Постинг
28.09.2013 19:59 -
МАЙКА ЗЕМЯ
Едно от нещата които винаги са ме озадачавали е тази безумна любов с която българинът говори за земята ( не за планетата, ами за онази другата - почвата там, чернозема, угара...а бе ясно ви е, разбира се за какво говоря).
С една такава загриженост вие, значи и току ще ти цитира Яворов, току - Елин Пелин, току - Чудомир. Слушам аз, тия ми ти литературни изблици и емоционални вулкани дето ги сипят моите сънародници и си викам на акъла: Брех, мама му стара, ако бачкаше на тая ми ти угар с ентусиазма с който го брани, то не би се стигнало изобщо до каквато и да е дума за продаване. Тъй де. На времето брат брата с манарчето претрепвал за един изкривен синур, ама барем знаеш тая ми ти земя е хранела цялото семейство. Няма, значи, лабаво. От сутрин до мрак - там с Белчо и Сивушка пънел шия нашия и толкоз. Е, той, разбирам, да седне и да ми говори за тая угар. Той да взима пръстта в шепа, да я милва и целува, да се кръсти и да прави тия ми ти антонстрашимировщини - разбирам. Виж - на такъв му свалям шапка. Това е то любовта към земята. Отвоювана с кръв и пот и ценена като сестра. Няма лигавщини, няма лирически отклонения с анти-незнамсикакъв отенък. За него тази земя е свещенна. Няма ли я - той мре. Ще се гътне, значи, като едното чудо и - край. Защото той това си знае, човека, да я ебе там (фигуративно казано, де
) и тя да му ражда. Хептен едиповски отношения, демек.
И не става дума тук, дали турци, албанци, пенсионирани англичани или абисинци искат да я купят. Той и родния му брат да му поиска да я купи, няма да му я продаде, защото тя е част от него. Това му е алфата, това му е омегата.
Ей, тук в Канада, гледам ги фермерите. А бе, това разбирам аз - любов към земята. Седнал нашия на трактора и от зори до мрак прави кръгчета, а тук нивите - края не им виждаш. И вечер като се върне, ще пусне телевизора да чуе какво е времето, ще отвори интернета за да види за някакви рационализации, ще отиде на пазара в Снелгроув да си продаде шопара и да си купи новия диск на Шаная. Изобщо - бачка тукашния реднек, та чак ушите му пращят. Да не ви разправям пък за производителността му! Е, верно има там разни шашми с дотации, правят се значи някои мушики предполагам, ама виж аз никога не съм бил с аграрно самосъзнание и какво точно става - не знам. Гледам само, че бачкат тия ми ти фармери, та чак пушек се вдига.
Нашият обаче, отдавна е заебал целия този кучи труд. Къде ти, брато, че оди да копа? Пффф...ами той за к"во е свършил техникумо, а? И още от ония далечни години на колективизацията всичко което успя се урбанизира и отиде да гради социализмо у градо. Кой се изучи и отиде по чужбината мостове да гради, кой стана учител там по руски, кой даже в окръжния театър влезна. Всички, да го еба, станаха малко-много интелектуалци. Само няколко бабички със забрадки и сини престилки останаха да човъркат като кокошки земята, докато агронома се петляви с юзчето у хоремако и разправя на всички които са навити да го слушат, колко и той е отворен и как го мачкала тази ми ти ограниченост тук.
И сега, като слушам как потомците на тоя ми ти урбанизиран селчо инстинктивно реват за онова ми ти денационализирано парче земя, което в момента буренясва и направо ми става тъжно. Той разбира се няма да си цапа ръцете да го работи, защото не е такъв човеко, но пък знае че то струва много!!! Чувал го е и от баща си и от дядо си и от прадядо си. И да не е луд той да го продава! Не.Не и пак Не. Може и да еродира там, да се свлече, да го еба, ама за без пари няма да го даде, па ако ще - турско да стане.
