ДИАГНОСТИЦИТЕ (или Ма кой те йебе?) Има една порода хорица, която да си признаем честничката, е доста ярко представена в дебрите на любимия ни форум. Едни такивца, ужким като мен и теб, ама носещи в раничката си малко повечко самочувствие отколкото се подобава на такъв род притежатели на (айде да не сме чак толкова гадни, щото все пак се срещаме ежедневно тук и не е някак си джентълменско...нали? ) и ги наречем "скромни заложби". Те, ако забелязвате, са винаги с железно мнение и имат конкретни названия за сума ти и "мътни на пръв поглед нещица". Хванали са се, значи, за някаква си тяхна идологична догма, като питбули и не пускат, да го еба. Ти му казваш: Тъй и тъй, Дорчо. Това не е така, това тук, значи, няма да го бъде, защото онова...и изобщо гледаш да дискутираш, движейки се по някаква си там логична плоскост, армирана със сравнително доста пълнокръвни аргументи и житейска конкретност. Мъчиш се, значи, потиш се, за да изкопаш най-яркия термин, преобръщаш с хастара навън сума ти алегории, привеждаш до най-малкото общо кратно по-софистицираните тутикванти и изобщо...стремиш се да предаваш на неговите вълни, ама то - не та не. Научило си е там догмата и не мърда. Рупа си зарзавата и току просумти в паузата между две преджваквания: Кой си ти, бе , да те ебем у тупаньо? Ами, отначало се връзваш значи и си викаш: Нещо, явно, не съм много ясен, сигурно...по всяка вероятност. Явно човека не може да разбере тънкиьо ми намек и трябва, значи, така малко по-директно и конструктивно, значи...в директивна форма...с подбукви там, примерчета от живота и даже картинки, ако може...не бе, братче. Гледа те Дорчо, като че ли си ебал сестра му и тъй като не може да те обори с някакви аргументи, той избира туй което си може - бой със словесната гьостерица. За най-голямо съжаление, даже и дърленето му, едно такова скучновато, монохромно и най-често повтарящо, като "прескащата тепсия" някоя хитринка с пресността на песен на Маргрет Николова: -Пиша ти бавно...а"ре пак логореята...кебапчетата, а?... Кебапчетата... к"во ста"а с кокошките?хи, хи, хи, хи, хи...миеш ли чиниите, а? Миеш ли...мий, мий...аз па тук такованка... Айде, сега, колеги, опитайте се да си визуализирате някой от тях. Вие си ги знаете, дай да не сочим с пръст, в края на краищата. Преровете си паметта и се опитайте да си припомните нещо същественно казано от тях. Нещо което ви е разтърсирило, накарало ви е да помислите, променило е мнението ви по даден въпрос, макар и с йота, но го е променило или барем ей тъй - накарали са ви да се посмеете от сърце. Намерихте ли, а? Ами да де...точно туй имам предвид. Всичките ония, дето крещят от абаносовите си кули: Глей го с"а колко е прост, пфуййй. Как го публиковахте па баш тоя педерас. стигат само до тук. Храчки, плюнки и сополи...и това е...смислени коментари, нещо там, дълбок анализ, айде, барем там шеговито заяждане...йок. Стигне ли се до нещо друго, освен негативни констатации за някой списващ и тях ги няма. Те могат само да рушат и туй то. Няма ли там, да се "разкулачи" някой всичките му там друговци-мруговци в общи линии дават blank. Не им е интересно демек. Не могат да демонстрират превъзходство. Ама сега, пък, к"во да пра"иш. То самото кокорчене и тропане по мегдана си е присъщо на пишман ергените, в края на краищата. Тия дето ги бива, отдавна вече са забърсали "вредните" моми и само тия дето все още карат "на козичка" търсят чрез такъв род иширети да очароват там, ако не нещо свястно, барем някоя по-запазена парясница. Та, именно поради това тези наши другари умрат, значи, да се изявяват като диагностици. Ха видят някое по-така именце, и почват своите ( твърде често монотонни като онзи звук дето се генерира от ручилото на широкоекранна каба гайда) констатацийки: - Леле боже, повече не може, Дайната пак се насра. - Мо"е ли си толко" прос"? - Я, Лайнов, пак таковата... - Тоя Димитри направо е изкуфял. - Волгин, Волгин, ти да не си се давил във Волга? Колкото по-изявен е автора, толкова по-истерични са оплювките. Умрат, значи, нашите да се изяват като по-така от "някой си там, капут, дето кой знае защо го публикуват изобщо". Винаги когато видя една такава реплика след стойностно творение на уважавани от мен хора, се сещам за оня виц в който един сръбски несретник в Ню Йорк срещнал случайно в тоалетната на заведението в което пеел Синатра, самия НЕГО. И докато си миели ръцете, нашия със сълзи на очи го помолил: Айде, аман-заман, като се качиш на сцената да ме поздравиш с една песен. Тук съм с колеги от службата и нямаш представа от какво значени е това за мен. Паднал, значи, нашия на колене и почнал да му целува ръцете на Франк...оня, се видял в чудо и сега...ако погледнеш...колко му е, в края на краищата да го поздрави с една песен, нали? Дигнал го, човека, за да не стават сцени, все пак в кенефа...щото кой знае какво ще си помислят хората ако го видят тоя ми ти улав сърбин на колене пред chairman of the board...не върви някак си...Как ти е името, значи - попитал го снизходително краля на крунърите и нашият с треперещ глас казал: Перо...OK, Pero...no problem...just let get the fuck out of here...отишъл нашият на масата, значи, засмян като Софиянски и викнал там една бутилка "Balantines"...той иначе си падал по сливовиски, ама пусто, все пак...няма да се излагаме сега де...излезнал, значи Франк на сцената и преди да се впусне в сърцераздирателни трели, казал: Next one is specally for my friend Pero!... е тогава, значи, докато колегите му го гледали стъписано...нашият се изправил и изревал с все сила: Ма ко те йебе тебе... ( не знам, може да е казал и Who gives a fuck about you? ) ама на сръбски звучи някак си по-нашенски и по-подходящо за случая.