Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09 04:04 - Пики Турай и другите 53
Автор: gratzian Категория: Забавление   
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове:
0





Тони,Кире и трите грации заминаха на морето да популяризират лозунга "изберете българското". Ачо пък трябваше да се завърне в поделението да строи и бди, тъй като отпуската му по болест изтече, а пък и Кети беше заминала в Югославия при майка си.Сестра му и майка му бяха по цял ден на работа, пък и като се върнеха скапани се чучваха двете пред телевизора (освен петък, когато имаше само съветска такава) и се облъчваха с глупостите с които милиони други като тях го правеха. Като зомбирани те смятаха малкия екран за универсален извор на забава и информация.
Пики се чувстваше самотен, тъй като единственния му верен приятел с когото можеше да сподели всичко което вълнуваше неспирния му глад за абсорбиране на колкото се може повече знание беше Нещото. Разбира се, нямаше по-сигурен и всеобхватен източник на информация на този свят от него и те прекарваха безброй часове в спорове, анализи и пророкуване на бъдещето на това ми ти пусто човечество, някои нашумели книги и филми и разбира се анализираха творчеството на най-изявените музиканти на нашата си планета.
-Слушам сега,копеле...нали не се сърдиш,че ти викам така, ама те чувствам много близък...Апостроф на Дзапа. Това е най-разтърсващата музика която някога съм чувал.Нещо което ме въвлича в друг, може би подобен на вашия свят. Какъв гений само. Оплел е такава смес от рок, джаз, класика, додекафония...полиритмични пасажи се спускат като водопади, ангелски хармонични гроздове ще са подсилени с перфектно гласоводене и изведнъж,най-неочаквано ще ги видиш центрофугирани във валпургиев водопад от клъстери на маримба.И тъкмо се чудиш на цялата тази магия и Франк те спуска на земята с неговия уникален сарказъм предупреждавайки те да не ядеш жълт сняг, тъй като тази колоризация най-вероятно се дължи на пигменти в урината на кучетата теглещи ескимоските впрягове.А сега, кажи ми, този човек наш ли е или ваш?
-Гледай сега,Пики, музиката е едно от нещта с което вашата планета се превърна във вълшебна притегателна сила за нас. Въпреки, че сме светлинни години пред вас в много аспекти на познанието, с ръка на централния си процесор, ако мога да го нарека, аз признавам, че ние нямаме еквивалент равностоен по значимост на това ваше чудо, ако мога да го нарека така.Тъй като,както съм ти казвал, ние притежаваме технологични чудеса, които за вас звучат като научна фантастика учудваща е импотентността ни в тази сфера.Нашите синтезатори, айде да използвам този термин, който е най-близък до твоите възприятия имат нескончаеми аурални възможности, но колкото и да се стараем, каквито и програмирания да използваме на емоционално ниво звучиме като бледо копие на вашите Майк Олдфилд или Жан Мишел Жар.Просто ни липсва някаква съставка, която сме пропуснали в еволюционното си развитие, но ако ме питаш каква е, само мога да ти отговоря с онова вашето: Ебем ли го?
-Е, има, значи, нещичко с което да се гордеем...или както казва оня по радиото: И ний сме дали нещо на света...хе,хе,хе
-Проследяваме ви още от много отдавна, айде да речем, аз...тоест ние, лично от Вивалди насам.Моцарт, Сати, Дебюси, Стравински, Чайковски...ех това бяха времена...после пък Скот Джоплин като почна и след него и Сачмо и Дюк и Каунт, па Дизи ли не щеш, Майлз ли, Мингус, Колтрейн, па и моя любимец - джазовия Омир, както му викам - Роланд Кърк. Ту ще завиете към нещо по-семпло и ритмично, като ония, дето им викам аз - лудетините - Елвис, Джери Ли, Чък и Литъл Ричард, ту пък тия ритми и мелодики ще ги поизгладите там в Англия - и Стонс и Кинкс и Енимълс и най-вече Битълс, които пък са толковя революционни, че имаме специален отдел занимаващ се с тяхната значимост и универсалност.После изведнъж пък ви дойде на ума да интелектуазирате тия първоначално предназначени за радост на тялото звукови склуптори и Джетро Тъл, Йес, Кинг Кримзън и там подобните на тях се появиха на небосклона. Сега гледам- нов завой - дайте да покажем какви виртуозни техници сме и Махавишну оркестра,Ретърн ту форевър, Уедър рипорт и още хиляди подобни инструментални магьосници се появиха.
-Така както ми говориш имам чувството, че си вечен.Вивалди, Моцарт,там...ей, твоите познания са не само обилни на ширина, ами и на дължина...уникум.
Извинявай за недискретния въпрос, ама ти на колко години си?
-Ние не измерваме живота си с години, но ако трябва да направим някакво сравнение с вашия, който е изключително кратък по нашите стандарти, то един средностатистичен ваш живот е с продължителност на нещо като две и половина секунди от нашия.Нищо чудно, че ние сме толкова напред...ами какво е това вашето, направо ви съжалявам.Родиш се и само едва докоснал епидермиса на познанието и трябва да мреш.
-Еба си!Ти ме уби, направо.Значи ние сме еднодневки за вас,а?
-Много по-зле, математически погледнато.
-Сигурно, значи, с това можем да обясним защо ние сме по-богати в абстрактното мислене и емоциите.На вас тези неща изобщо не ви трябват.Вие значи сте направо като боговете, а нищо чудно и вие да сте били тия богове дето там изпълват митологиите ни.За какво ще му е на някой, да речем на десет хиляди години да се влюбва или пък да вземе да си прави ташак с някого.Той е, значи, толкова дърт, че просто няма как да не е изключително сериозен.Просто няма как, освен ако е луд някой,нали? Хммм? От тук произлиза и следващия ми въпрос:А вие имате ли луди?
Такива дето им хлопа дъската.
-Ами,ако тази дефиниция включва мисловни девианти излизащи извън стандартните норми на болшинството, пред теб е един такъв екземпляр.Айде да го приведа във ваши алегории: Аз бях един от малцината, ама баш малцината от моя випуск който се интересуваше от порядките, отношенията и изобщо живота на слаборазвитите цивилизации и затова когато бях един от тримата доброволци за тази мисия всички мои приятели ми задаваха въпрос, еквиивалент на вашето: Ти луд ли си бе? Тия същества освен че се избиват един друг, въпреки че животът им е толкова кратък на всичкото отгоре серат, пърдят, уригват се, а сме чували че има дори и такива които изпитвали удоволствие при слушането на съветска естрада...това последното беше опит за хумор.



 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gratzian
Категория: Забавление
Прочетен: 459935
Постинги: 2200
Коментари: 191
Гласове: 275
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930