Постинг
11.09.2017 12:15 -
Пики Турай и другите 54
ПИКИ ТУРАЙ И ДРУГИТЕ
ГЛАВА 54
Както беше писал моя братовчед Николай Ботев, лека му пръст, в текста на една популярна в онези години, по точно 1966 година, песничка за Робинзон Крузо:
...и знае старият моряк
най търсен днес е Слънчев бряг.
Флагманът на българската туристическа промишленост привличаше туристи-летовници от цял свят. Комплексът беше разположен само на около три километра от главната квартира на нашите приятели в Несебър и главна сцена на техните дейности които се извършваха или по-точно инициализираха в следните най-модерни заведения:
-Бар Вариете - родният отговор на Копакабана с авангардно подреждане на масите така че всичи посетители да имат визуален достиг до изнасяната там програма, която включваше освен оркестър, разни популярни вокални солисти, акробати, жонгльори, фокусници и подобни атракциони с привкус на цирк.
-Ханска шатра- бетонен мастодонт, който би трябвяло да бъде напоменателен еркер за древността и величието на нашата най-древна на пределите на Европа държава, запазила си името през вековете.За да бъде ефектът още по-убедителен и да се подскаже на чуждестранните туристи тази наша любов към традициите коронното блюдо поднасяно там се наричаше татар бифтек. Според моето скромно мнение това си беше просто някакво гнездоподобно поднесена сурова кайма с яйце пльоснато по средата, ама пък какво разбирам и аз от древни блюда.
-Фрегатата - заведение във формата на истинска фрегата, която за удобство на нашите приятели пък беше и най-близко до Несебър. Освен, че интериора напомняше на такъв на автентична фрегата персоналът съставен от мякащ материал от околните села също беше облечен в униформи наподобяващи пиратските такива.Освен,че изглеждаха като корсари, те и действаха като такива надписвайки геройски сметките на наивните леваци.
-Чучура - за любителите на ресторанти тип -битов това беше най-сполучливия избор. Червени бродирани с народни шевици покривки и салфетки даже,, прибори троянска керамика, келнери в народни носии и разни символи от българското село от края на миналия век изтипосани на стратегически локации. В интерес на истината -вкусна храна.
-Клуб 69 - 5 лева куверт, който покриваше онова което трябваше да консумираш вътре. Ром и кола - 50 стотинки.Има ли смисъл да обяснявам повече?
Имаше там и други яки заведения - Златната ябълка, Вятърната мелница и барем двадесетина хотелски барчета които бяха интериор за действията на Тони и компания, както и на снабдителите на материал, вербувани от шефа срещу процент, но горните бяха най-оборотните от бизнес гледна точка.
Сезонът набираше инерция.Хотелите вече бяха запълнени до дупка, Отпочиваха си летуващите както подобава за почивка в такъв реномиран курорт. Ще проснат, значи, хавлиените кърпи на плажа сутрин. Ще събират там нужните витамини ли са,кво са, от слънчевите лъчи, ще си топят задника в морето, а тръгне ли да залязва Слънчо обаче ни йодни пари можеш да дишаш, ни нещо там някакво друго здравословно мероприятие да практикуваш, ама нали си на почивка, мама му стара, гледаш дето викат американците, да имаш колкото се може повече фън.
А за тая работа любезните домакини и мини голф бяха построили и с атракционно влакче да се повозиш бяха пуснали в движение и кон можеха да те научат да яздиш,значи.
Да, ама пък имаше и такива дето предпочитаха вместо кон да яздят някоя пищна екзотична хубавица.Ще се наконти нашия хубавец.Ще си сложи пищна хавайка, бяло панталонче, кожено сабо и даже капитанска шапка със златна котва ще положи на плешивата си чутура. Ще се напръска там обилно с кьолнска вода и ще тръгне на лов по шикозните заведения. Ще му хапне хубавко там - шоп салат, мешана скаричка и ще почне да набира кураж с любимото си куражоповдигателно питиенце. Ха едничко, ха две и настроението се подобрявя.Докато с очи опипва апетитните задници на танцуващите хубавици и някой агент на Тони току виж се приближил към него намигайки му:
-Шойне медхен? Зер гут! Ерсте класе, унд нур 100 дойче марк! Я?
