След като прекара един разкошен уикенд с Кети и дори вече почна да хваща тен Пики реши да разреже лентата за предстоящата операция "С малки суми, но редовно". Нещото беше изпълнил задачата си както винаги с инзвънземна прецизност.
Пики си направи женшенов чай и бавничко успя да си свие една цигара с тютюн "Самсон", което беше най-новото му хоби. Той беше наблюдавал с голям интерес как мнозина западни туристи,предимно холандци използваха този архаичен способ, изчезнал много отдавна от нашите земи. Тони, който беше вече доста напреднал в това начинание даже имаше ти-шърт с логото на Самсон, което беше симпатично лъвче палещо с върха на опашката си цигара.Тя му беше скъп подарък от една самотна холандска хубавица с две мънички дечица с която завързаха истинско приятелство. Тя в действителност се оказа самотна майка - босненка която от много млада беше отишла в Холандия и след несполучлив брак,както тя се изрази гледаше сама двете сладурчета - Мирко и Рифко и ги оставяше да се въргалят из калта, без да им прави абсолютно никакви забележки, което изглеждаше ужасно странно в очите на Тони, който беше отраснал, като всички нас, в условия при които еднно такова деяние би било санкционирано от нашенски родител с ужасни крясъци и подплатено минимум барем с два-три шамара.
Бони, както се казваше босанката-холандка го беше научила да свива цигари и след опропастяването на стотина листчета цигарени хартийки, той вече можеше след петминутна борба да си приготви алтернативно пушиво.За съжаление рядко успяваше да свие перфектна цигара.Или му излизаха много тънки и с толкова набит вътре тютюн, че всмукването на дим изискваше пълна мобилизация на белите дробове или пък бяха дебели и рехави, разпадащи се само след 3-4 дръпвания, но пък божественния вкус на тютюна си заслужаваше усилията.
Пики, който доста след Тони се беше включил в тази игра, не само че за минути усвои майсторството на свиване, но и цигарите които свиваше бяха като фабрични.Тони беше задействал всички свои връзки за да подсигури от пристигащите холандци доволно количество запаси и винаги на кухненската маса можеше да намериш няколко пакета "Samson","Drum" или "Van Nelle".
Всекидневно миналата седмица Кире паркираше рано сутрин зеленото чудовище
срещу единственния голям магазин на "Слънчев бряг" където можеше човек да си купи бутилки с алкохол, както и други полезни неща на цени без оная "курортна надценка", която се получаваше когато си клиент на "Балкантурист".През прозорчето на колата, Нещото, покрито иначе стратегически с вестник, но така, че хам да не буди някакви съмнения и любопитни погледи, хем да има видимост. То методично сканираше лицата на купуващите повече от една бутилка алкохол, сравняваше ги с тези на своята всемогъща база-данни съдържаща подробностите и детайлите относно характеристиките на всеки жител на тази наша огромна Земя. Явно, че освен лични данни,снимки, биографии,роднински връзки,интереси и финансови възмоности, той можеше дори да установи вкусовите предпочитания и разни други такива на пръв поглед незначителни нещица. Когато веднъж Пики го попита: Как е възможно да притежава такава внушителна, направо неизмеримо гигантска памет?, то му отговори: Гигантска памет? С твоите лимитации ти дори не можеш да осъзнаеш незначимостта на вашето, айде да не звучи обидно - вселенско селце. Това е равносилно на учудването на онази там мравчица на факта че ти само с отварянето на дюкяна си и изваждането на отводната си тръба можеш да предизвикаш потоп и да удавиш както нея, така и цялата и рода.Think outside the box!
След като направи съответните изчисления, на база роднински и приятелски връзки, ежедневни количества и разни там други негови си работи, то състави списък на десетте най-подходящи за внезапна инспекция обекти. След консултация с Тони и Кире три от тях отпаднаха от листа, тъй като това бяха техни верни агенти, а целта на Пики изобщо не беше сблъсък на корпоративни интереси.
