Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09 01:51 - Пики Турай и другите 57
Автор: gratzian Категория: Забавление   
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове:
0



ПИКИ ТУРАЙ И ДРУГИТЕ

ГЛАВА 57

Бургаската гара по това време на сезона гъмжеше като мравуняк.Скапани от дългия път с влака курортисти тичаха припряно да се доскапят на опашките за рейсовете които щяха да ги закарат до крайната заветна точка на тяхната цяла година бленувана ваканция.
Потенциални хазаи търсеха дискретно потенциални наематели. Местните джебчии и играчи на дребно гледаха да гепят нещо в суматохата. Местните ченгета пък гледаха да ги гепят тях. В този меланж от жужене току някой ще се открои издигайки своя мощен глас над монотонноста.
Ето в ляво някакъв толуп с фотоапарат през рамо и сламена шапка крещи:
-Сийкеее, ами не виждаш ли че му е паднала някъде едната джапанка на детето.Къде гледаш, ма, кранто заспала?
В дясно пък някаква лелка, с телосложение на концлагеристка, но пък с глас на надзирателка кряка на детето си, което едвам влачи по-голям от него самото куфар:
-Мами,мами, искаш ли да ти взема идно гивречи? И ни гу влъчи, ъми гу нуси, чи шъ съ притърка утдолу.
Отзад пък чак тука се чува как някой си пита гръмогласно:
-Има ли още двама за Китен да вземем заедно такси.
Пики едва успя да се домъкне до градинката невредим, отървавайки се само с две настъпвания и едно ръгане в ребрата с някакъв сърф. Обикаляйки всред тази гълчава, която се разливаше и в паркчето отпред той най-накрая съзря Кире, който седеше до някакви пенсионери с бастуни на една крайна пейка разглеждайки последния брой на любимия си "Авто мото свят".
Като се видяха и прегърнаха братски Пики попита:
-Отдавна ли чакаш, брато?
- Е па...тръгнах по-рано дзверо да не напраи некоя беля, ама си седим, начи и си четем.Ни орам, ни копам.Дай да ти земем сако и да одим, че съм паркирал малко по-далече, дойде ли летото и е лудница тук.
-Аре бе, че ми го носиш.Чей са, първо да ти дам армаган от Кети. Купила е специално за теб от Юго от ония дето ти каза че много си ги обичал гризини.Носи ги, вика тия на Кире, знам че че им се израдва.
- Ееее, фала бе мой човек, знаеш ли от кога не съм ял такива, а верно умрем за тех.Голема работа е Кети,начи.
-Е, как върви,алъш-вериша?
-Ами -бомба, само Тони се побърква без телефон, нали го знаеш къв е, та аз сновем като куриер напред-назад най-малко по десет пъти на ден. А Несебър, а Съни, а Несебър, а Съни...ама нали съм със зеленото чудовище, дето го кръсти Кети, а пък и то три-четири километра само.
-Сега,обаче искам първо да фърлим торбата и да одим да се топнем у морето.Пет години,брат ми,го чакам тоя миг.Пет години! Гледам го от влака, като идвам насам, значи, а ще се покаже мъничко, а ще се скрие.Ида, викам му аз, ида. Ако знаеш, викам му, искам да те гушна, да се потопя в прегръдките ти, моя любов. Сънувам те, понякога, викам му, ама, ей на, днес сънят ще се превърне в реалност.
- Айде, като стигнем и аз ще дойда с теб.Като ти слушам поезията и на мен ми се доплува.Мое ли си преста"иш, вече над две седмици сме тук, а аз до сега още не съм бил на плажа...а па то на неоново осветление тен не се фашта.Е,те го те дзверо.Че"й само първо да ги отворим прозорците до долу, че вътре че се свариме.
Тъй като единственния озвучител в зеленото чудовище беше "ВЕФ"-а на Кире, те прекараха целия път до Несебър под звуците на "Песни и танци на народите", любезно натиквани в тъпънчетата им от задната седалка.
Когато пристигнаха в квартирата, Тони по къси гащи и някаква фанелка с логото на холандския тютюн "Самсон" разрязваше огромна диня.
-Ето, значи, баш съм изчислил момента. Айде, момчета, да се освежите с "бай Тони спешъл"- пияна диня. Праснах и,значи, три спринцовки водка и е ледена.Току що я извадих от под чешмата.От сутринта съм я заохлаждал.Как пътува, брат ми?
-Дай да не те обидим, братче, мммм...разкош...само че искам, брато да отидем и да се гмурнем у морето преди да е станало късно.Пет години, брато, го чакам тоя момент и съм закопнял значи, като трудовак за слива.Да почувствам милувките му и да глътна мъничко от тая солената водичка.Всяка, божа година, копеле, преди да влезнем на топло съм идвал.От дете,немам пропусната година и...а бе, ясна ти е картинката.Ей и Кире че дойде с мен. Ти нема ли да ни придружиш, хем да се цопнеш и ти хем по пътя и на плажа да си подърдорим?
-О кей, бе, пич...айде, вие доизяжте тая пияница, докато аз проверя докъде са стигнали комсомолките с подготовката, че тази вечер в твоя чест съм му дала на Кире гарнизонка и съм поръчал такси за феите.Ти ще спиш с него, ако не ти е казал вече.Леглото ти е ей онова до прозореца.С гледка към морето и малко от двора на комшиите за десерт.Ей ти плажна кърпа, ако искаш и плувна шапка ще ти дам, виж спасителен пояс нямам, ама нема страшно - спасителите са мои хора. Слагайте плувките и след десет минути да сте готови. А майстор Нещо с теб ли е?
-Aми как? Винаги ми е до сърцето.Имаме и четири сценария за крайморска активност.Нищо крупно, просто дребни игрички, колкото да не губим форма, ама за това - утре.Както е казал Харун Ал Рашид - утрото е по мъдро от вечерта.Утре, обаче комай требе първо да се регистрирам.
-Че"й с"а, ми ти подценяваш фирмата, брат ми, аз тая работа още сутринта съм я свършил.Знам ти данните, а и там,в районното, само като ме видят и козируват.
-Е кажи, копеле, как да не те обича човек? И аз, значи че кажем като Левчев на Тато:
Никой не може да ми забрани да Ви обичам другарю Тони...а преди да тръгнем само ми покажи къде е кенефа да сменим водата на рибката, че от Бургас се стискам, па и тая диня... 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gratzian
Категория: Забавление
Прочетен: 459935
Постинги: 2200
Коментари: 191
Гласове: 275
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930