ПИКИ ТУРАЙ И ДРУГИТЕ

ГЛАВА 56

Пиейки сутрешния си чай и преглеждайки пресата Пики чу че телефонът в хола иззвъня. Той хвърли вестника и се запъти бързо, тъй като това най-вероятно беше Тони, който му обеща да му се обади точно на десетия си ден от дебаркирането на морския бряг, а днес беше точно десетия.
-Хелоу - чу той в слушалката - Из дис мистър Пики Турай, плийз?
-Да,бе,да,баш той е.Познах те, копеле, веднага.Как пристигнахте?Всичко ли е наред?
- Върхът е брат ми. Тая година "Кубан" е фрашкан с ферегейци, има, разбира се и други, но изглежда те ще са главната клиентела на фирмата, барем за сега.Най-голямата гадост, обаче за мен е, че не предвидих, че в квартирата няма телефон, а аз без телефон съм като състезател по фигурно пързаляне без кънки. Ей сега, представяш ли си, ти се обаждам от несебърската поща.Чаках,значи половин час да ме пуснат до тая шперплатова кабинка в която си като в шведска сауна, да го еба.Представяш ли си? Дай да се разберем по-бързо, че направо че родим крокодилчета тук.Казвай сега, кога идваш, за да изпратя Кире да те чака на гарата в Бургас.
-Ами, Кети, оня ден се върна от Югославия и трябва да и се порадвам.Айде, да речем...до петък...значи... събота взимам първия влак и изчисли кога ще пристигне и Кире да ме чака там отсреща в градинката.Само да ти се похваля преди да прекъснем. Кети ми донсе новия албум на Дилън с дъ Бенд.Имате ли там грамофон да я донесем?
А...и една книга на един там млад техен автор Момо Капор - Фолиранти, която направо ме уби, копеле.На един дъх я прочетох и просто не ми се искаше да свърши.Добре... и нея ще я взема.Айде, да не ритнеш камбаната в тоя кокошарник и до събота, брат ми. Тук с моя приятел Нещото даже имаме некакви идеи за да пооцветим почивката.Аре чао.
После намигайки Пики се обърна към нещото:
-Айде, магьоснико, пак дойде време да се задействаме.Айде,после ще ти кажа какво точно имам предвид, а сега моля те направи там твоите фокуси с които неутрализираш заглушаването на гадовте, че ето за мъничко да изпуснем "Метроном"-а. Днес се оказа феноменален ден.Чуваш ли, Корнел Киряк ще ни представи новия албум на моя бог - Франк - Рокси енд Елсуер. Какво е това Рокси, знаеш ли? Не съм я чувал тая дума преди.Звучи ми като име на кученце...това ли е?

-Не.Това е името на една от концертните зали където този концерт е записан.Слушай сега и не се разсейвай.
Корнел Киряк, който за много от нас беше апостола на рока съобщаваше с чуруликащия си глас имената на песните, а Пики и Нещото само мигаха, единия с очи, другия с лампичките си и безмълвно се потапяха във фантастичния свят на Франк. Penguin in Bondage, Pygmy Twylyte, Dummy Up,лиричната Village of the Sun, Echidna"s Arf, Don"t You Ever Wash that Thing?, Cheepnis, Son of Orange County, More Trouble Every Day и разтърсващия финал Be-Bop Tango.
В този приказен коктейл от куцукащи на един крак омайни синкопи, вихрени унисони, виртуозни сола и импровизации, спонтанни симбиози на бибопиращия Джордж Дюк с телесните кълчения на доброволци от екзалтираната аудитория, галопиращите набези на Рут по всички възможни ударни инструменти -от маримба,през бонгоси и дори огромен тъпан, ако мога така да го назова шеговито, Наполеон се прехвърля с неподозирана лекота от флейтата на саксофона и после с приказния си тенор ни омайва от микрофона.Всички останали, като послушни марионетки следят жестикулациите на Франк и като зомбита се прехвърлят от вихрен дабъл тайм в лениво реге и после изведнъж скачат трупешката в кладенеца на атоналността.Франк, като един съвременен Франкенщайн с присъщия си брилянтен хумор и визионерство дърпа конците на своя Игор изригвайки междувременно своите уникални сола и гласът му като йерихонова тръба разбива гниещите стени на конформизма

