Постинг
11.09.2017 12:17 -
Пики Турай и другите 55
ПИКИ ТУРАЙ И ДРУГИТЕ
ГЛАВА 55
Няма нищо по-противно от това след дни на реална цивилизация да се завърнеш отново в катранения казан на трудовашкото битие. Макар, че вече беше лято, а и той беше трудоустроен и сега вместо да се бори с бигли и колони изпълняваше онази заветна за всеки кирливец дейност извършителят на която носеше архаичното име писар. Като добавим и уроците които даваше вече всяка сутрин на бъдещия Джинджър Бейкър за да навакса при други обстоятелства сигурно биха го радвали.
Ужасно му липсваха и старите и бате Пики и новите приятели от Сговорна дружина, разбира се и Нещото, но най-вече Ивон.
През близо половингодишното му отсъствие не бяха настъпили кой знае какви промени.Обекта беше израстнал бая.Някакво ново стажант лейтенантче с розови бузки и детски очички беше добавено към офицерския състав.То се хилеше непрестанно, дори и на най-големите глупости и поради тази причина обичащите да кичат с прякори офицерския състав войници го бяха нарекли Смехурко.
При трагичен инцидент пък редник Сариев беше починал в болница от раните си, а редник Илиев, зевзека от Русе, беше освободен от военна служба като инвалид.Изпратили ги били в посестримото поделение да помагат като вещи бояджии за боядисването на тавана на главния обект на това поделение - завод "Мир", защото пусковият му срок бил девети септември, пък те още не били много готови. Да, ама тия тавани високи,високи, като на кьолнската,катедрала почти. Сега скеле да се монтира, ще трябва сума ти и време, а време кой знае колко няма.
Айде, значи, една от ония като пожарникарски стълби с колелца, дето се разтягат до небето. Айде, малко сега четки и баданарки: Чухме, че сте най-добрите...айде, като свършите целия таван и по една седмица домашен отпуск от мен...да отидете и да поизмайсторите по още едно циганче...хи,хи,хи...Нашите надъхани и с мечтата за едноседмично клатене на булката се хванали даже на акорд...ако свършим по-рано,значи, всеки ден по-рано да ни го дадеш плюс седмицата.Дадено бе, момчета...по-бързо и за нас по-добре и за вас.Като се ентусиазирали, нашите, братче -по цял ден на обекта.Само за ядене и спане ходили до поделението. Ще напълнят, значи,машината долу и после - Сариев напред с пръскащото устройство като Хилъри,а пък Илиев след него като шерпа Тензинг Норгей носи машината нагоре. Ще стъпи там Сариев на най-горното стъпало, а Илиев- три по-надолу.Ще си закачат те предпазните колани към стълбата и айде - единия помпа, другия пръска докато или завършат участъка, докъдето ръцете на Сариев могат да обхванат с пръскачката или пък боята в помпата свършела. Слизат значи маймунките тогава от клона.Местят с колелцата стълбата до нов "район" и така...докато един ден, както си боядисвали там и помпата да се плъзне от стъпалото.Вятър ли силен духнал в халето, от преумора ли са се разклатили ръцете на Илиев и той да изпусне помпата. Така и не се разбрало каква точно е била причината, а тя помпата тежка, щото току що напълнена и айдееее...домино ефект.Помпата повлича Сариев, Сариев повлича Илиев и от изместването на центъра на тежестта и стълбата се катурва,барабар със закачените с предпазни колани за нея момчета. Все едно от десетката на кулата за скок във вода скачали у празен басейн, па даже било и метър-два над това.Бам значи на циментния под, а наоколо никой, щото работното време било свършило, ама те нали на акорд работели, та останали. На вечерната проверка, гледат няма ги в поделението.Пратил там, дежурния офицер някой да провери дали още не са на обекта, защото акорд,акорд, ама до сега толкова до късно не били оставали. Отива значи там тоя войник на обекта, вика ги по име в тъмнината и аха да се върне,чул някакъв стон от дъното на халето. Като се приближил, какво да види нашия. Чак му се подкосили краката. Нашите изпотрошени целите, значи, и облети в кръв, прах и боя, а стълбата върху тях.Единия едвам стене с последни сили, а другият и не помръдва даже. Изтичало обратно момчето в поделението.Въртели там телефони...линейки, бърза помощ, болница, хирурзи наоколо сестри и анестеолози се туткат, ама...за Сариев, лека му пръст, било късно- свършил на хирургичната маса.Илиев бил явно роден с късмет.Единадесет яки счупвания на разни важни кости, пък не знам си колко там напуквания, спукан далак, разкъсани мускули.Не знам колко часа си играли там хирурзите и то на смени докато го съберат пустия му циганин цял и сега, чуваме инвалид бил.Инвалид, инвалид, ама жив.