И нашия нали за това е баровец,да го еба, ще закима с глава положително, ама както те го правят- нагоре-надолу, а не като нас наляво-надясно и играта спи, разбираш ли. 20% там за "рибаря" дето хвърля серкмето за балъци, 30% за Тони и Кире и 50% за труженичката, защото пък тя, в края на краищата трябва да му търпи капризите на тоя импотентен нерез,нали? Да живее дружбата между народите!
Бизнесът върви, та се къса.Е имаше и някакви сакатлъци тук таме, ама пък то може ли без тях? Ето да речем, една вечер, а бе то ква ти вечер...два и половина посред нощ Кире разтревожено почука на вратата на Тони.
-Влизай, наборе.Не спя, разбира се.Чета си Стайнбек, брадър.Кажи с"а кво те мъчи.
-А бе,батка, виж кво намерих под седалката с"а като връщах Сиси от "терен".
Кире извади от джоба си внимателно някаква спринцовка.Една от ония пластмасовите еднодневки.Тони пребледня и му каза:
-A, моля те, викни я, веднага, тук при мене,да се разберем.
Когато Кире домъкна сънената Пасмантерия по нощница търкайки очите си, мъчейки се да се разбуди, тя с хрипав глас почна да негодува:
- Що бе шефе посреднощ? Не можеше ли да изчакаш до утре? Ако знаеш каква нощ съм имала.Оня швед ли беше, финландец ли направо ме умори...а отпред, а отзад...пълна програма, а па беше и надарен да му се ненадяваш на тоя гол охлюв.
Тони с присъщото си спокойствие се изправи, наля си уиски в чашата и отпивайки започна:
-Гледай сега, моето момиче.Помниш времената, предполагам, когато изхвърляше подлогите и бършеше гъзовете на онези бабички в старческия дом, нали? Аз те направих, значи, принцеса да взимаш надник равен на полвината ти месечна заплата тогава, нали? Не ми мълчи като Вела Пеева на разпит, а ми отговори! ДА, нали?Хвърли ли оная бялата престилка и сега се носиш като модел от френски журнал? Ядеш ли най-изискани блюда, вместо ония банички по 10 стотинки? Ядеш и гледам вече даже два-три килограма си качила.Искаш ли всичко това да,се изпари и ти да се завърнеш пак там долу, в мизерията и да практикуваш отново санитарския занаят? Не,нали? Лишавана ли си била от нещо до сега,а? И ти, к"во?
Вместо да се радваш и да живееш живота на принцеса, ти си тръгнала да се самоубиваш. Я ми кажи сега какво е това? Аааа...спринцовка било. Би ли ми казала от кога се занимаваш с тези лайна? Ааа, от оня фриц значи си се научила.Зачерквам го от списъка, направо.Знаеш ли ти, дрисло, колко приятели съм загубил от тия отрови...Данчо,Пепи, Лили...айде да не ти ги изброявам всичките.Знаеш ли ти, путко непоръбена,че връщане назад от оня свят няма. Гледай Джими, Дженис, Джим,Браян...малко ли са ти ма? А? Айде пушенето,пиенето,ходенето по мъже...даже ти подсигурявам колкото се може повече от тия радости...всичко това малко ли ти е ма пръдло, та трябва да тръгнеш и да се убиваш? Погледни ме в очите сега.Хич не ми гледай в пода.Официално.Това е първо и последно предупреждение.
На мен весели самоубийци не ся ми нужни.Ха съм разбрал, че си докосвала тия лайна и подавай молба за да те върнат пак в старческия дом. А моето око е зорко, моето момиче, а и има кой да ми докладва, знаеш. От днес нататък искам всяка сутрин да се явявяш при мен на контролен преглед за да видя има ли по тялото ти белези от "ужилвяния". Абсолютно съм сериозен.Кажи ми сега, ясна ли ти е картинката или трябва да повтарям?
