Дървенофилософско изследване
Част втора
След като скицирахме во кратце разликата между емоционално натоварен, но практически девствен индивид и емоционално поизстинал, но практически експерт в сферата на самовъзпроизводството, то ние спокойно можем да приложим тези взаимоотношения в паралелна животопознавателна област. В случая ми се ще да приведа един пример, който в действителност тригерира настоящата асоциативна съпоставка:
Онзи ден, сърфирайки интернетната джунгла се натъкнах на един изключително забавен сайт, чийто автор само за няколко минути ме върна с десетилетия назад във времето и ми припомни онези вече избледняващи символи на ДОСТОЙНИЯ ЖИВОТ. За по-любознателните адреса на сайта е:
Натиснете тук. Уникалното в случая е, че той е рожба на финландски младеж, живеещ в някакъв си илюзорен свят изпълнен с гадни капиталисти, милитаристи и империалисти и подтискани и експлоатирани пролетарии. Имам чувството, че тимуровския ентусиазъм с който този представител на далечносеверния хуманитаризъм е с по-чернобял обектив и от най-закоравялите родни комуноиди и причината е не толкова някакъв интелектуален дефицит, колкото именно липсата на практически опит и живот в социалистическа интонационна среда. В този паноптикум на ДОСТОЙНИЯ ЖИВОТ се редуват "най-прогресивните" антибушизми с кадри от призрачни и дори поизбледнели за нас (обикновенните живи свидетели на перверзния строй ) откъси от онова бозаво ежедневие. Кадри от най-новия мултипликационен агитпроп на Mark Flore ( разбира се антибушен) са заменени от последния говор на Малкълм Х, след това следва химна на Северна Корея, "Харкобуш" ( друга пародия на Буш и неговата клика, този път на фона на кадри от култовата през 60те години херкулесова сага с участието на покойния вече Стив Рийс), след това разкошния руски валс на Шостакович, последван от пропаганден филм за синовете на Садаам Хюсеин. По екрана се сменят и бляскат ту Чебурашка, ту лисият лоб на товагиш Ленин, ту карикатура на Дик Чейни в стил "Стършел 1964", ту кадри от маршируващи студенти на фестивала на прогресивната младеж в София през 1968 година скандиращи в транс "Хо, Хо, Хо Ши Мин". Седя аз, пресвил се от хилене и не мога да повярвям, че все още някой, някъде може да пази и да показва с гордост телевизионна реклама за уникалните възможности на "Трабант 601"!!!
Който не ми вярва, да отиде и да провери...там за ваша радост си е баш както си е редно за социалистическа телевизия: Повторение. Повторение. Повторение. Всеки който изпитва носталгия по "първа програма" може да прескочи и да си припомни някоя реч на домнуле Чаушеску, да види докуфилмче за живота и делата на товарищ Брежнев или чисто и просто да се порадва на социалистическите постижения в Северна Корея, тъй като изглежда този младеж е председател ( и по всяка вероятност единствен член) на уникалното финландско-северокорейско сдружение.
Нямате представа как съм се смял (направо търкаляйки се по земята) когато по ефира гръмна "Der Heimliche Aufmarch" на Ernst Busch, подплатена с кадри в които се редуват Буш във фашистка униформа, труженици с пушки, готови да защитават социалистическите завоевания, статистики от войната в Ирак и изобщо всички онези пропагандни пинизчета от онова време...още не съвзел се от първичната атака и ето на екрана се появява клип с изпълнение на някакви много стръвни борци за ДОСТОЕН ЖИВОТ с мистичното име Grup Yorum и с ентусиазмът на хора на БДЖ запяват нещо като ония там познатите с "таратам, тарарам" маршове от нашата младост. Хитът се нарича "Gazi Marsi" и хора с изключително беден турски ( като моя) могат само да си предположат колко ефектна е тази творба от откъслечно доловени послания като "байрак ларьъ","душман", "куртул" или "лайра-лайра-ла". Пеят значи тези представители на авангарда на южната ни съседка, та чак пушек се вдига. Между другото, там на сайта, с гордост можете да прочетете, че те са даже
забранени в самата Турция!.О-оооо...забранени значи...а-ха...това трябва да е нещо което непременно трябва да се слуша и разпространява си мисли сигурно, нашия политически девствен финландски идеалист, който дори си няма и представа как биха се израдвали на бялото му дупенце, тия същите "лайра-лайра-ла" ентусиазирани турчулячета-комунячета.
Гледам, значи, и си викам: Е, това е то ентусиазмът по леялната мечта. Устремът към непознатите светли иднини. Погледът от агитпроп плакатите и наивитетната вяра с която и разните там родни РМСови петорки и другите девственни идеалистчета са се втурвали на бой с ВРАГА и за която са си дали живота. Ей така, за едното му вярване, че само да хвърлят работниците чука, селяните сърпа, да гепят пушките и...рай на земята. Да де, ама ние, дето сме го живяли туй, знаем какво е работник без чук и селянин без сърп. Сърбали сме им попарата, демек...ама пусти мераци за ДОСТОЕН ЖИВОТ и амбиция за нещо ПОВЕЧЕ не оставят тия ми ти девствени мечтатели на мира...хей...ако не хвърчаха глави, ако не се пълнеха лагери с "лоши хора" и ако не се стигаше то диктатура на посредственността, не виждам нищо лошо в това да си мечтаят хората...ама пусто, като знам какви може да ги свърши един такъв павликморозовец и смехът ми нещо се модифицира в безсмислен кикот.
КРАЙ