Пейчо, ами то, брато, всяка майка емигрант не ражда. Едни стават, други - не.
Така че, ти си знаеш най-добре. Все пак, наблюдавай тук във форума и ще забележиш, че едни са щастливи, а други - хич не са. Ей, виж например тоя ми ти Друг, дето се пише на стар емигрант. Ами той, завалията, целият свят му е крив. Всички са му виновни. И на Марс да отиде и там няма да е щастлив.
Кога и да влезне, забележи - все кисел. Все към някакви илюзорни кулички гледа и все не може да ги стигне...ама това си е от прекалено голямото самочувствие, което някак си не може да се побере в една така душа със скромни атрибути, ако разбираш какво имам предвид. Такива като него са си направо за съжаление. Целият живот им е кошмар. Те са постоянно бесни заради това, че околните не ги оценяват толкова високо, колкото те самите се оценяват и трагедията е направо с шекспировски габарити.