Тъй като писарските обязаности не бяха кой знае какви, редник Колев ежедневно пишеше писма до Ивон, а тъй като една от неговите обязаности беше и да взима кореспонденцията за поделението от селската поща, първата му работа беше да разрови купа който пощаджийката му подаваше на гишето и ако имаше отговор да го изчете още там. Той дори и не очакваше да е хлътнал чак толкова.Липсваше му ужасно нейния смях, "слънчогледите" които ядяха заедно, закачките и и нежната и кожа. Как ли ще изкара тия оставащи му още цели 107 и половина дни умът му не го побираше.
Ученикът му се оказа доста талантливо момче с усет към инструмента, което веднага схващаше за какво става дума от пръв път, а пък умението му да чете нотен материал беше направо феноменално.Той четеше много по-бързо и точно от него самия, когато той беше на неговите години. Единственният му голям недостатък беше мързела.Може би, не мързел е точната дума, но за да усъвършенстваш даден рудимент или ритъм ти трябва да прекараш часове свирейки едни и същи доскучаващи до смърт патерни. Просто няма друг начин, а нашия вместо да упражнява до перфектност даденото му домашно се отдаваше на въображението си и запълваше махалата със звука на спонтанните си импровизации.
Да си писар, от една страна е много хубаво нещо, но пък от друга страна фактът, че ти си с едни гърди по-близо до военната аристокрация (то па една аристокрация...бе, мани, мани) те правеха недолюбван кой знае колко от завиждащите ти набори.Как така, разбираш ли, тоя ми ти сол ташак ще дреме по цял ден у канцеларията, като некоя госпожичка, разбираш ли, докато ние бъхтаме като египетски роби на строежа?
Една вечер, баш преди вечерна проверка гледа Колев, как оня ми ти мангал дето спеше в леглото над неговото се връща от умивалниците, а в ръцете му оня светлозеления сапун, който Ивон му беше купила от Кореком за изпроводяк.Палмолив, значи, мирише на канела и мек един, иде ти да го захапеш, значи.Още на втория ден изчезна от шкафчето му и той се чудеше къде ли е, а ето кой, значи го бил национализирал.Онова ми ти дребно,дребно, едва забележимо циганче с вид на съсел на диета на който и прякора му беше Силата, тъй като даже една торба цимент не можеше да вдигне, защото тежеше повече от него. Скочи, значи редник Колев от кревата издърпа скъпоценния си сапун от ръцете на вероломния крадец и почна да го разобличава и псува на доста висок глас:
-Маменцето ти мангасарско да ебем. Как можа,бе, мършо ломска, да посегнеш на сапуна на старото,бе? Ти знаеш ли,бе, смотаняк, че тоя сапун ми е спомен от...а бе. .леле, начи как съм се разнервирал, направо ми иде...
Идеше му, ама в тоя момент забеляза как всичките други пет ломски циганина от взвода, които спяха в близост я се стякоха на помощ на премигващия на парцали техен градски.Усетил,вече късно, че ще бъде обект нарочен за онази процедура известна във войнишкия фолклор като "мечка" и се състоеше в хвърлянето на одеало върху главата на набелязания обект и жесток побой от нападателите.Редник Колев едва успя да се добере до печката и да грабне в ръката си лопатката за кюмур, но явно беше закъснял с части от секундата, тъй като само след стоварването на лопатката върху гърба на първия нападнал го той беше вече на земята и дъжд от юмруци и ритници се сипеха по цялото му тяло.Той се присви в поза броненосец, свивайки краката за да си запази гениталите невредими и покривайки с ръце главата си, за да минимализира колкото е възможно загубите. В момента в който мислеше, че вече припада, някъде като от мъгла изплува кресливият глас на лудницата:
-Ах, маменцето ви циганско да ебем.Марш,женки ломски.Всите у аресто гиди църни мамгасари, че ви попилеем и на макя ви у мръсните шунди че ви натикам.
Онази масивна болка изведнъж престана и редник Колев успя придържайки се за печката едвам да се изправи.Лявото му око пулсираше и сякаш искаше да изкочи от кухината която обитаваше, от носа му течеше кръв и усета, че три цицини му израстват на главата не беше безпричинен. Идеше му да отиде и разцелува Лудницата.