И седемте "внезапни инспекции бяха проведени в две "блиц-криг" вечери и успеха беше повече от феноменален. Те бяха проведени по индентичен маниер. Пики показваше на бармана предварително изготвената на бланка с логото на "Балкантурист" бланка. Заедно влизаха в склада на бара и след като Нещото го "боцкаше"от вътрешния му джоб когато откриеше със своята свръхчовешка чувственност бутилките които бяха със счупена гривничка на капачката, което беше стопроцентова индикация, че този алкохол е преливан от закупените отвън бутилки в тези които бяха маркирани като снабдени от "Балкантурист". Барманите гледаха като препарирани валшебните способности на "инспектора", който като немска овчарка винаги надушваше делаверата. В главите им моментално избуяваха мрачни представи за бъдещето, свързани със загуба на златното работно място, глоби и дори затвор. След това идваше най-забавната част. Пики ги питаше любопитно: Кажи ми, честно, приятелю, каква сума, според твоята веща експертиза би анулирала резултатите от тази инспекция. Я да видим? Много ще ми бъде интересно дали някой ще се окаже толкова стиснат, та да рискува не само работата си, но и свободата си. Зашеметени от тази "отворена оферта" някои дори надминаха очакваната от него "вършитба". Най-тежкото за него беше да се въздържи да не се изхили повтаряйки една и съща реч и виждайки едни и същи физиономии мутиращи от пълен ужас до сладка надежда. Той дори се учуди с каква охота барманчетата му даваха своя оборот, като най-скромната вноска беше 284 лева, а шампион беше един семеен дует, които сметнаха, че билетът за светлото им бъдеще заслужава сумата от 800 лева.Другите вноски бяха някъде по средата, като крайната рекапитулация отчете 2479 лева. Пики се замисли, че за тези изкарани за две вечери пари едно инжинерче, учило сума ти и години, би трябвало да се бъхта минимум година и половина и някак си му стана жал за това илюзорно инжинерче, ама пък сега...кой за к"во учил,нали?
Когато се върна в квартирата, след втората вършитба той дълго не можа да заспи обхванат от философо-икономически мисли:
" И какво сега? Имаме повече пари, отколкото можем да похарчим през целия си живот, буквално.Предполагам повече и от член на Политбюро, но ако погледнеш реално в тази държава, това е еквивалента на да си женен за Джейн Фонда и да живеете на самотен остров и никой, освен вас двамата да знае това. Трябва постоянно да играеш ролята на скапан левак.Да прехвърляш цигарите си "Ротманс" в пакет от Арда филтър, да не се изхвърляш с големи сметки, да си скромно облечен, да лъжеш, че в бутилките уискижкоито си наредил из къщи, в действителност има чай за заблуда на противника. Всяка една издънка, дори и мъничка може да е фатална, тъй като около теб е фрашкано с ченгета, доносници, домоуправители, квартални отговорници и даже най-елементарни завистливци, които с голяма радост биха наблюдавали кончината ти. Когато те попитат: Как си?
никога не декларирай нещо оо-оптимистично от "горе-долу". За по-ефектна правоподобност постоянно искай от околните пари на заем и изглеждай съкрушен, когато ти откажат. В това общество е много по-лесно, ако си гяволе, разбира се, да правиш пачки, отколкото да се въздържаш да не се олееш харчейки ги. В действителност тук този спорт е точно толкова безполезен, колкото е и алпинизма.
Там, също, без никой да те гони или принуждава ти като пълен абдал се катериш по разни отвестни скали, пълзиш по ледени пътеки, висиш като сопол по разни въжета и рискуваш живота си на всеки метър.И за к"во, ако ме питаш мен е цялата тази игра на криеница със смъртта? За да се гордееш със себе си, предполагам и гордо да кажеш на някой друг такъв льохман като теб: Аз съм покорил Кангчендзьонга и Амапурна с такъв апломб, сякаш си направил някаква огромна услуга на човечеството, а не си си чесал своето собственно его. Та така, комай, ще излезе и с акумулацията на финикийски знаци"
Тъй като мисълта му тук вече забоксува, той се предаде и ортдаде на съня.