ГЛАВА 54
Както беше писал моя братовчед Николай Ботев, лека му пръст, в текста на една популярна в онези години, по точно 1966 година, песничка за Робинзон Крузо:
...и знае старият моряк
най търсен днес е Слънчев бряг.
Флагманът на българската туристическа промишленост привличаше туристи-летовници от цял свят. Комплексът беше разположен само на около три километра от главната квартира на нашите приятели в Несебър и главна сцена на техните дейности които се извършваха или по-точно инициализираха в следните най-модерни заведения:
-Бар Вариете - родният отговор на Копакабана с авангардно подреждане на масите така че всичи посетители да имат визуален достиг до изнасяната там програма, която включваше освен оркестър, разни популярни вокални солисти, акробати, жонгльори, фокусници и подобни атракциони с привкус на цирк.
-Ханска шатра- бетонен мастодонт, който би трябвяло да бъде напоменателен еркер за древността и величието на нашата най-древна на пределите на Европа държава, запазила си името през вековете.За да бъде ефектът още по-убедителен и да се подскаже на чуждестранните туристи тази наша любов към традициите коронното блюдо поднасяно там се наричаше татар бифтек. Според моето скромно мнение това си беше просто някакво гнездоподобно поднесена сурова кайма с яйце пльоснато по средата, ама пък какво разбирам и аз от древни блюда.
-Фрегатата - заведение във формата на истинска фрегата, която за удобство на нашите приятели пък беше и най-близко до Несебър. Освен, че интериора напомняше на такъв на автентична фрегата персоналът съставен от мякащ материал от околните села също беше облечен в униформи наподобяващи пиратските такива.Освен,че изглеждаха като корсари, те и действаха като такива надписвайки геройски сметките на наивните леваци.
-Чучура - за любителите на ресторанти тип -битов това беше най-сполучливия избор. Червени бродирани с народни шевици покривки и салфетки даже,, прибори троянска керамика, келнери в народни носии и разни символи от българското село от края на миналия век изтипосани на стратегически локации. В интерес на истината -вкусна храна.
-Клуб 69 - 5 лева куверт, който покриваше онова което трябваше да консумираш вътре. Ром и кола - 50 стотинки.Има ли смисъл да обяснявам повече?
Имаше там и други яки заведения - Златната ябълка, Вятърната мелница и барем двадесетина хотелски барчета които бяха интериор за действията на Тони и компания, както и на снабдителите на материал, вербувани от шефа срещу процент, но горните бяха най-оборотните от бизнес гледна точка.
Сезонът набираше инерция.Хотелите вече бяха запълнени до дупка, Отпочиваха си летуващите както подобава за почивка в такъв реномиран курорт. Ще проснат, значи, хавлиените кърпи на плажа сутрин. Ще събират там нужните витамини ли са,кво са, от слънчевите лъчи, ще си топят задника в морето, а тръгне ли да залязва Слънчо обаче ни йодни пари можеш да дишаш, ни нещо там някакво друго здравословно мероприятие да практикуваш, ама нали си на почивка, мама му стара, гледаш дето викат американците, да имаш колкото се може повече фън.
А за тая работа любезните домакини и мини голф бяха построили и с атракционно влакче да се повозиш бяха пуснали в движение и кон можеха да те научат да яздиш,значи.
Да, ама пък имаше и такива дето предпочитаха вместо кон да яздят някоя пищна екзотична хубавица.Ще се наконти нашия хубавец.Ще си сложи пищна хавайка, бяло панталонче, кожено сабо и даже капитанска шапка със златна котва ще положи на плешивата си чутура. Ще се напръска там обилно с кьолнска вода и ще тръгне на лов по шикозните заведения. Ще му хапне хубавко там - шоп салат, мешана скаричка и ще почне да набира кураж с любимото си куражоповдигателно питиенце. Ха едничко, ха две и настроението се подобрявя.Докато с очи опипва апетитните задници на танцуващите хубавици и някой агент на Тони току виж се приближил към него намигайки му:
-Шойне медхен? Зер гут! Ерсте класе, унд нур 100 дойче марк! Я?
