ПИКИ УРАЙ И ДРУГИТЕ

ГЛАВА 52

Природата е чудно нещо.Приливи, там, отливи,лунни затъмнения, слънчеви. Вулкани изригват, урагани помитат каквото им падне на пътя. Едни животни си пасат трева, други пък ги ядат.Разни ми ти такива едни неща измисля, да и се чудиш направо. Ей на, птиците, да речем. Едните,"начи, патриотични.Може да е ужасен студ,значи.Дърво и камък,дето викат старите хора да се пука, те си седят в татковината, кълват там нещо к"вот намерят, някои оцеляват, някои ще вирнат крачета,горките.Да, ама има и птици гяволета. А видят че нещо застудява, а усетят че са на течение и хоп -събират се,значи на ята там и хайдеее -към топлите страни.К"во да им мръзнат там птичите гъзове, нали? Родина,Родина, ама пък като има алтернатива някаква, що пък да не се възползваш, нали?
Подобни миграционни движения се наблюдават и при нас-хората, макар и не в такива мащаби, разбира се.Ще бачка цяла година там като изоглавен Гунчо, ще гони норми, петилетни планове ще преизпълнява, ама дойде ли лятото и той-хоп с надуваемия дюшек под мишница и го гледаш пече дупарата на някакъв черноморски курорт.
Кой с връзки карта за почивна станция намерил, кой на частна квартирка, кой пък баровски, на хотел ще се начука.Някои за две седмици, някои за три,някои за цял месец даже.Да,ама най-големите гяволета караха целото лято на морето.Кой там келнер ще се цани,кой-спасител,кой -музикант, а ако си вече па хептен гявол ще измислиш някаква баш гяволия и ще си караш почивката като Онасис.
Барчета там,дискотеки, водни колела, чехкини, полякини, шведки, германки,па ако не си толко взискателен и рускини.Летиш,значи, като волен гларус и оглеждаш.Ха нещо ти хване окото и ти почваш да демонстрираш мултилингвистичната си грамотност: "Проше пани", "Як се маш", "Гутен морген" там "Тенк ю вери мъч". Пъчиш се там,като гидия някакъв,дуеш перки и се опитваш да излъчваш колкото се може повече балканска маскулинност.
Да де, ама Тони беше прагматичен индивид и винаги гледаше да съчете полезното с приятното. Той и Кире пристигнаха със зеленото чудовище първи в Несебър, от една страна да подготвят "почивната станция" за новата смяна, от друга да потвърдят резервациите на клиенти, които техните агенти бяха подсигурили до сега и най-важното - Тони трябвяше да проведе ИМУНИЗАЦИЯТА.
Ама к"ва имунизация? Грип ли има там, едра шарка или нещо по-опасно, ще попита някой по-недосетлив читател.
-Не бе, брат ми, ти забравяш,че действието се развива в социалистическа България през лятото на 1974 година. Народната милиция, както се знаеше не спеше, а зорко бдеше да не ерозира морала на народонаселението, а пък тук, на морето, както знаете летуват не само наши летовници и гости от братски страни, ами е пълно и с ония -другите.
От една страна няма как да им кажеш - йок, няма да влизаш, а пък от друга те вливаха милиони от така ценната за страната ни валута.
Така че, повишен надзор, акуратна регистрация и дискретна осторожност, щото няма сега па да се излагаме я,нали?
Още с пристигането в Несебър Кире беше натоварен със задачата да инспектира стаите, да закупи там каквото още е необходимо за максимален комфорт и да даде капарото на хазаина, защото все пак, приятелството си е приятелство, ама сиренето е с пари, а па и да беше само сиренето, а бе...
Тони отиде до първия павилион който му се мерна пред очите, закупи няколко картички с изгледи от Несебър и слънчев бряг, както и една дузина регестрационни карти, а бе, за всеки случай.Стават правописни грешки, пък и някой друг можеше да дойде неочаквано. Запъти се към районното управление на милицията, оглеждайки промените в градчето настъпили след миналогодишното пребиваване.
Когато влезна в прохладното здание някакъв любопитен старшина се опита да разбере какво прави тоя дългокос младеж баш тук, където изобщо не пасваше естетично на интериора.
Тони само го изгледа равнодушно, подхвърли му едно равнодушно:
-При майора отивам,колега - и го подмина с финеса и бързината с която Стенмарк би подминал слаломно колче.
Когато нахълта в кабинета на шефа,той онемя от учудване и започна с бързината на "Елка" да препограмира сценария.
-Много се извинявам за нахълтането, ама очаквах да видя тук моят стар приятел Ради.
-Майор Спиров още от февруари беше преместен на служба в Бургас.Кажете какъв Ви е проблема.Аз мога да Ви помогна, тъй като аз изпълнявам неговите функции сега. Казвам се Гергов.
-Много ми е приятно да се запознаем, майор Гергов. Аз съм Тони.Всички ме знаят под това име,така че и вие спокойно можете да ми викате така.
Тъй като, все пак очаквах да видя Ради тук, с който имахме дългогодишна колаборация, по всяка вероятност ще трябва да изясня някои детайли за пребиваването на мен и моя екип тук. Освен,разбира се, ако генерал Спиридонов не Ви се е обадил вече от София.
-Не,не.Никой не ми се е обаждал за Вас.
-Най-вероятно и те не са запознати с рокадите извършени тук. Между другото, как е сезона?
-Много рано е още да се каже, но да се надяваме да е успешен и без драстични произшествия.
-Ех, това лято,това лято.От една страна, аз обожавам морето, тъй като майка ми е от Варна и аз от малък съм закърмен с морската романтика.Знаете ли, като малък мечтаех даже да стана морски капитан и да кръстосвам морета и океани на шир и длъж, но както виждате, колега, съдбата ми е била предопределила да се боря на далеч по-тих фронт.Та както викам...на едната страна на везната е морето, но на другата пък са раздялата за цял сезон със семейството,децата, канцеларията, а най-проттивното е че по цял ден трябва да нося тия противни ми клоунски одежди и най-вече тази пуста дълга коса. Постоянно ме сърби главата, сякаш имам въшки.Особенно пък лятото.Ако знаете само как ми се иска някой ден да смъкна тази уродлива маска, да заголя вратлето и да се почувствам като истински мъж, ама пусто...
.Аз разбирам,задачи, индустриален шпионаж, стратегически технологии,важни документи там и знам,че колежките също страдат, тъй като все пак, ние само сме по логистиката,а те са онези които трябва да извършват "черната дейност", ако разбирате тънкия ми намек. Понякога,да Ви кажа честно,тихо се възхищавам на тяхната всеотдайност и професионална етика.Аз, да си призная, едва ли бих могъл.То вярно, че дългът си е дълг и въпреки че сега говоря така, може би, ако се наложи...не знам...
Между другото, аз сега ще попълня регистрационните карти и на Вас ли да ги оставя или на гишето отпред?
Когато Тони попълни декларациите и ги остави, напусна районното с чувство на изпълнен дълг и възнамеряваше да се възнагради с едно уиски мислейки си по пътя към най-близкия обект за такъв род награда.
Мозъкът му трескаво рекапитулираше резултатите от "имунизацията":
"Тоя,новия майор ми изглежда доста по-културен и цивилизован от оня тъп и ненаситен на подкупи ебалник Ради. А, дано да е за добро."