ГЛАВА 55
Няма нищо по-противно от това след дни на реална цивилизация да се завърнеш отново в катранения казан на трудовашкото битие. Макар, че вече беше лято, а и той беше трудоустроен и сега вместо да се бори с бигли и колони изпълняваше онази заветна за всеки кирливец дейност извършителят на която носеше архаичното име писар. Като добавим и уроците които даваше вече всяка сутрин на бъдещия Джинджър Бейкър за да навакса при други обстоятелства сигурно биха го радвали.
Ужасно му липсваха и старите и бате Пики и новите приятели от Сговорна дружина, разбира се и Нещото, но най-вече Ивон.
През близо половингодишното му отсъствие не бяха настъпили кой знае какви промени.Обекта беше израстнал бая.Някакво ново стажант лейтенантче с розови бузки и детски очички беше добавено към офицерския състав.То се хилеше непрестанно, дори и на най-големите глупости и поради тази причина обичащите да кичат с прякори офицерския състав войници го бяха нарекли Смехурко.
При трагичен инцидент пък редник Сариев беше починал в болница от раните си, а редник Илиев, зевзека от Русе, беше освободен от военна служба като инвалид.Изпратили ги били в посестримото поделение да помагат като вещи бояджии за боядисването на тавана на главния обект на това поделение - завод "Мир", защото пусковият му срок бил девети септември, пък те още не били много готови. Да, ама тия тавани високи,високи, като на кьолнската,катедрала почти. Сега скеле да се монтира, ще трябва сума ти и време, а време кой знае колко няма.
Айде, значи, една от ония като пожарникарски стълби с колелца, дето се разтягат до небето. Айде, малко сега четки и баданарки: Чухме, че сте най-добрите...айде, като свършите целия таван и по една седмица домашен отпуск от мен...да отидете и да поизмайсторите по още едно циганче...хи,хи,хи...Нашите надъхани и с мечтата за едноседмично клатене на булката се хванали даже на акорд...ако свършим по-рано,значи, всеки ден по-рано да ни го дадеш плюс седмицата.Дадено бе, момчета...по-бързо и за нас по-добре и за вас.Като се ентусиазирали, нашите, братче -по цял ден на обекта.Само за ядене и спане ходили до поделението. Ще напълнят, значи,машината долу и после - Сариев напред с пръскащото устройство като Хилъри,а пък Илиев след него като шерпа Тензинг Норгей носи машината нагоре. Ще стъпи там Сариев на най-горното стъпало, а Илиев- три по-надолу.Ще си закачат те предпазните колани към стълбата и айде - единия помпа, другия пръска докато или завършат участъка, докъдето ръцете на Сариев могат да обхванат с пръскачката или пък боята в помпата свършела. Слизат значи маймунките тогава от клона.Местят с колелцата стълбата до нов "район" и така...докато един ден, както си боядисвали там и помпата да се плъзне от стъпалото.Вятър ли силен духнал в халето, от преумора ли са се разклатили ръцете на Илиев и той да изпусне помпата. Така и не се разбрало каква точно е била причината, а тя помпата тежка, щото току що напълнена и айдееее...домино ефект.Помпата повлича Сариев, Сариев повлича Илиев и от изместването на центъра на тежестта и стълбата се катурва,барабар със закачените с предпазни колани за нея момчета. Все едно от десетката на кулата за скок във вода скачали у празен басейн, па даже било и метър-два над това.Бам значи на циментния под, а наоколо никой, щото работното време било свършило, ама те нали на акорд работели, та останали. На вечерната проверка, гледат няма ги в поделението.Пратил там, дежурния офицер някой да провери дали още не са на обекта, защото акорд,акорд, ама до сега толкова до късно не били оставали. Отива значи там тоя войник на обекта, вика ги по име в тъмнината и аха да се върне,чул някакъв стон от дъното на халето. Като се приближил, какво да види нашия. Чак му се подкосили краката. Нашите изпотрошени целите, значи, и облети в кръв, прах и боя, а стълбата върху тях.Единия едвам стене с последни сили, а другият и не помръдва даже. Изтичало обратно момчето в поделението.Въртели там телефони...линейки, бърза помощ, болница, хирурзи наоколо сестри и анестеолози се туткат, ама...за Сариев, лека му пръст, било късно- свършил на хирургичната маса.Илиев бил явно роден с късмет.Единадесет яки счупвания на разни важни кости, пък не знам си колко там напуквания, спукан далак, разкъсани мускули.Не знам колко часа си играли там хирурзите и то на смени докато го съберат пустия му циганин цял и сега, чуваме инвалид бил.Инвалид, инвалид, ама жив.