И нашия нали за това е баровец,да го еба, ще закима с глава положително, ама както те го правят- нагоре-надолу, а не като нас наляво-надясно и играта спи, разбираш ли. 20% там за "рибаря" дето хвърля серкмето за балъци, 30% за Тони и Кире и 50% за труженичката, защото пък тя, в края на краищата трябва да му търпи капризите на тоя импотентен нерез,нали? Да живее дружбата между народите!
Бизнесът върви, та се къса.Е имаше и някакви сакатлъци тук таме, ама пък то може ли без тях? Ето да речем, една вечер, а бе то ква ти вечер...два и половина посред нощ Кире разтревожено почука на вратата на Тони.
-Влизай, наборе.Не спя, разбира се.Чета си Стайнбек, брадър.Кажи с"а кво те мъчи.
-А бе,батка, виж кво намерих под седалката с"а като връщах Сиси от "терен".
Кире извади от джоба си внимателно някаква спринцовка.Една от ония пластмасовите еднодневки.Тони пребледня и му каза:
-A, моля те, викни я, веднага, тук при мене,да се разберем.
Когато Кире домъкна сънената Пасмантерия по нощница търкайки очите си, мъчейки се да се разбуди, тя с хрипав глас почна да негодува:
- Що бе шефе посреднощ? Не можеше ли да изчакаш до утре? Ако знаеш каква нощ съм имала.Оня швед ли беше, финландец ли направо ме умори...а отпред, а отзад...пълна програма, а па беше и надарен да му се ненадяваш на тоя гол охлюв.
Тони с присъщото си спокойствие се изправи, наля си уиски в чашата и отпивайки започна:
-Гледай сега, моето момиче.Помниш времената, предполагам, когато изхвърляше подлогите и бършеше гъзовете на онези бабички в старческия дом, нали? Аз те направих, значи, принцеса да взимаш надник равен на полвината ти месечна заплата тогава, нали? Не ми мълчи като Вела Пеева на разпит, а ми отговори! ДА, нали?Хвърли ли оная бялата престилка и сега се носиш като модел от френски журнал? Ядеш ли най-изискани блюда, вместо ония банички по 10 стотинки? Ядеш и гледам вече даже два-три килограма си качила.Искаш ли всичко това да,се изпари и ти да се завърнеш пак там долу, в мизерията и да практикуваш отново санитарския занаят? Не,нали? Лишавана ли си била от нещо до сега,а? И ти, к"во?
Вместо да се радваш и да живееш живота на принцеса, ти си тръгнала да се самоубиваш. Я ми кажи сега какво е това? Аааа...спринцовка било. Би ли ми казала от кога се занимаваш с тези лайна? Ааа, от оня фриц значи си се научила.Зачерквам го от списъка, направо.Знаеш ли ти, дрисло, колко приятели съм загубил от тия отрови...Данчо,Пепи, Лили...айде да не ти ги изброявам всичките.Знаеш ли ти, путко непоръбена,че връщане назад от оня свят няма. Гледай Джими, Дженис, Джим,Браян...малко ли са ти ма? А? Айде пушенето,пиенето,ходенето по мъже...даже ти подсигурявам колкото се може повече от тия радости...всичко това малко ли ти е ма пръдло, та трябва да тръгнеш и да се убиваш? Погледни ме в очите сега.Хич не ми гледай в пода.Официално.Това е първо и последно предупреждение.
На мен весели самоубийци не ся ми нужни.Ха съм разбрал, че си докосвала тия лайна и подавай молба за да те върнат пак в старческия дом. А моето око е зорко, моето момиче, а и има кой да ми докладва, знаеш. От днес нататък искам всяка сутрин да се явявяш при мен на контролен преглед за да видя има ли по тялото ти белези от "ужилвяния". Абсолютно съм сериозен.Кажи ми сега, ясна ли ти е картинката или трябва да повтарям?
Няма коментари