-Не е ли,копеле, това музиката на вселената,а? Не е ли,братче, тоя човек толкова напред в бъдещето, че квадратните тикви свикнали на любовни сиропи в четири четвърти да не могат да разберат изобщо за какво става дума когато слушайки го те ти се кълчат пред теб, с дигнати вежди симулирайки отвинтването на електрическа крушка с дясната си ръка?
-Пики,напълно си прав, но аз, като далече по-празен от теб в емоционален аспект, но снабден с инструментариум за рационален и безпристрастен анализ забелязвам наченките вече във вашата музика на една предстояща деградация. Дано се окажа лош пророк, но моите наблюдения и статистични данни показват, че с нарастването на технологичните въведения, синтезатори там, секвенцери, ефекти, увеличаване броя на каналите за запис, долби, кватро и всичките онези писъци на модата в звукозаписните студия произведенията ви започват лекичко да залиняват. Тези нововъведения стават обратно пропорционални на емоционалния заряд и лека-полека вашите творби почват да заприличват на нашите...как да ги нарека...изгъзици, дето им викате вие.Все пак, не се притеснявай, все още държите фронта, но моите предсказания, ако мога да ги нарека така са за някъде след около петдесетина години от днес, е може и по-раничко, може и по-късно, но както знаеш ние само гадаем тенденции, а вие с вашата импулсивност и частична бунтовност понякога ни изненадвате кога приятно като Никола Тесла, да речем, кога неприятно като Ленин,Троцки и там другите кроячи на алтернативно бъдеще които затриха милиони от техните си хора за едната си глупава суета и мерак за величие.
.
Пики погледна часовника си и каза: - Копеле,знаеш, че мога с часове да слушам и да се възхищавам на мъдростта ти, но трябва сега да ходя да взема Кети от работа, тя беше първа смяна, а съм и обещал да я водя на обяд.Разбираш ме,нали?
Пики едва не закъсня за срещата, но със сериозен спринт на финалната права успя да е пред вратата на магазина в същия момент когато Кети излизаше.
-Защо си така задъхан и от неубоздаема сласт ли ти е така изплезен езика като на немска овчарка, другарю Казанова? - смеейки се го подхвана Кети.
-Не бе, просто умирам от глад, а твоята неземна красота ми действа като дефектна крушка при експеримента на Павлов с кучето. Казвай сега, "България" или "Балкан"?
- Леле,леле,големия баровец трябва все в най-престижните заведения да се храни. Я не се занасяй, ами дай да скочим до "попското", че и аз умирам от глад.
-Където кажеш,принцесо моя, щом си в религиозно настроение, ами нека да е попското.Хем е близо, хем има неща които стават за ядене там, пък и после веднага можем да скочим до нас, за да поизгорим някоя и друга калория от предстоящия обилен обяд -каза Пики, целувайки я по бузата. - Между другото, в събота заминавам за Съни бийч.Ти можеш ли да вземеш там, нещо болнични и да ме придружиш? -С най-голямо удоволствие, любими, ама аз оня ден се върнах от отпуска и ако им извъртя такъв номер колежките ще ме убият. Теодора едвам ме чакаше да се завърна, та да отиде на море.Знаеш как е лятото.Ако успея, мога по-другата седмица да взема четвъртъка и петъка и да дойда да те видя за 4-5 дни и да си натопя дупето в морето,де...ти нали не мислиш да векуваш там?
-По всяка вероятност,-не .Имаме да свършим там една работа с тимуровската команда, но все още нямам представа за времетраенето.Всичко зависи от обстоятелствата. Айде отиди да седнеш и ми кажи какво да ти взема.