Особенно па, ако трябва да го продаде на някакви си джигитайци. А бе...да де, ама пита тук, пита там. Тц. Никой не мисли че тоя пущиняк заслужава и една трета от това което той иска. Гледай, вика си, обаче нашия. Гледай ги мискините му с мискини как искат да ме прецакат. Нищо не било струвало, а?
Ще им кажа аз, нищо ли не струва. Нека само да минат две-три години и ще видиш...ама минаха не две-три, минаха десет и...нанай си. Чеше се нашия, пухти, а пък му се иска и там някаква нова таратайка да си купи. Старата вече-сдала багажа, пък и апартаменто си иска стегане. Сина пък трябва да влиза студент, а и жената гледам нещо с тоя артрит - хич не я бива напоследък. И к"во? Ами к"во...а кажете ми к"во ще направи. Дето сте толкова гяволи и патриоти. И той, ако го питаш и той не патриот, ами - отгоре даже, ама пусто трябват му тия шибани мангизи и туй то. И като му трябват, той теб ли ще те слуша, дето му говориш за някакви си илюзорни бабаитщини или оня дето му ги шумоли ония ми ти банкнотики пред очите?
Ама щели да дойдат шиптари. Ама щели да дойдат незнам си к"ви. Дреме му на чурката, к"ви щели да дойдат. Той нали ще си купи "Хондата" дето я гледа там от две години, нали ще си оправи тотото, па вие още си плачете за тая ми ти земя, дето я нямате даже, ама пусто нали да се дига шум.
Ако ме питате мен, земята е срамота да кабардисва така. Разбирам да си някой селянин по душа. Да си купиш там всичките ония такламати - комбайнчета, тракторчета, редосеялки, брани и там знам ли ги как се казват още ония брамбазлъци ( и аз пусто градско чедо - хабер си нямам от масово земеделие) да запретнеш ония ми ти ръкави, да килнеш калпака на "уволнение" и да цепиш тия ми ти угари - да му е кеф на човек да седне и да те гледа.
Ама така, за"апал тоя фас с тая царкировка в ръка да ми вееш оранджувия байрак - някак си е смешно. Не сметаш ли, а?
С една такава загриженост вие, значи и току ще ти цитира Яворов, току - Елин Пелин, току - Чудомир. Слушам аз, тия ми ти литературни изблици и емоционални вулкани дето ги сипят моите сънародници и си викам на акъла: Брех, мама му стара, ако бачкаше на тая ми ти угар с ентусиазма с който го брани, то не би се стигнало изобщо до каквато и да е дума за продаване. Тъй де. На времето брат брата с манарчето претрепвал за един изкривен синур, ама барем знаеш тая ми ти земя е хранела цялото семейство. Няма, значи, лабаво. От сутрин до мрак - там с Белчо и Сивушка пънел шия нашия и толкоз. Е, той, разбирам, да седне и да ми говори за тая угар. Той да взима пръстта в шепа, да я милва и целува, да се кръсти и да прави тия ми ти антонстрашимировщини - разбирам. Виж - на такъв му свалям шапка. Това е то любовта към земята. Отвоювана с кръв и пот и ценена като сестра. Няма лигавщини, няма лирически отклонения с анти-незнамсикакъв отенък. За него тази земя е свещенна. Няма ли я - той мре. Ще се гътне, значи, като едното чудо и - край. Защото той това си знае, човека, да я ебе там (фигуративно казано, де
) и тя да му ражда. Хептен едиповски отношения, демек. И не става дума тук, дали турци, албанци, пенсионирани англичани или абисинци искат да я купят. Той и родния му брат да му поиска да я купи, няма да му я продаде, защото тя е част от него. Това му е алфата, това му е омегата.