Тъй като писарските обязаности не бяха кой знае какви, редник Колев ежедневно пишеше писма до Ивон, а тъй като една от неговите обязаности беше и да взима кореспонденцията за поделението от селската поща, първата му работа беше да разрови купа който пощаджийката му подаваше на гишето и ако имаше отговор да го изчете още там. Той дори и не очакваше да е хлътнал чак толкова.Липсваше му ужасно нейния смях, "слънчогледите" които ядяха заедно, закачките и и нежната и кожа. Как ли ще изкара тия оставащи му още цели 107 и половина дни умът му не го побираше.
Ученикът му се оказа доста талантливо момче с усет към инструмента, което веднага схващаше за какво става дума от пръв път, а пък умението му да чете нотен материал беше направо феноменално.Той четеше много по-бързо и точно от него самия, когато той беше на неговите години. Единственният му голям недостатък беше мързела.Може би, не мързел е точната дума, но за да усъвършенстваш даден рудимент или ритъм ти трябва да прекараш часове свирейки едни и същи доскучаващи до смърт патерни. Просто няма друг начин, а нашия вместо да упражнява до перфектност даденото му домашно се отдаваше на въображението си и запълваше махалата със звука на спонтанните си импровизации.
Да си писар, от една страна е много хубаво нещо, но пък от друга страна фактът, че ти си с едни гърди по-близо до военната аристокрация (то па една аристокрация...бе, мани, мани) те правеха недолюбван кой знае колко от завиждащите ти набори.Как така, разбираш ли, тоя ми ти сол ташак ще дреме по цял ден у канцеларията, като некоя госпожичка, разбираш ли, докато ние бъхтаме като египетски роби на строежа?
Една вечер, баш преди вечерна проверка гледа Колев, как оня ми ти мангал дето спеше в леглото над неговото се връща от умивалниците, а в ръцете му оня светлозеления сапун, който Ивон му беше купила от Кореком за изпроводяк.Палмолив, значи, мирише на канела и мек един, иде ти да го захапеш, значи.Още на втория ден изчезна от шкафчето му и той се чудеше къде ли е, а ето кой, значи го бил национализирал.Онова ми ти дребно,дребно, едва забележимо циганче с вид на съсел на диета на който и прякора му беше Силата, тъй като даже една торба цимент не можеше да вдигне, защото тежеше повече от него. Скочи, значи редник Колев от кревата издърпа скъпоценния си сапун от ръцете на вероломния крадец и почна да го разобличава и псува на доста висок глас:
-Маменцето ти мангасарско да ебем. Как можа,бе, мършо ломска, да посегнеш на сапуна на старото,бе? Ти знаеш ли,бе, смотаняк, че тоя сапун ми е спомен от...а бе. .леле, начи как съм се разнервирал, направо ми иде...
Идеше му, ама в тоя момент забеляза как всичките други пет ломски циганина от взвода, които спяха в близост я се стякоха на помощ на премигващия на парцали техен градски.Усетил,вече късно, че ще бъде обект нарочен за онази процедура известна във войнишкия фолклор като "мечка" и се състоеше в хвърлянето на одеало върху главата на набелязания обект и жесток побой от нападателите.Редник Колев едва успя да се добере до печката и да грабне в ръката си лопатката за кюмур, но явно беше закъснял с части от секундата, тъй като само след стоварването на лопатката върху гърба на първия нападнал го той беше вече на земята и дъжд от юмруци и ритници се сипеха по цялото му тяло.Той се присви в поза броненосец, свивайки краката за да си запази гениталите невредими и покривайки с ръце главата си, за да минимализира колкото е възможно загубите. В момента в който мислеше, че вече припада, някъде като от мъгла изплува кресливият глас на лудницата:
-Ах, маменцето ви циганско да ебем.Марш,женки ломски.Всите у аресто гиди църни мамгасари, че ви попилеем и на макя ви у мръсните шунди че ви натикам.
Онази масивна болка изведнъж престана и редник Колев успя придържайки се за печката едвам да се изправи.Лявото му око пулсираше и сякаш искаше да изкочи от кухината която обитаваше, от носа му течеше кръв и усета, че три цицини му израстват на главата не беше безпричинен. Идеше му да отиде и разцелува Лудницата.
Няма коментари
