиш каква майсторка съм.Ще ви направя една много страшна манджа, за облизване на пръсти.Рецептата ми я даде една колежка.Ядохме я у тях и ужасно ми хареса. Пиле,значи,ама месото отделено и подредено в съд от йенско стъкло, мариновани гъби и топено сирене.Ще сложа и някои там мирудии.Фантазия ти казвам.За салата ще настържа моркови и ряпа и оцет там, мъничко олио и мъничко хрян, а за десерт любимия ти крем карамел ще направя.Сега трябва само да отскоча до супера и да взема пиенето.Нали ще имаме руснак, пък и ти си ми казвал,че обичаш ще взема една бутилка Столичная, с това ядене върви бяло вино и ще взема една бутилка...даже може да взема две.Чудя се бира да взимам ли, виж безалкохолно-задължително.Ще видя какво имат там.Може там Лимонада, Алтай или Бреза, а ако сме късметлии и Кока Кола може да са пуснали.Нали имаме тук няколко празни бутилки, че иначе тия идиоти не дават.
Вечерята беше подготвена с много вкус и любов. Всички реквизити от баварската маса бяха складирани временно по шкафовете.Влади беше подредила всичко с присъщия и вкус към симетрията и френската естетика, както я наричаше тя.В нейна чест от грамофона се носеше драматичният глас на Емил Димитров, който тъжно молеше някаква девойка да не си отива.
Гостите пристигнаха заедно към осем часа.Тео подари на Влади дежурния букет цветя, както и един смешен надуваем пояс с добавена глава на лебед, за да и напомнял на морето за него. Младата двойка, символ на неугасващата българо-съветска дружба пък донесоха консерва с някакъв много ценен според тях чер хайвер, едно миниатюрно томче със стихове на Есенин и бутилка Московская.
-Ееее,ама нямаше нужда сега,каза Влади целувайки се с гостите на вратата.-Аз съм купила.
-Има си хас -каза Юра, упражнявайки новозаучената българска фраза с тежкия си акцент- Кагда отива на гости водка всегда нада.Ета традиция.
Верочка скажи...а мъй так тарапились патаму что ток нямало и Верочка юбку не магла да си изглади и поетаму с панталон пришла.
-Ти пък,всичко да си кажеш, като че ли си на разпит на Любянка-каза с подобен на него акцент,но все пак правилен български Вера.
-Запознайте се сега с моя благодетел, домакина чичо Йото, благодарение на който аз съм тук.
-Приятно ми е.Полковник Йорданов.Я очень люблю руские.Ай,какая култура!Самая лучшая в мире! Пушкин,Чайковски, Шолохов, Горки, Маяковски,Гогол...
-Вот Гоголь, он хохоль -смеейки се каза Юра
-Что ето значит -попита с удивление Йото
-Значи, че е украинец,каза също усмихнатата Вера.Те са,значи доста докачливи на тая тема, ама гледам тук в България всички които са от Югославия за вас са сърби и всички от СССР са руснаци...ха,ха,ха.
-Хайде,сядайте на масата,де.Няма да стоим прави сега.Бай Йото, в твоята стая нали има там една китара? Юра е майстор-китарист.Може ли да я взема и той да ни попее,а?
-Aaaa, моето момиче, тя беше на брат ми, лека му пръст.сТой,горкия, много обичаше да свири и пее.Най-вече мексикански песни.Запееше ли там "Оле, о, кангасейро" и девойките ръкопляскаха.От както почина,вече...хммм...17 години от тогава никой не я е пипал, аз само за спомен я пазя. Не знам,честно да ти кажа дали работи изобщо,щото от инструменти абсолютно нищичко не разбирам.Ами, донеси я нека пробва момчето, а и на мен ще ми е много приятно също.И аз обичам съветски песни.
Влади донесе китарата, която беше от ония с два резонансни отвора и със седефена палма инкрустирана на тялото. Половината от трета струна беше разголена и беше толкова разстроена, че на Юри му отне 15 минути докато я настрои.Да си кажем, честно, той беше горещ поклонник на хеви метал и за него най-върховни музиканти на тая планета бяха, както той ги наричаше, опитвайки се да звучи като англичанин "Бляк Сабас", но пък, в края на краищата няма руснак свирещ на китара, който да не е на "ти" със стандартния съветски трапезен репертоар.
Всеобща радост и веселие настъпи около масата.Почна се с Висоцки и Окуджава, мина се през романси и към края вече всички пееха "Калинка" и "Катюша".По време на тостовете, които бяха ту за предстоящата командировка на Влади, ту за младото семейство, ту за непобедимата съветска армия Тео се обърна към Юра:
-Извинявай,друг, я хочу тебя спросит что-то.Почему въй руские пийоте водку как Сократ пъйл бучемиш? Всегда руский человех пийот с какой то отвращение.
-Ха,ха, дорогой хорошие у тебя глаза.Мъй не как вас.Въй пиьоте даже какие то вкусние напитки как ракия и вино главно и се радвате на вкус на пиене...мъй пийом главно водка, а у водки няма такой вкус и мъй хотим бъйстро да я въйпием что бъй алгохолнъй молот...чук как вие го казвате да ни удари по глава бъйстрее.Понимаеш?Ха,ха...Сократ...ето хорошая алегория.Надо запомнить.
Наздарове! За Сократу!