Ей, тук в Канада, гледам ги фермерите. А бе, това разбирам аз - любов към земята. Седнал нашия на трактора и от зори до мрак прави кръгчета, а тук нивите - края не им виждаш. И вечер като се върне, ще пусне телевизора да чуе какво е времето, ще отвори интернета за да види за някакви рационализации, ще отиде на пазара в Снелгроув да си продаде шопара и да си купи новия диск на Шаная. Изобщо - бачка тукашния реднек, та чак ушите му пращят. Да не ви разправям пък за производителността му! Е, верно има там разни шашми с дотации, правят се значи някои мушики предполагам, ама виж аз никога не съм бил с аграрно самосъзнание и какво точно става - не знам. Гледам само, че бачкат тия ми ти фармери, та чак пушек се вдига.
Нашият обаче, отдавна е заебал целия този кучи труд. Къде ти, брато, че оди да копа? Пффф...ами той за к"во е свършил техникумо, а? И още от ония далечни години на колективизацията всичко което успя се урбанизира и отиде да гради социализмо у градо. Кой се изучи и отиде по чужбината мостове да гради, кой стана учител там по руски, кой даже в окръжния театър влезна. Всички, да го еба, станаха малко-много интелектуалци. Само няколко бабички със забрадки и сини престилки останаха да човъркат като кокошки земята, докато агронома се петляви с юзчето у хоремако и разправя на всички които са навити да го слушат, колко и той е отворен и как го мачкала тази ми ти ограниченост тук.
И сега, като слушам как потомците на тоя ми ти урбанизиран селчо инстинктивно реват за онова ми ти денационализирано парче земя, което в момента буренясва и направо ми става тъжно. Той разбира се няма да си цапа ръцете да го работи, защото не е такъв човеко, но пък знае че то струва много!!! Чувал го е и от баща си и от дядо си и от прадядо си. И да не е луд той да го продава! Не.Не и пак Не. Може и да еродира там, да се свлече, да го еба, ама за без пари няма да го даде, па ако ще - турско да стане.
Особенно па, ако трябва да го продаде на някакви си джигитайци. А бе...да де, ама пита тук, пита там. Тц. Никой не мисли че тоя пущиняк заслужава и една трета от това което той иска. Гледай, вика си, обаче нашия. Гледай ги мискините му с мискини как искат да ме прецакат. Нищо не било струвало, а?
Ще им кажа аз, нищо ли не струва. Нека само да минат две-три години и ще видиш...ама минаха не две-три, минаха десет и...нанай си. Чеше се нашия, пухти, а пък му се иска и там някаква нова таратайка да си купи. Старата вече-сдала багажа, пък и апартаменто си иска стегане. Сина пък трябва да влиза студент, а и жената гледам нещо с тоя артрит - хич не я бива напоследък. И к"во? Ами к"во...а кажете ми к"во ще направи. Дето сте толкова гяволи и патриоти. И той, ако го питаш и той не патриот, ами - отгоре даже, ама пусто трябват му тия шибани мангизи и туй то. И като му трябват, той теб ли ще те слуша, дето му говориш за някакви си илюзорни бабаитщини или оня дето му ги шумоли ония ми ти банкнотики пред очите?
Ама щели да дойдат шиптари. Ама щели да дойдат незнам си к"ви. Дреме му на чурката, к"ви щели да дойдат. Той нали ще си купи "Хондата" дето я гледа там от две години, нали ще си оправи тотото, па вие още си плачете за тая ми ти земя, дето я нямате даже, ама пусто нали да се дига шум.
Ако ме питате мен, земята е срамота да кабардисва така. Разбирам да си някой селянин по душа. Да си купиш там всичките ония такламати - комбайнчета, тракторчета, редосеялки, брани и там знам ли ги как се казват още ония брамбазлъци ( и аз пусто градско чедо - хабер си нямам от масово земеделие) да запретнеш ония ми ти ръкави, да килнеш калпака на "уволнение" и да цепиш тия ми ти угари - да му е кеф на човек да седне и да те гледа.
Ама така, за"апал тоя фас с тая царкировка в ръка да ми вееш оранджувия байрак - някак си е смешно. Не сметаш ли, а?
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
