Носталгията е защитна реакция на организма, проявяваща се в моменти на трудност и дори неспособност да се адаптира към нови и непривични нему условия
Аз (някъде преди години)
Ех, каква носталгия имаше на времето!
неизвестен ( прочетено някъде из Нета)
Ако погледнем човекът като биологична единица ще забележим, че благодарение на милиони години еволюция той е способен да се адаптира в една или друга степен към нови и непривични нему условия, жизнени среди и даже към нови брачни партньори.
Колкото по-лесно и безболезнено върви адаптацията, толкова по-малко е изразена и тази реакция на организма, наричана носталгия, чиято цел е чрез добре дозирани дози от спомени за по-добри времена да вдъхне някакви си положителни емоции и чувство за комфорт в организма и по този начин да го предпази от пренагряване и "даване на късо" ( което често може да прерастне във фатален инфаркт или инсулт ).
Ако погледнем математически на носталгията, ще установим че нейното наличие е обратно пропорционално на степента на житейска задоволеност на индивида или по-просто казано: Колкото по-добре се чувствува човек, толкова по-епизодични и с по-слаба интензивност са пристъпите на носталгия и обратното, колкото по-мизерен ( емоционално или материално) живот живее индивидът то пристъпите на носталгия са по-силно и релефно изразени. При екстремни ситуации можете да наблюдавате и хора живеещи ментално само във "вчерашния ден".
Като човек живеещ извън България и контактуващ доста често с българи, имам изключително много и различни наблюдения относно този самоимунен феномен и в общи линии мога да класифицирам страдащите в следните генерални групи:
а)Меки носталгици: Индивиди, които в общи линии са се адаптирали безболезнено към околните нрави, културни традиции и изобщо начин на живот в новата за тях общественна среда. В общи линии носталгията се изразява рядко и най-често е свързана с констатация на липсата на някакъв специфичен емоционален фенер, като боза, да речем или пък специфичен аромат (може би ще прозвучи изненадващо за някои, но сензорите за миризма са едни от най-често предизвикващите пристъп на носталгия рецептори ). При тези индивиди носталгията служи само като обогатител на емоционалната палитра и има функциите на мост между предишното и настоящото битие на изживяващият я.
б) Йо-йо носталгици: Този вид носталгици, могат да се класифицират като носталгици по носталгията. Поставени в една среда те започват да възвеличават и красят с хиперлативи своя емоционален баланс в предишната, но само ако ги преместите в тази същата "предишна" за тях среда, те надават вой и започват с абсолютно същият ентусиазъм да декларират своята носталгия по "новата среда" ( която вече се е превърнала автоматично в "стара". Тези хора са перманентно нещастни и където и да се намират, винаги ще мрънкат и възхваляват предишното си аморфно състояние. В общи линии техните претенции са практически незадоволими, но пък ако погледнем по-дълбоко ние се запитваме: Ами в края на краищата, не е ли тяхното щастие в действителност свързано с декларирането на нещастието си и търсенето на състрадателност от околните?
следва